Джентълмените в парламента са малко. Другите ги нападат по коридорите, овикват ги, обиждат ги, лъжат и всеки ден потъпкват джентълменството, за да направят невъзможен цивилизования начин на живот.

Не щеш ли, думата "джентълмен" навлезе на политическата арена. Мине се, не мине някакво време и слушаме за "джентълменски споразумения" и дори за "джентълменски писма".

Това важно ли е? Важно е и дори – много важно. Ако се вгледаме в понятието "джентълмен" (gentleman, gentil’homme) ще можем да отличим онези неща, които отделят цивилизоваността от варварството. И да оценим риска от хлътване във варварство, което днес носят онези дивашки нрави, налагани от водещите политици на партии като "Новото начало", ИТН, ГЕРБ и "Възраждане". Те всеки ден потъпкват джентълменството с цел именно да направят невъзможен цивилизования начин на живот.

Историята на "джентълмен"

Живеем в свят, оформил се в началото на 19-ти век, когато английското понятие gentleman престава да е същото като френското gentil’homme, от което произлиза. И в двата случая първоначалното значение, както се оформя към края на Средновековието, е нещо като "дребен аристократ, земевладелец, с правото да има семеен герб и да носи сабя на публични места". Ще рече: раждаш се джентълмен и не можеш да станеш такъв, ако си роден сред простолюдието.

Във Франция, тази сегрегация се втвърдява с времето и води до онзи възмутителен отказ на gentil’hommes да плащат данъци (плаща само простолюдието), който дава като резултат Френската революция, отмяната на аристократичната йерархия и кървавото управление на същото това простолюдие. При англичаните обаче още от 17 век започва да си пробива път убеждението, че човек може да е джентълмен не само по рождение, но и "по поведение". Именно това убеждение е закодирано в известната реплика на крал Джеймс Втори, който отговорил на една придворна дама, желаеща той да направи сина ѝ джентълмен, така: "Аз мога да го направя аристократ; но дори самият Бог не може от него да направи джентълмен".

В началото на 19 век концепцията за "джентълмен по рождение" вече доминира в обществените нрави. Тя отваря пред всеки перспективата да се придвижи нагоре, към статута на gentleman by conduct независимо от това къде и какъв се е родил. Тази перспектива за личностно израстване ликвидира в Англия, за разлика от другите европейски страни, необходимостта от напредък на обществото чрез революции, метежи и други резки движения.

Освен че предотвратява тежки социални сътресения, концепцията за "джентълмен по поведение" поставя основите на онзи цивилизован начин на живот, в който имаме историческия късмет да живеем днес. Причината е колкото очевидна, толкова и подценявана: джентълменското поведение укротява дивите нрави, инак характерни за човеците; и прави възможно те да живеят заедно в мир, а не в постоянен конфликт. Само джентълменското поведение, покрило цялото общество, прави възможно цивилизованото живеене и постигането на общи цели за общото благо.

Помните ли тези сцени от зимата на 2023?

Имаме достатъчно на брой авторитетни описания на джентълмена, за да можем да си представим как се случва това.

Така например в осмото издание на Британската енциклопедия (1856 г.) четем, че "званието джентълмен може да бъде присъдено на всеки, чиито маниери са израз на определен обем изисканост, деликатност и интелигентност". Джентълменът, продължава изданието, се отнася към другите учтиво и уважително, не се възползва от техните слабости и не ги насилва да правят нещо, което те не искат.

Най-общо казано, както пише през 1852 година английският католически кардинал Джон Нюман, в поведението на джентълмена "виждаме онази мекота и онази женствена чувственост, които са отличителните белези на цивилизацията". Образът на цивилизацията не е някакъв полугол мускулест тип, гледащ заплашително света под страшно свъсени вежди. Цивилизацията – това е мек и изискан човек, неповишаващ глас, неспособен да обижда и имащ незаплашителни, изискани маниери.

Цивилизацията – това не е Арнолд Шварценегер, размахващ меч в ролята си на Конан варварина. Цивилизацията е Оскар Уайлд, седнал зад бюро и съчиняващ стихове, облечен за вечеря. С първия не можеш заедно да градиш мирен и удобен живот; с втория – можеш. Затова кардинал Нюман оприличава джентълмена на "удобно кресло или топло огнище, които разпръскват студа и умората". Основната цел на джентълмена е "да направи така, че всички да се чувстват спокойни и у дома си".

България и не-джентълмените в парламента

В сегашния, както и в предишните български парламенти, мнозинството депутати не са джентълмени. Най-последното нещо, което биха искали да постигнат, е да разпръскват около себе си мекота, спокойствие и изисканост. Напротив, те са се посветили да правят онова, което според достойния кардинал правят не-джентълмените: "да сътрисат или нараняват умовете на хората около себе си, да произвеждат сблъсъци и спорове без всякакви задръжки, да разпространяват подозрение, отчаяние и обида".

И през лятото на 2023 имаше нецивилизовани прояви в парламента

В българския парламент представителите на анти-джентълменското мнозинство нападат своите колеги джентълмени по коридорите, обиждат ги, храчат по тях, овикват ги, не им дават думата. И най-вече правят нещо толкова отвратително, че то дори не е споменато от големите умове, писали за джентълменството: те лъжат. Подменят истината със собствени измишльотини, имащи за цел – да, познахте, да генерират подозрение, отчаяние и обида. Най-видимите джентълмени в Народното събрание, като например Манол Пейков, са подложени на терор от страна на не-джентълмените, проявяващи дивашко и варварско поведение.

Това поведение се разгръща на арената на политиката и следователно неговата цел е политическа. Не е трудно да се види каква е тя: да бъде направен невъзможен цивилизованият начин на живот и вместо мир и развитие да настъпи война на всеки срещу всеки; а в калабалъка, сред ударите, лъжите и псувните България да бъде отцепена от редиците на цивилизованите народи и да бъде преместена при варварите от дивата евразийска степ, където властват насилието, смъртта, нищетата и злобата.