Националистическите партии в България не ги обичат. Наричат ги "соросоиди", а наскоро се опитаха да ги изкарат и "чуждестранни агенти". Става дума за неправителствените организации. Какво всъщност са те и защо някои политици се чувстват застрашени от тях?
Без изненада в парламента се натрупаха предложения, насочени срещу две групи хора - ЛГБТ и неправителствените организации. Първо беше приет анти-ЛГБТ закон, а после веднага внесен друг, в който става дума за неправителствените организации. Какво е общото между двата? Че подобни от години се използват за репресии в Русия.
Според закона, който в България все още е проект, дейността на всяка организация, артист, журналист, влогър, получил финансова помощ от чуждестранна фондация, ще бъде ограничена. А получателите на финансиране ще трябва да се декларират като "чуждестранни агенти".
Законопроектът е насочен основно срещу неправителствените организации (НПО) и ги представя като агенти на вредно чуждо влияние.
В действителност неправителственият сектор е основата на гражданското общество във всяка една демократична държава.
В средата на август участници в съвместното заседание на комисията за демографска политика и комисията за младежта и спорта в парламента поискаха депутатите незабавно да приемат такъв закон, с който да бъде ограничена дейността на НПО-тата. Проруската партия "Възраждане" говори за това от няколко години, а тази седмица внесе пак проекта си в парламента.
Какво е НПО, съвсем накратко
Първо и основно: Неправителствените организации се характеризират с това, че целта на тяхното съществуване е нещо различно от финансова печалба.
"Те са форма на доброволно сдружаване на гражданите за постигане на обща цел. Без възможността на гражданите да упражняват това си право, демократичното общество не би могло да съществува", казва Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".
Чрез финансиране на НПО по-развитите държави подпомагат по-малко развитите. Те създават различни фондове с различни цели - за укрепване на гражданското общество, на културата и други. Организациите кандидатстват, за да получат финансиране от тези фондове, а ако го получат, вършат заложените дейности. Те не правят печалба.
Но НПО все пак имат нужда от финансов ресурс, за да функционират. Тези пари, които държавата им предоставя, често не е достатъчен. Затова български НПО се обръщат за финансиране и към чуждестранни правителства и организации.
В държави като Русия, където действа закон за "чуждестранните агенти", това вече не е възможно. Според Стойчев, "когато една държава тръгне по пътя на заличаване на демокрацията, обикновено първата жертва са именно неправителствените организации".
Един пример за НПО
През 2023 г. в памет на 15-годишната Даная, която изгуби битката за своя живот, е създадена фондация "Даная". Целта ѝ е подобряване на детското здравеопазване. Тази фондация е неправителствена организация.
"[Направихме я], за да не се допускат повече такива случаи, в които да имаме съмнения, че едно дете е можело да живее, а всъщност си е отишло заради поредица от грешки в една система", казва Кремена Кунева, една от основателките ѝ.
Фондация "Даная" е една от хилядите неправителствени организации в България. По закон те се водят "юридически лица с нестопанска дейност", като съществуват два вида - сдружения и фондации.
Те не са свързани директно с държавата, в която оперират - затова се наричат неправителствени. На практика те са пряк изразител на така нареченото "гражданско общество".
НПО често са благотворителни организации или организации, занимаващи се с човешки права, борба с бедността, здравеопазване. Тоест теми, които са важни, но често държавният ресурс за тях не достига.
"Дори и в най-развитите държави има недостиг в тези сектори, който до голяма степен се покрива от неправителствени организации, макар че там държавата доста по-добре работи с тях", казва Кунева.
НПО-тата могат да бъдат различни по големина. Могат да бъдат както инициативи на местни общности, така и международни организации, работещи навсякъде по света.
Сред най-известните международни НПО са "Амнести интернешънъл", Червеният кръст и "Лекари без граници".
Как се финансират
Една от основните атаки към неправителствените организации е свързана с тяхното финансиране. Те разчитат на разнообразни източници на финансов ресурс - от частни дарения, през членски внос, до грантове.
Грантовете са безвъзмездни средства, които могат да идват от местното или чуждо правителство, от фондация, от частен донор или от компания. Тази финансова помощ в общия случай се получава след кандидатстване с конкретен проект по определени предварително зададени условия. След това финансиращата организация прави подбор по публични критерии и избира кого да финансира.
През 2024 г. след проведено изследване на НПО-сектора в България Институт „Отворено общество“ пише, че пред него има три основни проблема, два от които са:
Затова често НПО-тата търсят и намират финансиране от чужбина. Това обаче не е тайна. Те обявяват това във финансовите си отчети, които редовно публикуват на онлайн страниците си.
При допитването на Институт "Отворено общество" едва около 10% от НПО-тата смятат, че държавата играе важна роля във финансирането им. Организацията обаче отбелязва, че много от анкетираните изглежда не възприемат оперативните програми, които са съфинансирани от Европейския съюз, като част от държавното финансиране, каквото дефакто е.
Недостиг на финансови и материални средства
Недостатъчната подкрепа от държавата
Защо САЩ финансират НПO
Да, САЩ финансират неправителствени организации в България. Всъщност САЩ финансират НПО в цял свят. Там функционира Американска агенция за международно развитие (USAID), чиято цел е да администрира невоенната чуждестранна помощ, предоставяна на други страни.
На сайта на USAID са описани целите на организацията, нейните ценности и виждания. Мисията ѝ е да насърчава демократичните ценности в чужбина и да „съдейства за един свободен, мирен и проспериращ свят“. Това включва подпомагане на организации, които защитават човешките права, такива, осигуряващи хуманитарна помощ, борещи се за запазване на околната среда и други.
САЩ не е единствената държава, която финансира граждански проекти и обединения в България. Грантове често има и от европейски държави, както и от Европейския съюз (ЕС) като цяло. Той също си поставя определени цели – финансира НПО-та, занимаващи се със социалното приобщаване, свързани с културата и медиите, с транспорта и енергетиката, с оказване на хуманитарна помощ, както и с научни изследвания и иновации.
"За да може България да бъде пълноценен член на демократичната общност, тя има нужда от развита демокрация, включително развит граждански сектор и партньорите на страната подкрепят развитието му, за да имат в лицето на България равноправен партньор", казва Георги Стойчев.
Сред другите програми, които финансират неправителствения сектор в България, са Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, както и Норвежкияj финансов механизъм. Една от основните им цели е подпомагане и намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство.
Защо се говори често за "Америка за България"
Една от най-често споменаваните НПО-та в България е Фондация "Америка за България". Тя финансира инициативи в подкрепа на предприемачеството, гражданското общество, образованието, здравеопазването и други. Въпреки името ѝ в момента нейното финансиране не идва от САЩ.
Фондацията е създадена през 2008 г., след като Българо-американският инвестиционен фонд, създаден от Конгреса на САЩ, продава част от активите си. Това е един от най-успешните фондове в Източна Европа и има възвръщаемост над 800%. След продажбата 400 млн. долара са използвани за капитал на фондацията, която сега дарява по около 20 млн. от него всяка година.
Могат ли НПО да влияят върху политиката
НПО-тата имат много и различни цели. Някои от тях искат да променят определено законодателство. Те могат да постигнат това чрез комуникацията си с политици, чрез отворени писма, сигнали до различни институции, както и информиране на широката общественост за проблема, с който се занимават.
В този смисъл НПО-тата и отделните хора в тях, както и всички останали представители на гражданското общество, могат да оказват влияние върху политиката. Те обаче не могат да влияят пряко на никоя от държавните власти, нито на законодателния процес, нито на това кои законопроекти биват приети.
През 2023 г. самата Кремена Кунева напуска политическата сцена, от която до преди това е част, за да си позволи да има "силната си гражданска позиция", без това да вреди на колегите ѝ. Във Фейсбук тя казва и че към онзи момент според нея неправителственият сектор е по-силният инструмент.
Могат ли НПО да влияят върху общественото мнение
По същия начин част от НПО-тата си поставят за цел да променят общественото мнение по дадена тема. Може да става въпрос за правата на жените, на ЛГБТ общността или за това колко е важно да се опазва природата в България.
Това става чрез информиране на обществото и институциите за проблема, на който се е посветила съответната организация. Тя може да си служи с писане на писма до различни институции, демонстрации, работа с медии. Много неправителствени организации залагат и на образователна дейност.
