Изследването в два тома за Петър Дънов и баба Ванга едоста интересно, не само заради неговата задълбоченост и темата му, която занимава много българи, но и заради използването на богата документация, която - събрана на едно място, ще накара всеки, който се вълнува от темата за Дънов и Ванга, да не я остави, дорде не я прочете.
Тя наистина предизвика разгорещени спорове, особено от страна на последователите на Дънов и Бялото братство. В последно време доста зачестихаи писанията за баба Ванга.
Но кой е авторът на изследването отец Висарион? В кратката биографична бележка за него е написано. (Информацията е отпреди повече от десетилетие): Йеромонах Висарион, е брат в Зографската обител “Св. Вмчк Георги“ от 2003 г. Ръкоположен за йеромонах през 2005 г. През 2007 - 2008 г. е бил служещ свещеник в Йерусалим, в Спасо-Възнесенския манастир на Елеонската планина. Има две висши образования: магистър по богословие от СУ “Св. Климент Охридски” и международни икономически отношения от УНСС. Богословското съдържание на книгата е защитено като магистърска теза в Богословския факултет на СУ.
Освен изключителни познания по живота и делото на Дънов и пророчицата Ванга, той проявява храброст като разкрива откровено мнението си по ред щекотливи въпроси.
Макар че са изминали над 10 години от публикуването на изследването му, то е особено актуално днес, поради нестихващите опити на най-различни секти, окултисти, астролози и какви ли още не, да разрушат и да завладеят българското духовно пространство. Включително и днешни наши културни “първенци”, приближени до Ванга, някои от които са се поддали на съблазънта да се правят на интересни, а и може би поради някои други благини. Заради този “дяволски кръг” публикуваме и шокиращи страници от спомените на отец Ангел Столинчев, който разкрива тяхната роля за обругаването на паметта на пророчицата Ванга в последните години от живота й. Ако всичко около нея беше толкова просто, би ли си позволил публична среща и разговор с пророчицата не друг, а самият патриарх Максим?
“Петър Дънов и Ванга пророци и предтечи на антихриста, Иеромонах Висарион (Зографски), изд. Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир Св. ВМЧК Георги Зограф, 2011 г
Из част 1 П. Дънов - анализ на едно лъжеучение
Тогава мнозина ще се съблазнят; ...много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина.
Мат. 24:10 - 11
Актуален е въпросът накъде отива, в духовен план, съвременното българско общество. Въпреки че формално все още се самоопределяме като православни християни, все по-широко сред нашите съвременници се разпространява култът към екстрасенси, езотерици, контактьори, астролози, теософи, окултисти, магове, йоги, гурута, врачки, учители по рейки и псевдохристияни от рода на Петър Дънов и Ванга. За последните двама и досега се пишат хвалебни книги и статии, правят се телевизионни предавания и документални филми. Понастоящем П. Дънов е считан за най-четения (или поне най-издавания) български автор - броят на книгите с негови беседи, издадени след 1990 г. надхвърля 500, а публикациите за Ванга в последните 10 години са повече от 800, като част от тях са толкова истерични и духовно опасни, че незабавно би трябвало да предизвикат съответната реакция.
Всеки човек притежава свободата да избира в кого и как да вярва, това е нашият дар и отговорност. Не трябва чуждата съвест и вяра да бъдат насилвани. Но когато под маската на християнство се прокарват окултни и антихристиянски доктрини и практики, то наш християнски дълг е да разобличим измамата и да припомним какво е истинското учение на Христос. Когато истината се премълчава, мълчанието се превръща в лъжа. И ако дъновисти и окултисти, врачки и гледачки въпреки всичко желаят да продължат псевдодуховната си дейност, то нека поне се постараят да не заблуждават себе си и останалите, че са християни.
Кое е общото между П. Дънов и Ванга
Това е, преди всичко огромната духовна вреда, която те нанасят на много хора, които са ги приели за духовни авторитети. Ние ясно ще видим, че и двамата водят своите последователи към същностни противоречия с някои основни учения на Богооткровеното християнство. Особено много това важи за Дънов, чиято дейност е на добро интелектуално ниво, лъжеученията са поднесени красноречиво и убедително, психологическата обработка на “учениците” е на високо ниво, в съчетание със силна лична харизма, внушителна осанка и доказани хипнотични способности. Всичко това прави от П. Дънов един известен плодовит лъжеучител.
По-конкретно, общото между Дънов и Ванга е, че идейно и практически и двамата принадлежат към сферата на окултизма, теософията и спиритизма, имат ясно изразени заблуждения и лъжепророчества[...]
Кое е различното
П. Дънов разпространява лъжеученията си съзнателно, планомерно и целенасочено, и именно затова той следва да бъде наречен лъжеучител, за разлика от Ванга, която е по-скоро жертва на заблуда и духовна измама от съществата, “силите” с които контактува.[...]
Друга основна разлика между П. Дънов и Ванга е отношението им към Православната църква. Докато Дънов и дъновизмът не крият презрението си към Православната Църква, която често хулят и наричат “църква на лъжите”, Ванга никога съзнателно не е воювала срещу Църквата, а напротив, субективно се е изживявала за православна християнка, посещавала е някои храмове и манастири (главно Рилския и Роженския), с готовност е ставала кръстница или кума на множество хора. Тя дори е казвала: “който истински иска да вярва и да се спаси, православната вяра да приеме”, както и някои други правилни наставления. Друг е въпросът, доколко тя самата е разбирала православното учение и доколко се е стремила да го следва.[...]
Кратка биография на П. Дънов( 1864 - 1944)
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г в с. Хадърча, сега Николаевка, Варненско. Бил трето дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева. За свещеник Константин Дъновски, 1830 - 1919, се знае, че е бил активен участник във възрожденските процеси и радетел за българска църковна независимост. След смъртта на гръцкия митрополит Порфири в град Варна през 1864 г., той прекратил връзките си с гръцката митрополия, а на 17 февруари 1865 г. в храма “Св. Арх. Михаил” отслужил св. Литургия на славянски език, като вместо името на вселенския патриарх, поменал това на Иларион Макариополски. [...]
Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция в полза на населението на Македония по време на Балканската война, 1912 - 1913. Макар и на преклонна възраст, той изпълнил това поръчение и раздал парични помощи на бедстващите българи в новоосвободените земи.[...]
Данаил Ласков, (+1922), редактор на “Църковен вестник” и преподавател на Софийската семинария, пише следното: “Поп Константин Дъновски, когото аз познавах лично, бе сам по себе си добър свещеник, но той е имал семейното нещастие на библейския първосвещеник Илий да бъде посрамен от лошото поведение на своите деца, които (…) минали в протестанството, въпреки молбите на бащата свещеник, който по този случай е имал не малко неприятности, както от своите енорияши, така и от своето духовно началство”[...]
Образование
П. Дънов е завършил основно училище в с. Хадърча, Варненско, петокласна мъжка гимназия във Варна и американско протестантско (методистко) училище в Свищов през 1886 г. Влияние от протестантството продължава да чувства и през по-късни периоди от живота си, най вече във враждебното му отношение към всяка църковност. Бил е учител в с. Хотанца, Русенско за около една година, а през 1888 г. 24 годишният Дънов заминава за САЩ и там започва да учи в протестантската (методистка) семинария в град Медисън, Ню Джърси, която завършва в 1892 г. От есента на 1892 г. до юни 1893 г. посещава занятията на теологическия факултет на университета в Бостън, където защитава дипломна работа на тема “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”, а след това за период от една година, посещава и занятията на медицинския факултет в същия университет.
Начало на обществена дейност.
През 1895 г. Дънов се завръща в България и живее във Варна, като отказва предложението да служи в методистката “църква”[...]
Дънов счита, че на 7 март 1897 г. в с. Тетово, Русенско, той е получил “просветление” за своята мисия на земята като “Божи пратеник”. Записани са негови изявления за това, че от този момент нататък той вече е “духът на Истината”: “Тук няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината”[...]
Още в първите години на своята дейност Дънов декларира целите на организираното от него движение и учение на “Бялото братство”: християнско по съдържание и окултно по характер. Това всъщност е една явна подигравка с християнството, което още от най-дълбока древност е против всякакви форми на окултизъм. И наистина, както скоро ще се убедим, в учението на Дънов няма автентично християнство, освен манипулативното използване на името “Христос” и думи като любов, мъдрост, истина, но пък за сметка на това, окултизмът е навсякъде.
На 7 юли 1922 г., виждайки все по-нарастващата епидемия на духовна зараза сред обществото, Българската Православна Църква предприема решителни мерки срещу Дънов, който дръзко е въстанал против Господа Иисуса Спасителя и основаната от Него Св. Църква. Поради това Архиерейският събор официално обявява П. Дънов за самоотлъчил се от Църквата, а заблужденията му са квалифицирани като богопротивно и гибелно лъжеучение, което е еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал. Това обаче ни най-малко не смущава Дънов, който подобно на всички големи еретици от древността - Арий, Македоний, Аполинарий, Несторий, Диоскор и други, до самата си смърт пребивава непоколебим в заблужденията си.[...]
През първата половина на 1926 г. върху закупения парцел “Баучер”, днешния кв. “Изгрев”, се построява приемна стая за Дънов. Скоро около това място ученици, последователи и слушатели на “учителя” си построяват дървени жилища.
Около 30-те години Дънов възприема идеята за окултния танц (“паневритмия”) от антропософа Р. Щайнер (който през 1912 г. създава окултния танц “евритмия”), и през 1934 г. създава цикъл от 28 упражнения, създаден от мелодия, текст и танцувални движения. Малко по-късно към тях Дънов добавя упражненията “пентаграм” и “слънчеви лъчи” […].
През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера, а на 21 септември през 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г.
Псевдонимът Бенса Дуно започва да се употребява в публикация към началото на 30-те години на ХХ век. Самите последователи на Дънов не са единнни в тезата за произхода на името.[…]
През 30-те и 40-те години на ХХ в. при дъновистите започват да идват и някои видни държавници. Един от най-известните ученици на Дънов е бил Л(юбомир) Лулчев, съветник на цар Борис III. Предполага се, че министър-председателят И. Багрянов и министрите Сапов и Недев са били дъновисти. Ученик на Дънов е бил и известния лечител П. Димков.
През м. май 1936 г. на Дънов е бил нанесен жесток побой, след който той почти не можел да се движи и говори, но заедно с учениците си се качил на Рилските езера, където скоро се възстановил и оздравял. Ето какви безумни думи произнася той след оздравяването си.: “Ако преди 2000 години беше изпратен Синът, сега тук при българите е дошъл Бащата ...бе дошъл Божествения Дух, бе дошъл Господния Дух, бе дошъл Христовия дух, тук бе Светия Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. ... Но бог не ще позволи за втори път да бъде разпънат Христос” От всички тези думи лесно можем да забележим, че Дънов е не само лъжеучител, но и лъжехрист. […].
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Георги Димитров лично се разпорежда върху Дънов и последователите му да не се осъществяват никакви репресии. Благодарността на комунистическия вожд се дължи на това, че Дънов на няколко пъти му помагал да се укрие от полицията. На 27 декември 1944 г. Дънов умира от пневмония. Тялото му е положено в градинката на кв. “Изгрев”, някогашното лозе на братството. Много от последователите му чакат “учителя” да възкръсне на третия ден, но надеждите им остават напразни.
Христос е един, лъжехристите - много[…].
Окултното движение “Бяло братство след смъртта на П. Дънов. Божествена почит към “учителя” и неговата “икона”
[…]. През октомври 1956 г., след смъртта на Г. Димитров, Министерството отменя решението си от 1948 г. и органите на Държавна сигурност предприемат мерки за разформироване на “Бялото братство”. На 6 декември 1957 г. от “Изгрева” е иззета цялата налична дъновистка литература, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели. След обиски по домовете на някои дъновисти са иззети стенографирани беседи на Дънов, книги и архиви. Въпреки заповедта да бъдат унищожени, по лична инициатива на някои от служителите, част от тази литература е съхранена.
Поради политическата обстановка в България до края на 1989 г. последователите на Дънов нямат възможност за публична активност и легализиране на дейността си.[…]
След 1989 г. в България вече има благоприятни политически условия за възраждане на легалната дейност на “Бялото братство” и дъновистите ги използват. На 7 ноември 1990 г. Министерският съвет утвърждава устав на общество “Всемирно Бяло Братство”, а на 26 май 1995 г. е утвърден устав на общество “Бяло Братство” със седалище в София.[…]
Каква връзка има между Дънов и създаденото от него ”Бяло братство”? Ако се вгледаме по-внимателно в отношенията между “учителя” и неговите последователи, ще забележим, че влиянието на Дънов върху тях е типично за сектантските общества с харизматичен лидер; една негова дума е решавала житейската съдба на неговите ученици. Въпреки че Дънов на думи учи за “абсолютна свобода във всичко”, той самият напълно ограничава свободата на учениците си с наставления как точно са длъжни да мислят, чувстват и действат. На практика се получава, че Дънов ги “развързва” от всички християнски норми, за да ги “свърже” със себе си. Има и трагични случаи, показващи влиянието на дъновизма върху по-слабите психики (включително и типичните за съвременни секти случаи на убийства и самоубийства.)[…].
[...] 1-2 Съвременната популярност на П. Дънов
Както вече споменахме, понастоящем П. Дънов е считан за най-издавания български автор - броят на книгите с негови беседи, публикувани след 1990 г., надхвърля 500. За голямата популярност на Дънов свидетелства и друго. През 2007 г. Българската национална телевизия реализира анкетната кампания “Великите българи”, като идеята на анкетата е била да се покаже гледната точка на съвременните българи към величието. Като краен резултат на 30 декември 2007 г. финалното подреждане приема следния вид (По формата на Би Би Си всяка от тези личности е оценявана по десетобалната система и по пет критерия - лидерство, смелост, състрадание, гений и наследство. - б. а.):
Васил Левски
Петър Дънов
Хан Аспарух
..............
13. Ванга
..............
20.Св. Йоан Рилски Чудотворец
21. Азис (явен хомосексуалист)
Далеч сме от мисълта, че тази анкета отразява действителното величие на българите и оставяме настрана факта, че често са изказвани съмнения за фалшификация на крайните резултати. Но въпреки всичко за нас това е един сериозен показател за духовното състояние на голяма част от българското общество и следователно не трябва да оставаме безразлични. [...]
Петър Дънов и Ванга пророци и предтечи на антхриста
Из Част 11 Ванга - портрет на една съвременна магьосница
Патриарх Максим и Ванга разговарят в Роженския манастир през 1984 год. До баба Ванга е семейство Надежда и Кирил Ризови
1.2. Научни изследвания за Ванга
За официалното признаване на Ванга (около средата на 60-те години) значително роля изиграва Институтът по сугестология към БАН с тогавашен ръководител проф. д-р Георги Лозанов. Какво в действителност показват изследванията на неговия екип, който анкетира хиляди посетители, описва над 7000 случая, записва стотици Вангини сеанси на магнетофон?
Истината е, че научните изследвания не стигат до никакъв категоричен извод. Всъщност, както ще видим от собствените думи на професор Лозанов, той и досега си остава в неведение каква е истинската природа на Вангините прогнози. От една страна, Лозанов твърдо е бил против безкритичното приемане на предсказанията на Ванга, а от друга страна, не е отричал, че процентът на познаваемост при гледачката е значително над границата на случайността. Но професорът не дава никакви обяснения защо и как се получава така.
Ето и собствените му думи, на места доста противоречиви
“...Ванга беше обект на изследвания от моя институт. ...Проверявал съм някои от нейните предсказания. Оспорвал съм приемането с лекота на нейните предсказания, безкритичното им приемане. Намирах, че трябва да бъде изследвана, както и други природно надарени хора по света. Пращах мои хора от персонала да я записват. С течение на времето направихме много записи, които по-късно останаха в милицията. Никога не съм оспорвал лицето Ванга, не съм казвал, че тя е мошеник. Тя беше човек от народа, който си вярваше на предсказанията. Даже имаше много случаи, в които е познавала. Ако съм отхвърлил нещо, то е било, за да успокоя бурята, която беше надвиснала върху нея. Тогава ми искаха заключения дали познава, писах документи, има ги в държавните архиви. Тогава казах на Тодор Живков, че Ванга не познава. Но все пак му казах, че ако той познае 5 неща, аз 8, тя ще познае 12. Нейните познания няма да бъдат фатални сигурно, но ще познае повече от нас.”
Пак според негови изказвания пред чуждестранни журналисти, процентът на познати прогнози на Ванга е около 80%, което е значително над границите на случайността. Както вече споменахме, професорът и неговият екип въобще не дават ясен отговор на въпроса защо все пак Ванга познава толкова много.
Но вярващият човек, православният християнин, си задава и още един важен, логичен и още по-конкретизиращ въпрос. Ако Ванга наистина беше във връзка с всезнаещия Бог, защо тя не познава всичко?
Тук има два основни момента, които следва да подчертаем.
Първо, Ванга не е шарлатанин (което и екипът на д-р Лозанов установява), т.е. тя наистина е във връзка със свръхестествен източник на информация. И второ, този източник не е Бог, защото Той, бидейки всезнаещ, не допуска дори и минимални грешки. Св. Йоан Златоуст също потвърждава, че истинските пророци не грешат, те не казват едно нещо вярно, а друго невярно; при тях всичко е вярно.
От гореказаното можем да заключим, че обяснението на “феномена” Ванга не може да бъде дадено от проф. Лозанов в официалната (атеистична) наука. Науката е безпомощна в случая, тъй като тя не може да обхване духовния свят, а се занимава преди всичко с материалния, видимия свят. Корените на “явлението” Ванга са духовни, и затова ще бъдат анализирани с духовни методи, въз основа на Христовото учение.
Из том втори на двутомника Църква”, отец Ангел Столинчев, изд. “Синева”, 2015 г.
ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА
[...]Фондация „Ванга”
За да се омаломощи влиянието на сестрата на Ванга Люба и внучката й Красимира на 4.ХІІ.1994 год. в Рупите Светлин Русев, Тончо Жечев, Вили Цанков, прокурорът на републиката Иван Татарчев, Александър Арабаджиев, съдия на Конституционния съд, Венцислав Медарски, ексдепутат от „Подкрепа”, Димитър Вълчев, племенник на Ванга по осиновяване, основаха фондация „Ванга” и по такъв начин елиминираха сестра й и внучката й. Ванга – пожизнен член на фандацията с право на вето по проблемите на фондацията. Присъстваха на събранието и архитектите на църквата Лозанов и Томалевски, Йордан Радичков, Нешка Робева.
Управителният съвет се състои от следните лица – Димитър Вълчев, местният бизнесмен Ангел Манчев, Йордан Радичков, Светлин Русев, оглавяван от Димитър Наполеонов. Ванга е обявена за почетен председател во веки веков.
Според пресата, църквата е била подарена на държавата, а не на Св. Синод на Българската църква.
Контролнияг съвет на фондацията е тричленен и се състои от Александър Арабаджиев, Емануил Деведжиев и Павел Канджиков. Фондацията е юридическо лице с нестопанска цел. За седалище й се избира Рупите – има грижа за опазване на околната среда на Рупите и др. грижи.
Имат задача да построят манастир при Рупите „Св. Вм. Георги” и балнеосанаториум – при Рупите.
От всичко това се разкри, че църквата на Рупите, която Ванга строи с толкова вяра и любов и даде много средства за построяването й в края на краищата си излезе храм на жрица, където ще се върнат старите езически жрици и сибили.
Всички, които сега се увъртат около Ванга и я използват, са атеисти и безбожници.
С[оломон] Паси е пък и водач на масоните в България, който има голямо желание да докара папата в България. Папата като църковен глава на Ватикана може да посети България, но не като гост на държавните ни люде, Св. синод на българската църква няма да го покани като гост на църквата.
Какво ще стане с църквата „Св. Петка” на Ванга и къде ще избие тепърва ще се види.
Около нея се навъртяха безбожници и масони. Те не отиват при нея с някакво религиозно чувство, а с някакви задни мисли. Върхушката на държавния ни апарат и интелектуалци се въртят около Ванга.
В момента на Рупите ходи о. Васил от Петрич, за да си обслужва от време на време нуждите на вярващите. За нея няма назначен свещеник, защото не е енорийска църква.
Откакто е осветена църквата, Ванга не е влизала в нея. На роднините й са забранили да се виждат с Ванга, за да не я отклонят с тяхното влияние.
Ванга засега е изцяло в техните ръце и й влияят, а тя не може да проумее целта на всичко това, което прави тая фондация с нея. Ласкаят я и й объркват акъла. Докъде ще стигне, ще видим.
5. ХІІ. 1994 год.
Сандански Подпис
[P.S.] В тая фондация към църквата „Св. Петка” не участва ни едно духовно лице. Фондация при църква без свещеник.
Ясна тенденция....
* Черно на бяло
