И докато в медиите на Запад се спори относно целесъобразността на украинската атака в Курска област, а някои проявяват загриженост и заради ескалация на отношенията с Москва, в „Ню Йорк Таймс” написаха, че Киев е получил предварително от НАТО сателитни снимки, разузнавателни данни, логистика и съответна подготовка за тази операция на международно призната руска територия.
Да се отрича съпричастност и липса на предварителна информация за планираната украинска операция става невъзможно. Посланикът на Русия в САЩ Анатолий Антонов даже заяви, че „Вашингтон можеше да сложи край на офанзивата на Киев с едно щракване на пръстите”. Можеше, ама предпочетоха мъгляви изявления с „те може и да имат план, но не го споделят с нас”, както пишат във „Вашингтон пост”.Продължава преценката как настъплението на украинците в Курск съответства на стратегическите цели на бойното поле. И публично непрекъснато се повтаря, включително и от Камала Харис в Чикаго на официалното й утвърждаване за кандидат-президент на демократите, че „отношенията с Украйна са силни и помощта за Киев ще продължи”.
Това на фона на 4-ри пъти увеличение на ислямистките терористични акции из Европа в сравнение с миналата година.Нападения с нож и убити има не само в Солинген, Германия, но и във Великобритания, за която все по-често се говори, че е пред гражданска война заради мигрантите, цените, наемите, нивото на здравеопазване и т.н. Берлин в безизходица и искания от обществото за крути мерки решава да забрани носенето на ножове от гражданите в страната, което може да предизвика само смях. Но на вътрешнополитическата сцена голямата полемика е за помощта за Украйна. Министърът на финансите Кристиан Линднер в писмо до Баербок, външен министър, и Борис Писториус, военен министър, пише, че „нова помощ трябва да се предоставя само при наличие на финансиране”. Предприетите бюджетни ограничения, енергийната криза, нарастващите цени на храните и наемите, най-голямата от 70 години инфлация правят сметките за помощта за Украйна невъзможни за изпълнение. А да се иска от Линднер да се ползват средства от замразени руски активи не се приема охотно от другите политици в Берлин. Защото подкрепата за войната в Украйна вече се поставя на висок глас в Германия. Известно е, че от 2022г Берлин е дал 34 млрд евро за Украйна и след САЩ Германия е на второ място по размер на помощта за Киев. Но вече се осъзнава, че тази политика струва скъпо на коалиционните партии във всички германски провинции. Доказаха го и изборите за Европейски парламент. Почти сигурно е и че управляващото „правителство на светофара” ще загуби изборите през 2025г.
Според „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, FAZ, подкрепата на Германия за Украйна ще намалее от 7.1 млрд за 2024г на 4 млрд през 2025г съгласно новото бюджетно планиране. През 2026г се предвижда намаление до 3 млрд и по 1 млрд през 2027 и 2028г. Дотогава ще има война ли? Общественият дебат обаче е в разгара си. Говорителят на канцлерството казва, че „не става въпрос за ограничаване помощта за Украйна”, а Шолц, канцлер, бил „изненадан от настоящия дебат дали Германия да намали помощта за Украйна”. В интервюта Шолц бърза да заяви, че „обещанието за помощ за Украйна не е разколебано по никакъв начин и се планира помощ в размер на 4 млрд за 2025г, което е най-високата сума сред европейските държави”. Да, ама тече и дебат как е допуснато някакви пияни украинци с гумена лодка и с помощ от Полша да взривят „Северните потоци”. Защото цените на енергоносителите хвръкнаха нагоре, а германският бизнес се понесе към САЩ. Доколко са украинци тези терористи и дали Варшава има важно участие е друг въпрос. И защо точно в този момент се повдига въпросът за взривяването на Потоците? Според изтекли информации, Германия няма друг избор освен да ограничи разходите си заради „конституционната дългова спирачка”, която „ограничава размера на дълга, който може да заеме”. Именно затова принудителното съкращаване на помощта за Украйна е почти сигурно. Независимо, че Зелените твърдят, че „това ще отслаби украинската армия и ще повлияе на хода на войната”. Естествено посланикът на Киев в Берлин, Олексий Макеев, е с призив да не се намалява помощта.
Интересното е, че във Варшава медии пишат, че „комбинации от политическа нестабилност и икономически срив може да засилят влиянието на силите в Германия, които сериозно подкрепят сделка с Русия и мечтаят за връщане към добрите стари времена”. Не е само заради очаквано добро представяне на изборите на партии като „Алтернатива за Германия”, дясно, и на Сара Вагенкнехт, ляво, които убедено увеличават подкрепата си от страна на редовите германци. Ако това се случи, водещите партии в Берлин може да решат да преразгледат политиките си по най-важния въпрос, а именно отношението си към Русия и то в отговор на обществените настроения. Казват го във Варшава с мисъл за собствените си политически стратегии. Дават си сметка, че изборите, увеличаването на военния бюджет на правителството и подкрепата му за Украйна, както и ястребовата министърка на външните работи на зелените, Аналена Белбок, заедно с всички събития свързани с терор, бяха ударени от германските избиратели. Антируската и антикитайска политика на Зелените, отличаваща се от другите партии в коалицията, явно са довели до непоследователната и войнолюбива стратегия на правителството, а това не намира широка подкрепа сред местното население. Даже растат изявления и коментари, че в коалицията на светофара не е ясно кой управлява страната.
Проведени наскоро социологически проучвания показват, че политическата картина се променя в полза на възхода на националистическата, както я наричат, „Алтернатива за Германия” и лявата алтернатива „Сара Вагенкнехт”. Всичко за сметка на намаляващата подкрепа за ГСДП и Зелените. Свободните демократи, третата коалиционна сила в правителството, даже не ги включват в анализите. Няма да са в Бундестага?
Явно военната реторика, енергийната криза, пропагандата и идеологическия натиск не се приемат от мнозинството германци. Те трудно преглъщат затварянето през април на последните 3 атомни централи и призивите да се ползват възобновяеми източници за енергия. Реакцията сред избирателите ще проличи на самите избори. Въпросът е какво мисли София по темата и следи ли процесите в Берлин и Европа като цяло? Защото за „кожата на един вътрешен министър” или за премиер без да е и външен министър не е достатъчно, за да се решават проблемите на държавата. Явно отново ще се задава въпросът „Кой”. И с кого. И във външен план.
Автор: Зорница Илиева