Както казах, моите статуси остаряват достойно.
Е този е на 6 години:
Грамши казва, че основният приоритет на левицата е не овладяване на оръдията на труда, а овладяване на човешкото съзнание. Също така казва, че най-успешната революция не минава през директния физически сблъсък. Далеч по-важна е културната битка срещу управляващата класа, атаката срещу културната тъкан във всичките ѝ аспекти, от литература, изкуството и образованието, до нещата от ежедневието.
Аз мисля, че вече всички виждаме плодовете на тази битка, макар че Грамши едва ли е предполагал, че те ще бъдат толкова гротескни и деформирани. Убедена съм, че старата левица, онази, която воюваше срещу Хитлер и мреше по концлагерите и затворите за идеите си, би се срамувала дълбоко от днешното перверзно и клоунско ляво, умишлено деформирано от Маркузе. Маркузе, който така умно и хитро подмени обекта и каузата на революцията. Маркузе, бащата на днешната неолиберална доктрина.
Неолибералната доктрина представлява днешното западно ляво, а представителите й са наричани още либерали, неолиберали, прогресисти. Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад, хората с либерални убеждения, се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти, маркузианци и т.н. Но никога десни.
И нещо много важно! Неолибералите (прогресисти), нямат нищо общо със старата, дясна либерална доктрина. Те просто откраднаха термина "либерален" и си го прикачиха. Оттук и объркването на много хора.
През 60те години на 20 век, членът на Франкфуртската школа Херберт Маркузе защитава тезата, че Маркс е сгрешил субекта на революцията. Според Маркс неизбежният глобален конфликт е между работническата класа (пролетариата) и паразитиращата на гърба й експлоататорска висша класа. Според Маркузе, обаче, това е грешно, защото работническата класа се е дискредитирала, оказвайки се консервативна и дори одобряваща капитализма, в момента, в който е извоювала повече блага и права за себе си.
Ето защо, Маркузе коригира Маркс, твърдейки, че конфликтът не е класов, а между „опресиращи привилегировани насилници» (консерватори, бели мъже) и "опресирани непривилегировани жертви“ (всички малцинства). Маркузе става гуру на западното ляво, което по това време влиза в жесток конфликт с комунизма в източна Европа, обявявайки го за „извращение“. Това, между другото, е особено неразбрано в България. Голяма част от българите (дори и добре образованите), все още не осъзнават, че Западът, от консервативен, национален и десен, днес вече е либерален, глобален и ляв. Тези хора казват „Глупости, Западът да е ляв?! Че нали отрича комунизма?!” Е, тук е голямата изненада. Да, Западът отрича комунизма. Източния комунизъм. Комунизма на СССР. Дори го нарича “vulgar Marxism”, и ни обвинява, че сме извратили идеите на Маркс, Троцки и Ленин.
Ето и най-знаменитият цитат на Маркузе: "Буржоазията все още може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е автентичната революционна класа. Истинската революционна сила на днешния ден са различните малцинства, "гетата", които живеят вън от общия ред. Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния бунт е ключово за ефективната опозиция. Тогава най-после ще рухне буржоазното общество."
Тоест, какво се оказва?
Ако преди стотина години прогресивните либерални сили са се борили за такива основополагащи неща като обществена солидарност, равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание и сексуални предпочитания, то съвременните западни левичарски идеологии смело нагазиха в тресавището на глупостта. Ако старите леви имат сериозен принос към днешния лукс, който приемаме за даденост (справедливо възнаграждение, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесет дневни отпуски, безопасни условия на труд), то новите леви, старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри, вдъхновени от Маркузе, отдавна са теглили една на "работническата класа" и са се насочили да "защитават" съвсем други идеи и обществени групи. Ако левите в миналото са се борили за класова справедливост, то този дискурс вече е успешно подменен с идентичностния, а неолибералите започнаха да стимулират нови и нови паразитиращи маси от жертви.
Големият срив, голямата схизма в лявата идеология между Изтока и Запада, настъпва на два етапа: след смъртта на Сталин, когато западната левица отрича социализма в Източния блок като „извращение на идеите на Ленин и Троцки”, и няколко години по-късно, когато контракултурата на 1960те се превръща в мейнстрийм култура, а лявата идеология е пренасочена от традиционната класова политика към политически коректния свят на полова, расова и сексуална политика. Електоратът в лицето на работническата класа е сменен със сърбащите лате метрополитни гласоподаватели и малцинствата. По този начин Маркузе подменя субектите на революцията - революционери се оказват не бедните и онеправдани работници, а чернокожите, жените и гейовете. Потисници вече са не потомствените наследници на финансови империи от оня прословут 1%, а белият, хетеросексуален, работещ мъж. Работникът става буржоа. Бившата жертва е превърната в насилник. Огромната работническа класа е останала без зъби, юмруци и сърце. Но защо? Как така работническата класа изведнъж става враг на новите леви? Много просто – оказало се е, че работническата класа всъщност не оправдава очакванията за фундаментална и революционна промяна на обществото, и изповядва консервативни ценности, което кара Маркузе да замени марксовия пролетариат с други революционери.
След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите. Създава се новата йерархична пирамида. Най-отгоре са вечните насилници – белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро жени, следвани от белите гей мъже, следвани от белите гей жени, следвани от белите инвалиди, следвани от чернокожите хетеро мъже, чернокожите хетеро жени, чернокожите гей мъже, чернокожите гей жени, чернокожите инвалиди и мюсюлманите. Отляво имаме една трагикомична битка за това кой е по-по-най прецакан, и докато спорът дали чернокожият мъж гей инвалид е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, но грозна мюсюлманка се води на академично ниво (не се еб@в@м), то всички са съгласни, че белият хетеро мъж никога за нищо не може да е жертва. Един бял мъж на запад може да оцелее само чрез самобичуване и извинение за това, че е бял и хетеросексуален.
Какъв е профилът на либералите днес? Създаде се една прослойка от образовани и добре реализирани хора, които, въпреки безспорните си академични и професионални успехи, са тотално лишени от способност за критично и аналитично мислене. В мнозинството си те принадлежат към новия, модерен тип либерална интелигенция, разположила се в една удобна, модерна и готина идеологическа рамка. Лесно е да ги разпознаеш - те са вдъхновено отдадени на спасяването на планетата, правата на малцинствата, феминизма, Me Too, отворените за бежанци граници - въобще, всички онези чистички, леко абстрактни, но ужасно хуманни ърбън каузички, които се изповядват от удобната позиция на потребителския комфорт. Въпреки своите претенции за модерност, информираност и прогресивност, обаче, всъщност тези хора живеят в състояние на сериозна интелектуална дезориентация и "блоково мислене". В главите им напълно спокойно съжителстват напълно изключващи се и дори враждебни в реалния свят идеи, като правата на мюсюлманите и правата на гей хората. Ако имаха критично мислене, щяха да знаят, че в повечето от страните, от които идват мюсюлмански имигранти, хомосексуализмът се наказва със смърт, а това означава, че няма как да подкрепят едновременно правата на гей хората и правата на мюсюлманите в Европа, защото по-голямата част от мюсюлманите искрено считат, че гей хората заслужават смърт. И понеже либералите използват емоционалния дискурс, като инструмент за въздействие, който напълно доминира над логиката и фактите, често се случва да катастрофират интелектуално в спор с опоненти.
Друг въпрос е, че отворените наскоро засекретени досиета на бащите на днешната западна левица като Маркузе, показват, че са били кадри на службите. Аз по-добро доказателство за социален инженеринг на елитите не знам. Яхнаха, опитомиха и подмениха лявото, за да го унищожат. Днешната левица е проектирана, създадена и управлявана от онези, срещу които си мисли, че се бори, ето защо изостави темата за социалната несправедливост и се фокусира върху социалния и биологичен пол на легиони виктимизирани юзлеси. Каузата на днешната левица е подменена и заменена с беззъба шитня. Никой вече не гледа онзи 1%, който управлява повече от половината богатства в света, защото са втренчени в 72-та си пола и твърде заети да се правят на жертви. Новата левица е отдавна умрял пор и мирише на мърша.
Днешната левица, днешната неолиберална кауза за мен е отчайваща. Политиката на идентичността винаги е привлекателна, защото позволява човешката глупост и мързел да бъдат представени като продукт на потисничеството и историческата неправда. Личната отговорност е премахната от уравнението. Ето как милиони бели, работещи, консервативни, нормални хора в един момент се почувстваха зле, защото някак си се оказаха излишни, объркани и уплашени в новия глобален свят. И бяхме обявени за „фашисти” и „неудачници в любовта” от „журналисти” като г-жа Тодорова.
Старомодните понятия като патриотизъм, дисциплина, съвест, любов и грижа за семейството, почтеност, уважение към традицията, морал, християнска вяра и свободна воля – стълбовете на едно общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от крайния индивидуализъм, презрението към традицията и отказ от носене на персонална отговорност за собствените действия. За няколко десетилетия беше разрушен стария универсален морален код.
За съжаление, социалният и културен радикализъм на левицата по никакъв начин не е съпътстван от съответния икономически радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказва пълен провал.
В последните няколко години, комбинацията от всички либерални каузи, сред които мигрантските потоци, влизането на исляма в Европа, войната в Сирия на страната на враговете на светската държава, яростното отричане на патриотизма като нелепа отживелица, демонтажа на християнските устои на Европа, и стигматизирането на белия, работещ и хетеро мъж, ме превърнаха от възторжен либерал в кисел антилиберал.
Да, знам, че избързвам с крайната си позиция и че процесите, на които съм станала свидетел във Великобритания, Франция и Гърция все още са в зародиш тук. Но аз знам кой спонсорира тези процеси, както знам какво следва.
Аз самата преди години бях надъхан либерал-анархист. Движех се в български и британски арт среди на неразбрани бунтари, където ругаехме системата, мечтаехме за справедливо общество и ходехме по протести. Не дай боже, някой да каже крива дума на тема жени, гейове, чернокожи и мюсюлмани - впивахме се в гръцмула му като питбул. С течение на времето се случиха две любопитни неща:
- Тези от нас, които все пак бяха учили яко и бачкали здраво, взеха, че се реализираха нелошо в същото това общество. Другите започнаха кариера на вечно недоволни граждани в социалните медии. После плавно преминаха към НПО и фондации с любопитно финансиране;
- Каузите, в които вярвах, се промениха. Те се промениха, не аз. Ако аз винаги съм защитавала яростно равноправието на тема пол, сексуални предпочитания, раса и религия, то постепенно идеята за ‘равноправието’ се транформира.
- първо в хленчещото ‘ние сме жервти’,
- после в горделивото ‘ние сме специални и се гордеем с това’,
- а накрая - в гръмкото ‘ние ви превъзхождаме и ние сме бъдещето’;
Ето защо отчаяно се съпротивлявам на тази доктрина, внесена и в България от възторжения розов комсомол, самоетикирал се като носител на снежнобял морал и чутовни умствени дълбини. И в същото време, слагам ръка на сърцето си, и знам, че ние нямаме визионерски проект за бъдещето. А без проект си заникъде. Риториката от нашия лагер звучи така: „Престанете с тая лудост, нека си оставим света, какъвто е”. Само че това не е проект, това е ариегарден бой.
И така, нека посочим основните каузи, за които се бори днешното западно ляво, и които се опитва да прокара и у нас чрез щедро финансираните политически формации, НПО-та и инфлуенсъри:
Глобализъм и мултикултурализъм - отворени общества без граници; централизиране на властта и вземане на глобални решения от малък, изключително мощен и богат елит;
Цифровизиране на обществото – огромна база данни с лични досиета и скоринг система за всеки човек. 4-та индустриална революция, цифрова икономика, квантови компютри, биг дейта, изкуствен интелект, "интернет на нещата", глобална мрежа, електронни аватари.
Между другото, както съм писала и преди, този процес тече с бясна скорост и в Русия. И концлагерът, който се готви на руснаците е същия като китайския.
Зелена сделка - ако си мислите, че масовите статии за ползата от яденето на хлебарки е весел нонсънс, ще ви разочаровам – това е бъдещето. То включва също така ограничаване на консумативите (няма как, ресурсите са привършени, а Русия не ще да даде своите доброволно), ограничаване на пътуванията (квоти за вредни емисии);
Биоинженеринг - конвергенция между IT и биология/генетика - модификация на човека в резултат от тази конвергенция (трансхуманизъм), свободна смяна на пола и сексуална свобода във всеки един смисъл на думата. Помните ли „сексуално-моралния бунт“ на Маркузе?
И ако всичко това ви звучи конспиративно, просто по-често посещавайте сайта на Световния Икономически Форум.
Там се нарича „The Great Reset”.
