„Ако евроатлантизмът трябва да ме превърне в жена, тогава... не съм евроатлантик!“ - това каза лидерът на най-голямата фракция на ГЕРБ-СДС в българския парламент Бойко Борисов по време на дебата около влезлия в сила миналата седмица закон за забрана на ЛГБТ пропагандата.

Без подкрепата на тази партийна коалиция законът едва ли щеше да бъде приет. Дори въпреки факта, че едноименният дясноцентристки партиен блок е стълб на европейската интеграция, а неговите представители в Европейския парламент са членове на Европейската народна партия, която се управлява от германския Християндемократически съюз.

Единството на противниците

Съгласно законодателните промени вече са забранени „пропагандата, насърчаването или подстрекаването под каквато и да е форма... на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация“ . Както и стремежът към „идентифициране на полова идентичност, различна от биологичната полова идентичност“.

Забраните важат за предучилищното и общообразователното образование.

Разбира се, те предизвикаха остро осъждане от структурите на ЕС, а изказването на Борисов беше до голяма степен реакция на гневните викове от Брюксел. Коментирайки подобна резонансна стъпка, той заяви, че се е ръководил между другото и от доверието в Българската православна църква: „Аз съм вярващ християнин и вярвам в патриарха “ .

От своя страна Синодът на Българската църква благодари на парламентаристите за забраната на ЛГБТ пропагандата и изрази надежда, че ограничаването на „ идеологии, които противоречат на християнския морал и здравия разум, ще бъде продължено и в други законодателни инициативи“.

И наистина, веднага след като президентът Румен Радев подписа съответния закон, в парламента започнаха да се чуват призиви за изкореняване на ЛГБТ пропагандата сред непълнолетните и в други области.

Депутатът от малката евроскептична партия „Има такъв народ” Александър Вълчев настоява за забрана на рекламата и медицинските операции за смяна на биологичния пол за лица под 18 години.

Критиците на приетия закон смятат, че той доближава България до „Русия на Путин“ и „Унгария на Орбан“, включително и защото вносител на законопроекта, подкрепен от Народното събрание и Синода, е считаната за русофилска в България партия „Възраждане“ начело от Костадин Костадинов .

Интересното е, че законът за забрана на ЛГБТ пропагандата беше почти единственият закон, приет от Народното събрание на 50-то свикване. Въпреки че беше избран на 9 юни, мандатът му вече изтича. След два месеца в България ще се проведат седмите парламентарни избори за последните три години.

И всичко това, защото парламентарните фракции отново не успяха да се споразумеят за създаването на коалиционно правителство. По въпроса за защитата на традиционните ценности обаче те успяха да проведат ефективно гласуване.

Това се обяснява с факта, че сред страните от ЕС българите се характеризират със сравнително висока религиозност.

В същото време десният електорат, както показаха изборите през юни, е сравнително високо активен дори в условията на нарастваща политическа апатия.

Президент на кон

Това се потвърждава от настъпилото през юни отслабване на позициите на ляволибералния блок „Продължаваме промяната – Демократична България” и Социалистическата партия. Междувременно социологическо проучване, проведено в началото на август по поръчка на Националната телевизия, показа, че дясноцентристите и национал-консерваторите успяват да запазят и дори да укрепят позициите си.

Това обаче не доближава създаването на коалиция между партиите, подкрепили закона срещу ЛГБТ пропагандата. Наистина, във външнополитическите си възгледи проевропейските ГЕРБ и евроскептичните „Възраждане“ са разделени от дълбока пропаст.

Разпокъсаността на българската партийна система увеличава шансовете страната да се движи към по-голяма президентска власт. Държавният глава Радев без никакво преувеличение е най-популярният политик в страната днес. Авторитетът му беше укрепен с подписването на закона за забрана на ЛГБТ пропагандата, въпреки силния натиск от чужбина.

Влиянието на президента върху българската политика може да се засили със сформирането на нов „служебен” (технически) министерски кабинет. Последният ще трябва да управлява страната до следващите парламентарни избори и създаването на постоянно правителство от новоизбраното Народно събрание.

Горица Грънчарова , която доскоро заемаше поста зам.-председател на Сметната палата, бе обявена миналата седмица за ръководител на временното правителство .

Очаква се при съставяне на кабинета си тя да се съобрази с кадровите предпочитания на Радев. Като цяло новият ръководител на правителството може да се съгласи на активното участие на президента във функционирането на изпълнителната власт.

В този случай тандемът Радев-Грънчаров може да стане много издръжлив, тъй като най-вероятно и Народното събрание от 51-ви свикване няма да успее да състави постоянно правителство, което означава, че работата на временния кабинет, който е толкова лоялен, колкото е възможно на президента, ще продължи.

С течение на времето ключови фигури от „служещото“ правителство на Грънчарова може да се окажат на водещи роли в пропрезидентска политическа сила под работното име „Движение Трети март“ (на 3 март 1878 г. Санстефанският договор е сключен и България е освободена от Русия от османско иго – бел. ред.). Началото на този политически проект се обявява активно.

Според разпространеното мнение сред българските анализатори влизането в парламентарната надпревара на пропрезидентска сила със социална и патриотична ориентация може да излезе от задънената улица в партийната система на страната.

След като получи широко представителство в парламента, пропрезидентската фракция ще може да реши въпроса за създаване на силна коалиция.

Ръководството на ЕС разглежда този път като „орбанизация“ на България, тъй като силно национално правителство и харизматичен президент като формален и неформален лидер със сигурност ще се опитат да намалят зависимостта на страната от европейската бюрокрация.

В тази връзка се носят слухове, че Грънчарова, оказала се „между два огъня” (Радев и клиентелата на Европейската комисия), е склонна да върне мандата за съставяне на техническо правителство на държавния глава. Тя може да предпочете стабилната служба в Сметната палата пред обещаваща, но рискована политическа кариера.

Началото на седмицата ще покаже дали втората жена министър-председател в историята на България ще бъде достатъчно пламенна, за да укрепи заедно с президента Радев суверенитета на страната си.