БСП се проваля и се държи като късна комунистическа партия, разчитайки на носталгия по Тодор Живков. В България няма и грам политика, която да тика т.нар. "ляво" към модерна социалдемокрация
Този разговор започва и свършва с БСП, пък ако ще да се обединят със 140 дребни, уж проносирано леви партийки и парченца от подобни. Докато нещо там в соц-левиатана се разправят кой какво ще е – Нинова ли, Зафиров ли, даже няма особен смисъл да се следят имената и самия процес – истината е, че в България няма и грам действителна политика, която да тика т.нар. „ляво“ към модерна социалдемокрация. В личен културно-политически план няма да крия, че това ми харесва, и тихо злорадствам, но нека все пак да се опитаме да очертаем проблемите.
Какво всъщност е БСП
Първо и най-важно: БСП не е никаква лява партия, а късен комунистически конструкт и миш-маш от уж заявено прогресистко и чугунен консерватизъм. Което води и до печалните изборни резултати на тоя особен бегемот. Аз винаги ще съм безкрайно благодарен както на г-жа Нинова, така и на господата Зафиров и Гуцанов – вие всички, поради идейни и други липси, сведохте уж лявото до вид ученическо, сякаш 20-ти век при вас не се е случил. Така и не чух нито един ляв техен мислител, който да е повлиян поне от Славой Жижек или дори от Маркузе, да не говорим за съвременни леви философи като Ернандо де Сото или Жил Дельоз. Всичко, което чуваме от „Позитано“ – извън разправиите – е една и съща декларативна размазана във времето глупост, че трудът евентуално трябвало да се опълчи на капитала, докато самите левиатани на БСП богатеят от политиката. Така и не чух нито едно конструктивно предложение, свързано с модерното ляво – например, че тристранният диалог (пардоне моа, триалог) трябва да се случва на седмичен принцип, като например във Финландия; или че вече отвоювани права по Трудовия ни кодекс (там пък каква мътна вода е) трябва да бъдат отстоявани. Дори великите „Саут парк“ в Америка им го подсказаха – старите права плюс нови (работа от къщи заради пандемията, ден за почивка в седмицата, заради психичното здраве и т.н.)
Ма не и не. Те, смешните БСП, които би трябвало да настояват за вид нов ред през синдикатите и по сто други начина, се занимават и заиграват с чистия консерватизъм, и това не е личен проблем на Нинова. (Тук умишлено изключвам и не коментирам моралния въпрос как изобщо може да съществува подобна партия, която с гордост твърди, че е наследник на чудовищни престъпления, начело с атентата през 1925. Без дори да се е разкаяла или извинила и за миг.)
Два провала: идеологически и политико-икономически
Въпросът е за лявото по принцип, и то в светлината на „welfare state“. И то има два аспекта – идеологически, където БСП не просто се проваля, но и все още се държи като късна комунистическа партия, разчитайки на стародавната носталгия по Тодор Живков - и политико-икономически, в който БСП от самото си създаване е генерично-олигархична партия, която всъщност извърши най-големите престъпления в прехода, защото от нейните ДС-среди произлязоха всички мафиоти начело с Илия Павлов. Т.е. днес можем да кажем така: това нито е ляво, нито нищо, и да се надяваме, че това нищо БСП ще се сведе до пета партия в новото подреждане след поредните предсрочни избори.
От друга страна, въпреки всичко, съм склонен да толерирам и вид ляв соц-демократически завой, дори и да споря с него. Грубо казано, ние имаме чудесен шанс да станем селективна „държава на благоденствието“. Но БСП не се борят за това. Те не искат Финландия, не искат дори прогресивен данък, а нещо много по-просто – и те да „наринат“ от европейските кинти по ПВУ.
Отново: там няма и един що-годе ляв мислител, извън разправиите, който да е чел поне Йеспинг-Андерсен, или пък да имат какъвто и да е интелектуален потенциал. Положението е Иван Ченчев, а не Петър Витанов.
Да обясня за средния ляв избирател: някои от левите философи през 20-ти век са направили така, че в определени държави днес да се възцари относителна социалдемокрация, и поне подобие на т.нар. „welfare state“. Най-общо, бизнесът, профсъюзите и държавата да си сътрудничат, за да може дори отхвърлените от бизнеса и държавата да живеят относително добре, солидарно плащайки данъци (по-богатите – с по-голяма ставка). БСП, довиждане, не е това – то е консорциум на милионери от държавни поръчки, които позират като „манекени“ на труда. Ерго, трудът трябва отдавна да ги е затрил, а като гледам, и това тече като процес.
БСП твърде дълго бяха, първо, генериращият див капитализъм, и второ, станаха спомоществователна организация на олигархичната държава.
А има примери, от които БСП може да научи нещо
А е толкова просто. Ако искате ляво, направете съвсем нова социалдемократична форма и престанете нерегулирано да смучете от държавата. Вземете за пример Австрия или Финландия, където публичният сектор е над 30%, но най-вече се знае къде и за какво отиват тези пари. Там няма бивши комунисти, които цял живот гълтат публични кинти, само защото са се заявили като „леви“. И което е основанието за съществуване на БСП.
Прочее, аз винаги съм казвал, че в БСП има само един морален излаз, а именно, да се саморазпуснат и да ни освободят от себе си и чудовищното си наследство.
Но и с перфидно удоволствие им давам идея за оцеляване - ако не можете нордически соц-демократичен модел, включително социално-мобилен вариант, поне намерете един умен, който да обясни новото ляво. Например Йоста Йеспинг-Андерсен, мой колега антрополог и социолог. Или поне еврейския швед Бо Ротстайн.
Никой в БСП не чете, все им е тая. Те си искат носталгиците по места, но хората по места вече се разомагьосват и минават към ГЕРБ или някое ДПС. И БСП закономерно си отива, бавно.
Докато тече тази агония, в България няма да има истинско социалдемократично ляво, както с особено мнение им завеща още Благоев. Нито прогресистко модерно, нито никакво, докато не схванат, че вече не съществува пролетариат, който да се сражава с капитала.
Защото от 30 години те са капиталът, милите уж „леви“. И хората на труда не са никак глупави.
