С хитрия си ход Борисов всъщност помогна на Пеевски да се отърве от проблема, който сам създаде с незаменимия си министър Калин Стоянов, вместо да инсталира в МВР друг свой "лейтенант". Какви варианти има сега.

Изненадващата криза със служебното правителство задълбочава и усложнява политическата криза, но и оголва до кокал дълбоките зависимости, които стоят зад привидно политически решения. На амбразурата са изкарани анализатори, конституционалисти, полицаи от София и страната, дори служители на ГДБОП, които би трябвало да са анонимни заради престъпниците – всички те дружно бранят един незаменим министър.

А кандидатът за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева не само отказа да замени Калин Стоянов в своя проектокабинет, но се бе подготвила и с втора папка, освен тази със списъка на служебните министри, с която отърча в прокуратурата да се жали за оказван ѝ политически натиск срещу Калин Стоянов. Със сигурност в сигнала си не казва кой я е натискал за обратното – Стоянов на всяка цена да остане на поста си. 

Какви възможности за изход има

Възможен изход от поредното зацикляне е парламентът спешно да попълни списъка с незаетите институционални постове, измежду които президентът може да избира служебен премиер. Най-бързата писта е спрямо Сметната палата, още повече, че на 5 август ПП-ДБ внесоха в парламента проектозакон, чрез който зам.-председателите на Палатата да могат да се избират директно от Народното събрание. Омбудсманът и заместник-омбудсманът, чиито постове също отдавна са вакантни, изискват по-дълго време за избор. Вариант е председателят на парламента Рая Назарян, която предварително отказа, сега да размисли. Както и президентът евентуално да промени позицията си, ако се събере мнозинство тя да бъде сменена, защото първоначално заяви, че и Господ да изберат за парламентарен шеф, не би одобрил подобна конспирация, която в крайна сметка не се осъществи.  

Проблемът е, че всички тези варианти означават сформиране на парламентарни мнозинства. Които трябва да бъдат легитимирани пред избирателите на партиите, които биха участвали в тях, независимо от немалкия общ знаменател анти-Пеевски, който събира ПП-ДБ, „Възраждане“, ИТН, ДПС-Доган, плюс президента. А при толкова разделителни линии в парламента, които са и причина, и пречка за разрешаването на политическата криза, е трудно те дори само да се постигнат, отделно от това кой каква цена ще плати за това на изборите.  

Проблемът на ПП-ДБ

ПП-ДБ първа пое инициативата за търсене на решение, но пред нея има най-много разделителни линии, а зад нея стоят най-критичните избиратели, половината от които тя загуби на последните избори. Пред ПП-ДБ първо зее гранична бразда спрямо ГЕРБ заради зависимостта на Бойко Борисов от Пеевски. Второ, спрямо „Възраждане“ - заради анти-евроатлантическата и изобщо ценностна несъвместимост. В по-малка степен разделения има спрямо ДПС-Доган, защото то трябва да бъде признато за „доброто ДПС“, спрямо БСП (тя е пропутинска и по-лява, но не поставя под въпрос членството в ЕС и НАТО) и спрямо ИТН, която свали кабинета „Петков“. Браздата спрямо Румен Радев смесва разделенията спрямо ДПС-Пеевски и ГЕРБ, от една страна, и „Възраждане“ от друга – с президента са съюзници по антикорупционна линия и противници по евроатлантическа.

Освен това в политиката ако и да не е необходимо, но е достатъчно условие за трайно разделение дълбоките стари травми да не спират да кървят – Радев бе яростна опозиция на управленията на правителствата „Петков“ и „Денков“. На избирателите на ПП-ДБ трудно може да им бъде обяснено как техните представители сега ще са заедно с „Възраждане“ и президента срещу довчерашните си партньори ГЕРБ и ДПС, независимо какво чудовище се е оказал Пеевски. Най-малкото, те трябва да възприемат неговата чудовищност като равностойна на тази на Путин и управлението чрез служебни кабинети на Радев, което легитимира сглобката и евроатлантическото мнозинство в предишния парламент.  

Мнозинството от тях трудно ще преглътнат и нова сглобка с ГЕРБ, независимо от шанса за реализация на призивите Бойко Борисов да се освободи от зависимостта си от Пеевски. Въпреки че стратегически това партньорство е най-перспективно, въпреки травматичното общо минало – и заради идеологическата близост, и заради стабилността на формацията на Борисов, която ще бъде най-малко втора сила в следващия парламент. ПП-ДБ обаче отново не са готови на открита коалиция с ГЕРБ и вече анонсираха идея за равноотдалечен от всички партии премиер след изборите.  

Какво всъщност направи Борисов

Вариантът Борисов да бъде принуден да подкрепи инициатива анти-Пеевски обаче пропадна заради хитрия ход на Борисов да поиска оставката на Калин Стоянов. Така той заобиколи проблема „Стоянов-Пеевски“, който го притискаше да се определи ясно от коя страна на барикадата е при евентуалното сформиране на анти-Пеевски коалиция в парламента и с президента. Всъщност Борисов помогна на Пеевски да се отърве от проблема, който сам създаде с незаменимия си министър, вместо да инсталира в МВР друг свой „лейтенант“.  

Същевременно обаче Борисов отхвърли и опцията на ПП-ДБ за равноотдалечен премиер след изборите. Така ГЕРБ се позиционира като сила, която хем създава видимост, че не е в изолация и че пак ще води хорото. При всички положения за Борисов е важно отърваването от зависимостта от Пеевски, ако изобщо това е възможно, да не минава през директна конфронтация с него и да си гарантира неутралитет спрямо потенциалната анти-Пеевски коалиция, а най-добре дори да я предотврати. 

Изходът от кризата

При всички положения началото на изхода от политическата криза е невъзможно без разрешаването на проблема „Пеевски“. Това не може да стане чрез заобикалянето му, а единствено с разсичането му.