Не било „Тайната вечеря“, ами „Празникът на боговете“ от Ян Харменс ван Бийлерт (1597-1671) – картина изобразяваща древногръцките богове, празнуващи сватбата на Тетида и Пелей (резултат от която по-късно ще се яви небезизвестният Ахил), като в нея онова, което на мнозина заприлича на Христос, всъщност е Аполон, а пък Дионис си е отпред, само дето не е син, но пък е с кози крака (което го прави по-скоро сатир, но като са рекли Дионис, Дионис да е).
Това объркване, дето някои са взели „Празникът на боговете“ за „Тайната вечеря“, види се, иде да покаже, че травестите не са безобразни, а прекрасни. До този извод стигнаха защитниците на спектакъла, щедро обливайки с презрение всички възмутени и изтъквайки тяхната простотия. Говорим за откриването на олимпийските игри в Париж, нали се договедихте?
Да, обаче никой от възторжените защитници не се сети да попита дали пък, аджеба, картината на Ян Харменс случайно прилича на „Тайната вечеря“, дали пък самият той не е търсил цитат към произведението на Леонардо, кой знае с каква цел? То е очевидно! Очевидно е, че холандецът от 17 век репликира италианеца от края на 15 век. На Тайната (Последната) вечеря се учредява тайнството Евхаристия, което е единственият път към единия и живия Бог. Какво казваш, когато подменяш апостолите в сюжета с езически богове (тоест демони) през 1635, а демоните с травестити през 2024? Това, че живата картина не иронизира „Тайната вечеря“, а „Празникът на боговете“ с пряката възхвала на езичеството дори е още по-компрометиращо, а не оправдателно. То е все едно, ако Мистър Бийн се прави на Христос, а аз се правя на Мистър Бийн, който се прави на Христос и се мъча да ви убедя, че нищо не искам да кажа за последния.
Томас Жоли
Пресъздадената на живо в Париж картина „Празникът на боговете“ е даже много по-показателна от пародията на „Тайната вечеря“, защото „Празникът на боговете“ е алегория на демонослужението , апотеоз на демонослужението. Апотеоз, обвит отново в обли приказки за световен мир, равенство и братство. „Идеята не беше да шокираме или дразним хората. Идеята беше приобщаване, солидарност“ – казва авторът на спектакъла Томас Жоли и добавя: „Париж 2024 въплъщава ценности, с които напълно се идентифицирам“. Той е режисьор и актьор от еврейски произход, понастоящем артистичен директор на Националния драматичен център в Анже. Близък е до властта и е известен с пищните си спектакли.
Даден спектакъл може да е много пищен, да е много красив, да е потресаващ с въображението и мащаба си и същевременно да бъде класическо демонослужение. Нима не се били такива всички грандиозни спектакли в цялата античност? Езичеството само по себе си цялото е демонослужение и едва ли има богослов, който да е на друго мнение. А що се отнася до учените, които не са богослови, понятието „демон“ е извън техния инструментариум.
Но в случая с откриването на олимпийските игри (неправилно наричани „олимпиада“, защото олимпиадата е периодът от време от едните до следващите олимпийски игри) не откриването, а самите олимпийски игри са истинското демонослужение, доколкото онтологично са посветени на Зевс, а той, както и останалите богове от пантеона, са демони, погрешно почитани като някакви субекти на добро и мистично. Дори и според древната демонология, в която „демон“ не звучи толкова зле, колкото днес.
Именно защото олимпийските игри са езичество и демонослужение, през IV век биват забранени от Теодосий I (а не от Юстиниан през VI век, както писаха някои) заедно с всички останали езически култове като израз на сатанизъм и богохулство. Теодосий е един от тримата велики императори (другите са Константин и Юстиниан), които бележат раждането на християнската цивилизация – цивилизация, която промени целия свят и го направи да изглежда такъв, какъвто е днес с всичките му социални и технологични чудеса за радост на масовия човек.
А Теодосий забранява игрите, защото те, освен че са богохулни, вече от няколко века са оцапани от корупционни скандали. Нерон, който бил вманиачен да е пръв във всичко, включително и в поезията (неговата поезия Гай Петроний Арбитер използвал вместо перо от чапла, за да предизвика повръщане след преяждане) се мислел за велик колесничар. Явил се на олимпийските игри, обаче не успял да финишира, защото паднал и се пребил. Въпреки това бил обявен за победител, защото журито отсъдило, че щял да финишира пръв, ако не беше паднал. След смъртта на Нерон всички членове на тогавашния олимпийски комитет били принудени да връщат подкупите.
След Теодосий олимпийските игри се съвземат чак в зората на модерния свят, а своят апогей достигат при тоталитарните режими и развитието на електронните медии. Един от първите, които осъзнават мощният пропаганден потенциал на игрите, е добрият стар окултист и езичник – г-н Хитлер. През 1936 11-ите олимпийски игри са съпроводени от пищни церемонии (на които присъства неотлъчно и цар Борис III); тогава е въведен и обичаят да се внася олимпийският огън, на който толкова се радваме днес. Видите ли заслужил атлет да тича с факлата, винаги се сещайте за чичко Хитлер.
След войната олимпийските игри стават инструмент за политическа пропаганда и комерсиална реклама до такава степен, че съм чувал да казват как МОК е по-могъща организация от ООН. Стават също и символ на измами и корупция. Случаите са стотици. Дори без да се напрягаме особено помним резила с Батето (Бог да го прости!) през 2014, когато от Би Би Си го хванаха да продава гласа си за домакинството на следващите игри. И нека не забравяме ча на фона на останалите хиени от МОК Батето е бледо чавдарче.
През 2002 допинг скандал със скиора Йохан Мюлер и рускините Лариса Лазутина и Олга Данилова.
През 2017 секс скандал с члена на Международния олимпийски комитет Алекс Гилади и две израелски журналистки.
През същата година грандиозен корупционен скандал с шестима членове на МОК, организирали система за определяне на домакинства срещу подкупи – Доха 2019, Лондон 2017, Пекин 2015 и Москва 2013 и на Олимпийските игри през 2016 в Рио де Жанейро и 2020 в Токио.
През 2021 скандал с двама белоруски треньори за упражняване на политическо насилие над спринтьорката Кристина Тимановская.
През 2022 корупционен скандал за назначаване на шеф на Боксовата асоциация и за вкарването на таекуондото като олимпийски спорт.
През 2014 се проведоха зимните олимпийски игри в Сочи. Разправят, че като представили на Путин сметките за строителните работи и олигарсите, които ги извършват, той казал само „Безобразие!“, обърнал се и си отишъл. Игрите винаги са били повод мастити и близки до властта тарикати, както и откровени мафиоти да крадат грандиозни суми обществени пари под формата на поръчки, строителство, доставки и какво ли не.
Бюджетът на игрите в Сочи беше 51 милиарда евро. Заради него определят тази олимпиада като една от най-големите измами в историята. Правилно казва: безобразие! Григорий Родченков (шеф на антидопинговата лаборатория в Москва) в интервю за „Ню Йорк Таймс“ разкрива потресаваща схема за допингиране на елитни състезатели – в стената на лабораторията в Сочи била инсталирана специална дупка, през която се подменяли пробите с урина. Спортът за един по-добър свят!
Мой приятел, член на един олимпийски медицински екип, казваше: „спорт без допинг е физкултура“. Всички се друсат и всички знаят, че всички се друсат. Олимпизмът, освен инкубатор на космическа по размерите си корупция, е и полигон за прилагане на челни допингови препарати. Номерът е да друсаш спортистите с нови вещества, които все още не са попаднали в забранителния списък, или пък да плащаш подкупи, за да си затвори очите оня, който трябва да си ги затвори.
Въпросът е кому е нужно всичко това, защо олимпийските игри са фокус на такива изкушения и съблазни. Очевидно, защото приковават вниманието на огромни публики по цял свят и по този начин представляват комуникационни канали, които могат да откарват пропагандни и рекламни послания наведнъж до милиарди хора. Но защо тези хора се вълнуват толкова от олимпийските игри, какво ги грее, че някаква яка кака е метнала тежкото гюле с един сантиметър повече от друга кака преди четири години?
Тоталната пропаганда ни е внушила, че олимпизмът е някакво идеално състояние на човечество, а спортистите-олимпийци – божества или в най-добрия случай невинни младежи, които не се интересуват от слава, пари и кариера, а само от световния мир и гладуващите деца. Ах, да, и от климатичните промени. Пропагандата ни е внушила, че олимпийските игри са някакво приказно време, различно от обикновеното време, извън и над него – време, в което секват всичките ни неволи, забравяме мизерия, страха и несигурността от бъдещето, време, в което хората пращят от благородство и се обичат като братя. Пълни глупости, но пропагандата е способна да превърне в копнеж и най-голямата простотия.
Абе, бачо Кольо, можеш ли да ми кажеш как олимпийските игри влияят конкретно на твоя живот, с какво го правят по-добър? Или с какво олимпийските спортисти – тези нещастни, изнурени от нечовешки тренировки и дрогирани до гушата с допинг младежи и девойки, фиксирани в манията да вземат медал на всяка цена – с какво те олицетворяват твоя идеал за човек?…
Не, не церемонията по откриването на олимпийските игри е от лукаваго (макар че и тя), но самите игри са от него. Има два вида хора, в крайна сметка са само два – такива, които вярват, че няма нищо по-висше от тях, и такива, които вярват, че има. Първите са така наречените „богочовеци“, приели греха на Денница (гордостта) за свое верую. Олимпийските игри са за тях, за тези, които искат да повярват, че човекът е способен на всичко, стига да положи душата си в служба на когото трябва. И д-р Фауст е мислил така, залъгвайки се, че с мощния си интелект може да надвие дори сатаната. И пада жертва точно на тази прелест, защото интелектът, колкото и мощен да е (а в повечето случаи той не е), е само инструментът, но не и ръката, която го държи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.