При налагане на „изключване” в устава се прави уговорката, на която Пеевски стъпва: "Член на партиен орган може да бъде изключен само от същия или от по-висшестоящ от него орган", а това означава свикване на Национална конференция
Кога ще бъде свикан Централният съвет на ДПС, от чиито решения се очаква да бъде овладяна кризата в партията – този въпрос си задават не само членовете на Движението, но и политици от целия спектър на обществения живот у нас.
В четвъртък председателят на ДПС Делян Пеевски отговори на този въпрос така: "Не мога да ви кажа кога ще бъде свикан (ЦС). Който иска да си прави Централни съвети, да си ги прави, този съвет нищо не решава, четете устава”.
В петък на сбирка в „Шератон” депутати и активисти около Джевдет Чакъров излязоха с категоричното послание: "Настояваме за провеждане на Централен съвет в най-кратки срокове и приемане на решения...".
В събота, след среща на членове на младежкото ДПС с почетния председател на д-р Ахмед Доган, на настойчив журналистически въпрос другият председател на партията Джевдет Чакъров заяви:"Когато имаме решение, ще бъдете уведомени веднага".
И така да вървим по Устава, за да си отговорим на въпроса – кой и защо може да свика и не свиква ЦС на ДПС.
КОЙ МОЖЕ ДА СВИКА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДПС
Член 8 (2) е ясен – Централният съвет на ДПС може да бъде свикан от председателя на ДПС, в случая от който и да е от двамата председатели – Чакъров и Пеевски, които „заедно и поотделно и участват в състава и дейността на органите на ДПС”.
Пеевски няма основание да го свиква, защото неговата позиция е: „аз съм избран от Национална конференция, този съвет нищо не решава”.
Тогава трябва да се задейства Чакъров. Той обаче не предприема тази мярка и винаги изтъква, че чака решението да бъде взето от почетния председател д-р Доган. Дали Чакъров се чувства неуверен, или няма способности да организира такъв форум – остава загадка. Но така или иначе, засега председателят Чакъров отказва да изпълни правомощията си по чл. 8 на Устава.
Има и една тънкост, която може да даде обяснение защо Чакъров „бездейства”. Той и Пеевски бяха избрани анблок от Националната конференция. И не е ясно дали уставното „елиминиране” на единия няма да повлече и другия.
Третата възможност отваря път за решително действие от страна на д-р Доган, което всички депесари очакват - още повече че в писмото си той говори „за вътрешно - партиен преврат...с цел най-вече да се промени политическият профил на партията”. Неговите правомощия са установени в чл.9 (3), където съвсем ясно е указано, че „Почетният председател на ДПС може да свиква заседания на Централния съвет, на Централното оперативно бюро и на Централната контролна комисия”..
На почетния председател не му е вменена функция да свиква Националната конференция, която е най-висшият орган на ДПС. Но пък в чл. 9 (2) изрично е посочено, че почетният председател е изразителят на "стратегическите цели на партията", а в случая Доган намеква за нарушение именно на тези цели.
Но и Доган не бърза да задейства този „колективен орган” на партията. Защо?
„Защото се страхува да не загуби от Пеевски”, отговарят от лагера на този председател.
"Защото има предвид нещо, което скоро ще научим", казат от лагера на другия.
Явно е, че всеки ход се следи внимателно и двата лагера се пазят от непремерени действия.
Като стратегически играч, Доган е известен с изключителната устойчивост на мисълта и емоцията и с търпеливостта, с която налага политическото си присъствие. Пеевски пък се слави като енергичен тактик, който мисли бързо и действа всеобхватно.
Кой кого - предстои да наблюдаваме.
КАКВО ТРЯБВА ДА СВЪРШИ ЦЕНТРАЛНИЯТ СЪВЕТ
Обвинението „за вътрешно - партиен преврат” е изключително тежко за която и да е партия и за който и да е партиен член. То трябва да бъде много добре аргументирано, още повече когато е отправено към председател на партия. В писмото си д-р Доган не дава конкретика за тази обосновка, а тя ще е необходима, когато се дискутират мотивите за поисканата оставка на председателя Пеевски.
От лагера на Чакъров-Аталай намекват, че Централният съвет може да изключи "кръга Пеевски" за уронване на престижа на партията, което е посочено в чл. 6 от устава: "При неспазване на Устава и Програмните документи на Движение за права и свободи, уронване престижа на партията, неизпълнение на решения и възложени задачи, груби лични прояви ... член на партията може да бъде изключен”.
Хората на Доган обвиняват хората на Пеевски именно в неспазване на устава, който изисква редовни заседания на ръководните органи, и в неприлагане на уставната норма за съвместно ръководство на парламентарната група като огледало на партийното ръководство.
При налагане на най-тежкото наказание „изключване” в устава се прави уговорката, на която Пеевски стъпва:"Член на партиен орган може да бъде изключен само от същия или от по-висшестоящот него орган". А това означава свикване на Национална конференция, смята Пеевски, и всеки, който твърди обратното, той го съветва да прочете устава.
„Централният съвет може да отстрани от състава си всеки член, нарушил Устава или неизпълняващ задълженията си. Предложението се прави от Председателя на партията. Централният съвет има право да възложи на друг член от състава си функциите на остранения”, пише в чл. 9, ал.4. Ето защо в лагера на Доган има тълкувания, че и ЦС може да вземе решение за изключването на председателя Пеевски, ако това предложение дойде от другия председател или от почетния председател.
В писмото си Доган обаче използва формулировката „Призовавам за оставките...”, а не „искам оставките”, което би препратило директно към действие от негова страна, каквото в момента не наблюдаваме и каквото не фигурира в Устава. "Призовавам" означава че не той, а колективните органи трябва да си свършат работата. Доган не отстрани, а и не може да отстрани нито Пеевски, нито останалите петима, за чиито оставки призова - той оставя партията да вземе тежкото решение. В това отношение прави впечатление неговото старание да действа в рамките на Устава.
В същото време като властова пирамида ДПС винаги се е съобразявало безприкословно с желанията на своя създател и лидер, когато той е преценявал, че трябва да накаже някого. Всички кадрови въпроси винаги са били изцяло в ръцете на Доган и в това отношение никой не може да прекрачи волята му. Самият избор на Пеевски стана по силата на тази воля. Лютви Местан беше изключен за една нощ именно от Централния съвет по искане на Доган - първо като член на ДПС, което автоматично го свали от пиедестала на председател на партията.
Уставната норма изисква още „При обсъждане на извършеното нарушение провинилият се член има право да присъства или да внесе писмено изложение. Същият следва предварително да бъде предизвестен, ако в определения срок не се яви, компетентния орган се произнася”. Пеевски даде да се разбере, че не смята, че е нарушил устава и ще отстоява „невинността си” по отношение на обвиненията. Той е категоричен, че ЦС може да свали заместниците му, но неговият статут на председател на ДПС се решава само и единствено от Национална конференция.
Освен това решението на ЦС се взима след тайно гласуване с обикновено мнозинство от списъчния състав на компетентния орган, пише в чл. 6, ал.(4). Срокът за изключване на член на ДПС е две години, а при възстановяване на членството си не може да заема ръководна длъжност една година.
Изключването на председателя изисква друг член на ЦС да поеме функциите му до свикването на Национална конференция. Вероятно Доган се оглежда кого да сложи на мястото на Пеевски и решението му не е избистрено още, което забавя целия процес, смятат наблюдатели. В медиите вече изтекоха различни имена като "наследници на Пеевски", но никой не знае истинските ходове на д-р Доган.
СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ В ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ
Повече от ясно е, че първият уставен сблъсък „Доган – Пеевски” ще бъде на терена на Централния съвет. И от всички действия на двете групи засега личи преброяване на силите, чийто баланс непрекъснато се мени.
Съставът на Централният съвет на ДПС наброява 240 души, които са упоменати в чл. 8 на Устава:
1. Председателят на Движение за права и свободи;
2. Председателите на Областните съвети - 28;
3. Народните представители и членовете на Европейския парламент - членове на Движение за права и свободи;
4. Член на ДПС, избран за министър.
5. 86 (осемдесет и шест) членове, предложени от делегатите;
6. До 35 (тридесет и пет) членове, предложени от Председателя на партията;
7. Председателят и членовете на ЦОС на Младежко ДПС – 13 души;
8. Председателите на Областните съвети на Младежко ДПС – 28 души.
Свикването на Централния съвет става по искане на 2/3 от състава му, а решенията след това се взимат с обикновено мнозинство. Това означава че, за да бъде свикан ЦС, почетният председател трябва да има подкрепата поне на 160 от членовете му, а за да прокара решение – най-малко на 80 от тях.
Ако Пеевски и хората му обаче решат да не отидат на заседанието, за което той намекна, то няма как да се съберат тези 2/3 от членовете на съвета, за да започне той работа. Ще се гледа човек по човек - кой дошъл и кой отсъства. Ако пък ЦС се окаже нелегитимен, то жалбата в съда ще е факт и битката в ДПС ще се проведе пред Темида.
В лагера на Пеевски твърдят, че д-р Доган не си е е осигурил тези 2/3 членове за свикване на Централния съвет и затова не предприема тази уставна норма. Нещо повече, те смятат, че на почетния председател явно не му се занимава с тази тежка организация и затова е оставил това да бъде направено от лагера на Чакъров-Аталай. Истината е, че почетният председател може да поиска свикването на ЦС, но не може да го свика. Това е в правомощията на "колективния орган". Ако колективният орган не успее да свика ЦС, то няма как да се насрочи Национална конференция, която да свали Пеевски.
При срещата си в "Росенец" с младите от ДПС д-р Доган видя в тях „осъзната готовност за сканиране на проблемите”. Младите издигнаха лозунга "ДПС без Пеевски", което Доган посочи като "изход от кризата". Но какви ще са стъпките за нейното решаване - пак не стана ясно, поне публично. Засега Доган не дава отговор на призивите за "незабавно свикване на ЦС". Но пък разговорът с младите, при който те демонстрираха единство зад него, може да го стимулира за уставно активиране, което да задейства "колективния орган".
АВТОРИТЕТЪТ ДОГАН
В противопоставянето "Доган-Пеевски" трябва изрично да се подчертае ролята на абсолютния авторитет, който почетният председател има в общността. В този конфликт на две силни личности - всеки с властови ресурс, именно чувството за общност ще сработи - ДПС е тяхната партия, а Доган е техният лидер. И на това той разчита. Вероятно и по тази причина Доган изчаква - бавно, но устойчиво и необратимо на 100% да сработят вътрешните, емоционалните механизми за самосъхранение на общността. Това е процес, който изисква време.
Сложността на ситуацията идва от факта, че за първи път някой оспорва безалтернативния досега авторитет на д-р Доган. Нито Тахир, нито Дал, нито Местан, още по-малко Карадайъ нанесоха някакви щети върху образа на Доган като живо божество в общостта. Днес обаче почетният председател е в екстремна ситуация, защото в последните 19 години именно по неговата воля той и Пеевски бяха двете страни на монетата "ДПС". В 10 от тях Доган абдикира от оперативното решаване на проблемите в партията, прехвърляйки върху Пеевски част от своя авторитет. И днес е трудно да развърже този възел и да зачеркне стореното от двамата за партията.
Доган много добре знае силата и възможностите на Пеевски - "младият колега" няма да позволи да загуби лесно битката, но дори и да я загуби - възможно е щетите да са в много посоки.
Затова Доган действа предпазливо в преодоляването на това "предизвикателство", което дори не го назовава по име, и оставя на младите: вие намерете решението! В 34-годишната история на ДПС това е най-трудната и сложна за решаване ситуция на изключителния политически играч и стратег д-р Ахмед Доган.
В момента партийната дейност в ДПС се съсредоточава в срещи на определени групи с почетния председател, които заздравявят връзките, заклеймяват противниковия лагер, и които задължително завършват с общи снимки, за да се види кой къде се е позиционирал.
Това противопоставяне на двете групи се пренася в медийните им изяви и в социалните мрежи. Настървението във фейсбук става все по-видимо, разцеплението - категоричен факт, което изправя "брат срещу брата". Разривът е истински. И най-важното - необратим. И за едните, и за другите връщане назад няма! Наистина няма. Това тресе цялата партийна система в държавата.
ФАКТОРЪТ "ВРЕМЕ"
Факторът "време" е много важен при решаването на това „предизвикателство”, както го определи днес д-р Доган. Каквито и решения да бъдат взети от ЦС, те могат, и вероятно ще бъдат оспорени в съда.
Ако пък се стигне до Национална конференция - нещата още повече се усложняват. Тя може да бъде свикана от председателя, или от ЦС, но с решение на 2/3 от състава му. А датата на свикването й е три месеца след решението на ЦС. Ако така яваш-яваш се развиват нещата в ДПС, конференцията може да отиде дори след предсрочните избори, които по всяка вероятност ще бъдат през втората половина на октомври.
Това означава, че през август-септември ДПС трябва да е регистрирало кандидатските си листи - в условията на такова противопоставяне, каквото ДПС не помни.
Зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Халил Летифов, който е в лагера на Пеевски, вече публично допусна, че ДПС може да се раздвои при регистрацията за следващия парламентарен вот, което означава истинска вътрешно-партийна война. "Все още не е ясно дали ДПС ще се яви като една или две партии на следващи парламентарни избори" , обяви в тв ефира той, докато младите декларираха пред д-р Доган единството си. Това откровение на Халил трябва да го приемаме като продължение на думите на Пеевски от предишния ден: "Новото начало е факт. Всичко трябва да се случва съгласно устава и законите на Република България". Значи битката в ДПС ще минава през Устава. Дълго и мъчително.
Кой ще реди листите и кой ще ги регистрира в районните комисии - е функция на решенията на Централния съвет, чието свикване във времето е неизвестно.
И изобщо - твърде дълго се проточи "сагата" в ДПС, много болезнено се приемат измеренията й от всички в партията, а решението й не се вижда.
Поне засега.
