Параноя обзе някои хора у нас тези дни, след като стана ясно, че САЩ искат от България да приеме на своя територия един или повече от затворниците в Гуантанамо.
Темата за талибана, който ще застраши националната ни сигурност и ще ни докара отмъстителни атаки на „Ал Кайда“, беше преекспонирана може би естествено в медиите – не всеки ден има такава новина. В резултат дори бабите по селата забравиха за сагата с предколедните надбавки и се затюхкаха какво ли ги чака с терорист в двора. Много по-странно е обаче как позасенчени от вятъра на промените политици и експерти веднага видяха в трансфера на затворника от Гуантанамо повод да си направят мощна пиар атака.
Като, че ли България не е в НАТО от 2004 г. и не участва в мисиите в Ирак, а сега и в Афганистан. Ако един затворник от Гуантанамо, срещу когото САЩ не намериха доказателства, за да го обвинят по своите закони и трябва да се отърват от него, може да ни докара терористична заплаха, то какво остава за американската база, която ще заработи у нас. Защо критиците не вдигнаха шум, когато бе решено контингентът ни в Кабул да се увеличи с още 18 души? Все пак именно те могат да паднат жертва на членството ни в НАТО. Още по-грозно прозвучаха някои предложения да спазарим с американците съгласието да приемем задържания. Три държави от ЕС - Италия, Франция и Унгария - вече посрещнаха бивши затворници от базата на САЩ в Куба, други потвърдиха, че ще го направят. Трети пък като Естония са на път да откажат, защото статутът на пленника не се вписва в националното им законодателство.
Просто и достойно, без измислени аргументи и евтини емоции.