„Булгаргаз“ спря да плаща на турската газова компания „Боташ“ поради липса на пари. Българската държавна компания беше задължена по договор с почти 486 хил. долара на ден за доставки по газопровода, независимо дали ползва или не определеното количество газ. А „Булгаргаз“ не ползва, защото е запазил за внос капацитет по всички газопроводи надхвърлящ потреблението на газ на България с 40%.
До това се стигна благодарение на Гълъб Донев, служебен премиер, назначен от президента Румен Радев.
Целта на договора е пропагандна лъжа – ето, ние осигурихме газ на страната, спасяваме я, защото предишните – правителството на Кирил Петков – ни спряха газа, купуват го от посредници и т. н. (газът го спря „Газпром“, но това са подробности, които у нас остават покрити с лъжи).
Служебният премиер Гълъб Донев (вдясно) и служебният министър на енергетиката Росен Христов, които набутаха България да плаща по половин милион долара на ден за 13 години напред, без да има нужда. Снимка: Свободна Европа
Зад тази фасада се крие нещо много просто – България с държавната си компания сключва 13-годишен договор за доставка от Турция, зад което седи „Газпром“. Договорът е писан като под индиго с предишни договори на България с „Газпром“. Само „Газпром“ налага такъв договор – дългосрочен, държавен, с държавна компания и с решение на правителството (за което може да ни глоби ЕК).
Турската компания работи с всякакъв газ, но най-много е руският газ, който тече в огромни количества към Турция и по т. нар. Турски поток, и по стария им газопровод. Така че е близо до ума какъв газ ще влиза от Турция към България. Целта на този договор за 13 години напред е да се осигурят твърди постъпления за „Газпром“. С клаузата „вземай или плащай“. Да, ама „Булгаргаз“ свърши парите. Опита се да продаде от този капацитет на частни компании, тоест да покрие част от загубите, но нямаше желаещи. Условията са неизгодни.
До България сега стига повече газ, отколкото тя потребява. От глупост или желание да се попречи на частни компании, ето какъв капацитет е запазил „Булгаргаз“ за себе си:
По договора с „Боташ“ – 1,8 млрд. куб. м годишно.
По старата газова връзка с Гърция – 1,31 млрд. куб. м годишно.
По новата газова връзка с Гърция (ICBG) – 1 млрд. куб. м годишно.
По терминал за втечнен газ в Гърция – 0,35 млрд куб. м годишно.
Общо запазеният капацитет за „Булгаргаз“ по всички газопроводи и терминали е над 4,4 млрд. куб. м годишно. А потреблението на газ в България е 2,8 млрд. куб. м годишно. Този излишък за капацитет за внос „Булгаргаз“ би трябвало да го продава. Но не може. Някои от запазените капацитети са спечелени на търг прекалено висока цена и сега не могат да продадат на загуба (виж тук по-подробно за газопроводи и капацитети).
Реално, правителството и „Булгаргаз“ са ощетили България с неизчислими загуби, защото те са разтегнати във времето и зависят от конюнктурата на пазара. Но по груби сметки само задълженията към „Боташ“ за запазена инфрастрактура са между 4 и 4,5 млрд. лева според курса на долара през периода на договора. Предоговаряне турската страна не иска. Прави само дребни отстъпки.
Сега бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов демогогства, че по газопровода от Турция не влизал газ и плащаме напразно, защото някои внасяли руски газ през Гърция. Абсолютно недоказано е дали от Гърция влиза руски газ. Но от Турция няма начин. По думите на бившия министър се разбира, той иска да задължи частни компании да внасят през турския газопровод, за да му изпълнят капацитета, който той е запазил, да се бие в гърдите правителството на Донев, като спасител.
Това е положението в България с енергетиката. Държавната компания трябва да се закрие да не носи загуби или да се приватизира. Потреблението на газ в България е толкова малко, че ако обявят търг, частни компании ще го доставят по-евтино и няма нужда от „Булгаргаз“.
