След като Комисията за противодействие на корупцията реши, че дейностите на Андрей Гюров, които осъществява в допълнение към подуправителския си пост в Българска народна банка са несъвместими, последва медийна суматоха, която само обърка публиката. В „Дневник“ написаха: „Комисията принуди Андрей Гюров да се отстрани от БНБ“, сякаш е сторила нещо извънредно, надхвърлящо нейните законови задължения и едва ли не със сила е извадила Андрей Гюров от централната банка. Самият Гюров определи решението като политическо и вече го обжалва, за което ще стане дума, а лидерът на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков заяви, че се „отстрелват потенциални премиери“. Накрая и бившият посланик на България в Русия Илиян Василев, който напоследък практикува политически активизъм, предвождайки бивши директори на КТБ към реабилитация, обясни, че Гюров е жертва на същите сили, които са съборили една банка, която е можело да се спаси без да тежи на данъкоплатците.
Осем месеца и 20 дни след като за първи път написах, че Андрей Гюров трябва да се провери за несъвместимост, посочвайки, че към 6 октомври 2023 година, или 40 дни след изтичане на срока за напускане на Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“, той продължава да е негов член (съгласно справка за актуално състояние, която изисках от Софийски градски съд) националните телевизии решиха, че темата може да попадне в новинарските им емисии и дискусионните предавания.
Това, което ме изуми, е отказът да се свърши елементарна полева репортерска работа – да се прочете законодателството и да се разсъждава поне на пръв поглед как стои казуса на Гюров спрямо хипотезите и диспозитивите на законодателството.
Всички се втурнаха да разсъждават защо точно сега комисията излиза с решение? Може би за да принуди „Продължаваме промяната“ да направят компромис с бъдещия кабинет. Това допускане има едно много опасно неизбежно логично следствие и то е, че докато е траела сглобката, върху Андрей Гюров е бил разпънат чадър. И неговите съпартийци не са имали против чадъра за своя кадър.
Какви са фактите
С публично изказване Андрей Гюров заявява: „Убеден съм, че решението на КПК е политически мотивирано и представлява целенасочено превратно тълкуване на факти. Случаите на несъвместимост са изчерпателно изброени в Закона за Българската народна банка и той НЕ забранява участието на подуправител в управителните органи на юридически лица с нестопанска цел и участието като съдружник в дружества с ограничена отговорност“.
Ограниченията за управителя, подуправителите и членовете на Управителния съвет на Българска народна банка са изредени в чл. 11 и чл. 12 на закона. Член 11 посочва какъв не може да е бил кандидатът (мениджър на фалирало дружество, осъждан и т.н., както и роднина с друг член на Управителния съвет).
Член 12 посочва какви са ограниченията за Управителния съвет на БНБ веднъж, след като бъдат избрани за негови членове и започнат работа в централната банка. Точно с неговата алинея пета е свързан и казусът на Андрей Гюров. Тя постановява:
„Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността й, освен ако са назначени за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси.“
Съгласно имуществената декларация, която Андрей Гюров подава като народен представител, той е член на Управителния съвет на „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“. Това е неправителствена организация, чийто устав позволява извършването на търговска дейност. Гюров държи и миноритарен дял във фирма, чиято правна форма е Дружество с ограничена отговорност.
Проверка на Комисията за противодействие на корупцията, чиито резултати са посочени като обосновка за решението й, посочва участие в една фирма и две НПО-та и констатира следното:
В качеството си на подуправител на ****Б. Андрей Гюров е подал пред Комисията на противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество встъпителна декларация за имущество и интереси на основание чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.) с вх. № В1762/11.08.2023 г. – Част първа и с вх. № В1763/11.08.2023 г. – Част втора. В т. 10 от Част първа на декларацията и в т.15 и т.18 от Част втора Гюров е декларирал притежаването на 2% дялово участие от капитала на „******“ ООД, като е посочил стойност на дяловото му участие в размер на 117 000 лева. Не е декларирал обаче участието си в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел Сдружение „********“, ЕИК ******* и „*******“, ЕИК ******, както към датата на встъпването му в длъжност, така и 12 месеца преди това, което е следвало да направи по т.16 и т.19 на Част втора от декларацията.
Видно от справка в ТРРЮЛНЦ Гюров е заличен като член на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „*********“ на 15.12.2023 г., а като член на Управителния съвет на Сдружение „*******“ – на 17.01.2024 г.
Според комисията, със своя докладна записка от 21.11.2023 година Андрей Гюров е уведомил Управителния съвет на БНБ, че е представил до тях информация относно участие в управителен съвет на юридически лица с нестопанска цел, като е посочил, че след датата на избора му за подуправител не е осъществявал дейност в юридическите лица с нестопанска цел, в които е бил вписан като член на ръководен орган и не е имал намерение да осъществява такава дейност. Информирал е УС и че са започнати процедури по промяна в състава на управителните органи на тези юридически лица.
Изниква въпросът, ако законът не забранява, както той твърди, защо Гюров все пак е предприел стъпки да излезе от управлението на сдруженията. Пак, в същата докладна е описано, че Андрей Гюров не е искал разрешение от Управителния съвет. Тоест, налице е опит със закъснение да отговори на изискванията, които той сам отрича.
Разглеждайки различните активности на Гюров, Комисията решава, че не е в несъвместимост като политик и подуправител, защото е подал заявление за напускане на партията си. Това е възможно въпреки, че публично посещава предизборни събития на ПП. Не така обаче стоят нещата с другите му занимания.
КПК решава :
УСТАНОВЯВА НЕСЪВМЕСТИМОСТ по отношение на Андрей Гюров с ЕГН ********, в качеството му на подуправител на **Б, ръководител на управление „******” и в това му качеството - лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗПК, във връзка с участието му като съдружник в „********“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел - Сдружение „***********“ и Сдружение „*********“, без решение на Управителния съвет на **Б по чл.12, ал.5, изречение второ от Закона за **Б.
Така предложената фактология и хронология не се оспорва от никой. Какво обжалва Андрей Гюров предстои да видим. Ще е интересно и съдът как ще отсъди. Дотогава, ще тежи на съвестта на медиите, защитаващи Гюров, че манипулират обществеността. Някои дори казват, че сигналите срещу Гюров са подадени след като той е отстранил несъвместимостите си. Не, не е така. Гюров е заличен от неправителствените организации на 15 декември миналата година и на 17 януари тази година. За справка, сигналите, по които комисията се задейства, датират от 11 октомври миналата година и от 12 декември миналата година. Това се вижда от решението на КПКОНПИ, които същите адвокати на Гюров са прочели, защото само твърдят, че разполагат с информацията.
Версията на Кирил Петков - пак неадекватна
„Гласове“ потърси за коментар Европейската централна банка, която отново се въздържа от произнасяне по казуса. Те обаче намериха за необходимо да се изкажат относно думите на Кирил Петков, че се атакуват потенциални кандидати за служебен премиер. Коментарът е принципен и реферира към специално становище, поместено в конвергентния доклад, с който става ясно, че не ни пускат в еврозоната от първи януари догодина.
„По принцип такава възможност за назначаване на гуверньор или подуправител, прекъсвайки мандата му, но запазвайки възможност да се върне, рискува да компрометира независимото упражняване на властта и изпълнение на задачите, вменени на централната банка. Рискът се състои в това, че качеството си на служебен премиер може да заеме позиция, която е несъвместима с позицията на централната банка и след това, като се завърне в централната банка, да му се наложи да заема позиции противоположни на тези, които за заявил като служебен премиер“.
Тоест ако управител или подуправител реши да става служебен премиер, той трябва да напусне БНБ.
Ако Кирил Петков не е прочел този абзац, е добре да го направи, защото думите му звучат, сякаш е държал Андрей Гюров да влезе в БНБ само и само за да може после да лобира за назначаването му като служебен премиер в случай на нужда. Но това би било само още една спънка от пътя на България към еврозоната. Защото освен мърлящина в личните дела на Андрей Гюров, освен мърлящина в партийната дисциплина, не само ние, но и Европейската централна банка вижда как БНБ се третира като средство за узурпиране на изпълнителната власт. Вярно, само в пожелателното мислене на Кирил Петков и „Продължаваме промяната“, но това е партия, която два пъти излъчи премиер и следователно има опасност намеренията да се реализират. Ако има нещо хубаво, то е, че с мърлящината си „Продължаваме промяната“ ни пазят най-добре от влизане в еврозоната. Защото и в Брюксел и във Франкфурт на всички е ясно, че освен некомпетентни са и ненадеждни по природа.
