Обективният анализатор прави оценките си sine ira et studio. Следизборната ситуация обаче става твърде напрегната и личните мнения, които в последните дни заливат денонощно електронните медии, все повече отстъпват от този принцип. Анализът неизбежно трябва да почива върху известната фактология. За съжаление, чашата на манипулацията преля. Затова този текст категорично се разграничава от менторството на оперативната политология, макар че в създалата се среда няма как да се пренебрегне и индивидуалната субективност на личното мнение. Той не е закъснял, беше необходимо известно време, за да се изяснят позициите на парламентарно представените политически сили.
Нека да започнем с опровержение на няколко медийни внушения. За тази цел ще отбележим фактите, които вече станаха известни, тъй като те са противоположни на това, което се тиражираше и все още продължава да се тиражира:
Първо, временното ръководство на БСП, назначено след оставката на Корнелия Нинова, няма да подкрепи правителство на ГЕРБ и ДПС и председател на НС, предложен от ГЕРБ.
Второ, Бойко Борисов няма да подкрепи кабинет с мандата на ДПС или на трета парламентарна сила; няма да влезе и в коалиция само с ДПС, ако не се подпише споразумение за подкрепа на първия мандат с една или с повече от останалите парламентарни групи.
Трето, към участие в коалиция между ГЕРБ и ДПС е абсурдно да бъде привлечена партия ИТН, тъй като Слави Трифонов винаги е декларирал, че иска да „изчегърта“ именно тези две партии. ИТН увеличи леко парламентарното си представителство благодарение на дистанцирането си от предишната сглобка и няма как да се присъедини към нова. Постът на Трифонов във Фейсбук от 19 юни е опровержение на манипулацията, че ще има тройна коалиция: „Всякакви социолози, политолози, журналисти и дори едни шарлатани убедено обясняват, как аз съм сключил сделка с ГЕРБ и ДПС, това се разбира от само себе си, и те са абсолютно сигурни, че бъдещото правителство ще е нещо такова. Съжалявам за клишето, но наистина щеше да ми е смешно, ако не беше толкова тъжно“. Повечето анализатори не успяват да разберат популистката стратегия на Трифонов. Тя не е насочена към участие във властта на всяка цена. Целта на лидера на ИТН е да остане в бяло, представяйки всяко коалиционно споразумение като компромис, който е част от мръсната страна на политиката. Това е стратегия на извиване на ръце, базирана върху тоталното отрицание на елита. Основната сюжетна нишка в разказа на партията за свалянето на кабинета на Кирил Петков се върти около пагубната финансова политика на Асен Василев и разбира се, „Македонияяя…“. По същия начин „сглобката“ между ГЕРБ и ПП се представя от ИТН като пример за предателство и колаборационизъм.
Четвърто, на базата на казаното дотук е лесно да се опровергаят и внушенията за експертно правителство, излъчено с трети мандат и подкрепено от ГЕРБ и ДПС.
Пето, „Възраждане“ увеличава електоралната си подкрепа, дистанцирайки се от целия политически елит, и не са реалистични очакванията да се превърне в „златния пръст“ на „евроатлантици“ като Борисов и Пеевски. Тук би било полезно да си припомним прогнозата на Асен Василев, направена пред една телевизия след миналогодишните парламентарни избори, защото бившият финансов министър често пъти демонстрира отлични способности в сферата на политическия анализ.
Шесто, не е вярно, че ГЕРБ и ДПС са свалили кабинета на акад. Николай Денков, манипулативно е внушението, че сега само на тях принадлежи отговорността за съставянето на ново правителство. Тук наистина е необходимо да припомним малко фактология. Без да са уточнени техническите подробности за ротацията с Мария Габриел, акад. Денков форсира процеса и внесе своята оставка в НС на 5 март (вторник), тоест ден преди уговорената дата. Този акт е посрещнат с недоволство от Борисов и е разкритикуван пред медиите. На 6 март ПГ на ПП-ДБ прави всичко възможно оставката да влезе в дневния ред на парламента и да бъде гласувана веднага, въпреки че евентуалното ѝ депозиране на 6 март щеше да позволи тя да се разгледа следващата пленарна седмица и да се удължи времето за преговори. Обикновеният човек не познава парламентарните процедури и за него тези детайли са скучни. Но именно детайлите, които бяха разгледани и в предишен анализ, показват, че оставката на кабинета на акад. Николай Денков беше приета по настояване на ПГ на ПП-ДБ. Нека в контекста на тази фактология да цитираме и изказването на Кирил Петков по адрес на Бойко Борисов от 19 юни: „Той е първа политическа сила в момента. Заявяваше през цялата кампания, че ще бъде водеща, стабилна партия за управлението на България. Сега трябва да демонстрира, че зад тези думи е имало някакъв смисъл…. Следващия път, когато събори поредното правителство и не си спази уговорката, да има предвид, че съставянето на правителство е много по-трудно, отколкото неговото разрушаване“. Поставяме в курсив най-важната част от думите на Петков, с която няма как да не се съгласим.
Седмо, до началото на учредителното заседание на 50-ото НС всички поддържаха тезата, че ще има редовно правителство. Сега нещата не изглеждат чак толкова сигурни.
Доста спекулации се натрупаха и при отговорите на въпроса защо не трябва да ходим на избори сега и какво точно да се направи, за да се постави край на политическата криза. Ниската избирателна активност се обяснява с разочарованието на електората от формирането на сглобка. Безспорно, това е един от факторите, но тези, които свеждат интерпретацията само до него, профанизират твърде много политическия дебат. Именно на тази ниска активност се дължи фрагментацията на партийната система. Става дума за две съвсем различни неща, които трябва да бъдат ясно разграничени:
Първо, фрагментираният парламент налага да се формира коалиция. Тъй като се натрупаха твърде много спекулативни твърдения от типа на това, че ГЕРБ „трябва да направи голяма широка коалиция с тези, с които свалиха правителството на ПП-ДБ“, тук е необходим малко по-задълбочен анализ. В коалиционната теория не съществува понятието „голяма широка коалиция“. Най-общо има три вида коалиции: „голямата“ е само между първата и втората парламентарна сила; „минимално печеливша“ е коалицията между минималния брой партии, които са необходими за формиране на парламентарно мнозинство; „широката коалиция“ може да бъде с максимален обхват, тя е по-голяма от минимално печелившата, но в дефинитивен смисъл това обстоятелство не я прави голяма. От изборните резултати и от изявленията на Бойко Борисов е очевидно, че в момента не съществува нито аритметична възможност, нито политическа воля за голяма коалиция. Така поне на теоретично равнище остават две опции – широка коалиция, евентуално завоалирана във формулата „експертен кабинет“, или предсрочни избори. Ако не настъпи промяна в позициите на седемте парламентарни групи, широката коалиция изглежда неосъществима, а предсрочните избори са неизбежни.
Вторият момент, на който следва да обърнем внимание, е свързан с разпада на сглобката и ниската активност. Тук отново се спекулира доста, защото се налагат като тези непроверени твърдения, а коректният подход би бил първо да се формулират хипотези, а след това те да се подложат на емпирична проверка чрез изследване на общественото мнение. Доминиращата теза е, че ниската активност и драстичният спад на електоралната подкрепа за ПП-ДБ се дължи на участието на дясната формация в сглобката. Това е логична хипотеза и нейната верификация би била резонна, но е манипулативно все по-упоритото ѝ налагане като единствената публично релевантна теза. Бихме могли да формулираме и редица други хипотези: ниската активност се дължи на умората на избирателите от честото ходене на избори и от неспособността на партиите да формират стабилно правителство; ниската активност се дължи на неизпълнението на основни обещания като усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, пълноправното влизане в Шенген и еврозоната, неосъществената съдебна реформа, която доведе до замяната на Гешев със Сарафов; компроматната война, корупционните скандали и постоянните медийни атаки увеличиха общественото недоверие към партиите като цяло и към ПП-ДБ в частност, тъй като в преобладаващата част от времето именно тази коалиция попадаше във фокуса на вниманието; за негативния резултат на ПП-ДБ способства перманентният огън, разпалван от техния партньор ГЕРБ и особено от остриета на партията като Делян Добрев и Тома Биков. За успеха на „Възраждане“ също могат да се формулират различни хипотези, но ниската активност релативизира този успех, тъй като на практика имаме спад в абсолютния брой на подадените гласове за партията. Така с по- малко гласове тя получава повече мандати и въпреки това не променя съществено представителството си спрямо предходния парламент. Високият процентен резултат би могъл да се дължи на твърдото позициониране на формацията като противник на войната в Украйна и на твърденията на Костадин Костадинов, че само той може да спре въвличането на България в тази война. Втора възможна хипотеза е, че радикалната позиция на Костадинов, според която партия „Възраждане“ би подкрепила само свое собствено правителство, привлича протестния вот, който е насочен срещу останалите формации. Трето, кандидатурата на Петър Волгин беше до голяма степен мажоритарна, привлече огромен брой преференции и така способства за механично добавяне на гласове и за двете листи – за националния и за Европейския парламент. (Логично е този, който гласува за евродепутат от „Възраждане“, да подкрепи и листата на същата партия за народни представители.) Ако при евентуална проверка последните три хипотези се окажат верни, то е логично поне част от припозналите себе си като противници на войната и на целокупния политически елит да преориентират своите предпочитания от управляващите партии към „Възраждане“. Не бива да забравяме, че лидери като Костадин Костадинов и Цончо Ганев бяха особено остри в атаките си към ПП-ДБ и наричаха ДБ „Доносническа България“ и „Демократична Украйна“. Не е за подценяване и трибуната в БНР, с която разполагаше Волгин.
Състоянието на криза предполага, че трябва да се преосмислят приоритетите на дебата. Борисов и Петков говорят за реванш и не отправят поглед към бъдещето. Това идеално устройва основния печеливш от ниската активност – Пеевски. Тук критично мислещият човек няма как да остане на позицията на безпристрастен наблюдател на процесите. В съзнанието изниква споменът от площадите през лятото на 2020 г., когато ПП изобщо не съществуваше като политически субект. Както е известно, общата воля на протеста беше да се демонтира моделът „Кой?“. Големият парадокс сега е, че ехидни призиви от рода на цитираните по-горе думи на Кирил Петков тласкат ГЕРБ и ДПС именно към реставрацията на модела „Кой?“. Когато битката за отстояване на политически идеи и ценности се премести на терена на реваншизма и отмъщението, е съвсем резонно да се чуе и гласът на свободната гражданска съвест, който не е съзвучен нито с езика на черния PR на манипулаторите, нито с езика на политкоректността. Всъщност това е личният глас, гласът на този, който не служи на партийни интереси и на манипулативни щабове, гласът на Аза, гласът, който отстоява собствената си позиция. И този глас съвсем естествено се пита кому е нужно да се вдигат изкуствено акциите на Пеевски пред Борисов, кому е нужно да пришива ИТН към имагинерна коалиция с ГЕРБ и ДПС, кому е нужно да налива още вода в мелницата на „Възраждане“, тласкайки страната към поредните безсмислени избори? Все въпроси, които нямат рационален отговор…
