Повече от очевидно е накъде се е запътил държавният глава Румен Радев: към средносрочно овладяване на парламента и на изпълнителната власт. Законно овладяване, най-вероятно.

Коментар на Александър Андреев.

В полевите „кулоари“ на военното учение в Шабла г-н Радев се изрази съвсем недвусмислено: „Явно провалът на системните партии и изхабяването на модела тласкат все повече граждани към наказателен вот и политическа алтернатива.“

Г-н Радев само дето не добави: Аз съм тази алтернатива. Но то се подразбира. За добро или за лошо същото смята и г-н Пеевски, с когото обикновено е обидно да се съгласяваш. Но г-н Радев не оставя пространство за друго тълкуване, тъй че Делян Пеевски просто изговаря очевидното.

Радев се възползва от отсъствието на гражданите

Румен Радев светкавично се възползва от убийствения политически вакуум, възникнал в България, след като на 9 юни 2/3 от избирателите си накривиха шапката и отказаха да поемат гражданската си отговорност за бъдещето на страната, а сериозен процент от останалата 1/3 изду платната на отровния национал-популизъм, примесен с агресивност и руско-имперски бълнувания.

Как би могла да изглежда сметката на г-н Радев? Той навярно иска да яхне мощната популистка вълнá, надигнала се в цяла Европа, но го прави далеч по-хитроумно от онези български кресльовци, които досега обират политическата пяна на недоволството. Г-н Радев все пак е президент и като такъв има не само добра чуваемост, но и пригладен политически фасон. В това отношение той просто следва примера на Вилдерс, на Марин Льо Пен, на Мелони и на „Алтернатива за Германия“.

Рецептата звучи приблизително така: Ние сме гневни, ние искаме да демонтираме „системните партии“ и да съборим досегашните елити и цялата им прогнила конструкция, ние можем да сформираме демократични мнозинства, а можем и да управляваме - с костюм и вратовръзка, без крясъци.

Популисткият подем помага на Радев

Да, Румен Радев вероятно планира да се възползва от подема на тройното В: Варненските „Възраждане“ и „Величие“, които също от сърце мразят всички елити и най-вече (според един лидерски пост във Фейсбук) „джендърска София“, където и на последните избори мнозинството гласува за демократична либерално-консервативна политика, а не за популизъм. В същото време г-н Радев умело пази своя евроатлантически фланг и не дава много поводи да бъде обявен за непоколебим рушител на ЕС и НАТО като споменатите по-горе кресльовци.

Дали г-н Радев симпатизира на Русия и/или на Путин? Западните медии са общо-взето единодушни, че когато нещо изглежда като патица, плува като патица и квака като патица, то най-вероятно е именно патица. Но Румен Радев засега съумява да се движи по ръба на бръснача между „патица“ и „непатица“. Всъщност неговата позиция лесно се обяснява тъкмо с един бръснач – бръснача на Окам. Съгласно този философски принцип, от множеството теории, които обясняват един и същи проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата. А коя е най-простата теория за възгледите и плановете на г-н Радев? Можете да си отговорите сами.

Какъв е планът?

Как биха могли да изглеждат плановете на политик с позицията, възгледите и амбицията на Румен Радев? Кратката версия гласи: тегля максимално количество енергия от дифузния гняв на избирателите, от проруските симпатии и желанието за мир, от омразата към всички елити и към лицемерния джендърски Запад; използвам вече наличните парламентарни „патерици“, създавам лидерско движение или партия и след година-две печеля поредните избори.

В момента изглежда, че подобен проект, уви, би имал бъдеще в България. Сигурно тъкмо на това разчита г-н Радев, който вчера в Шабла бащински погали негласувалите по главата с посланието, че партиите отворили дълбока пропаст и изгонили хората от урните. Знайно е, че избирателят не бива да бъде критикуван…