Имам право да коментирам, понеже БСП бе и мой дом за доста години. Сега е и моя рана.

Представям ви моя графика за гласувалите за БСП на избори за Народно събрание от създаването на тази партия и досега.

Тя е доста ценна, понеже илюзията „Сменяме Нинова с ...“ и нещата тръгват нагоре с над 50% успех на избори“, абсолютно не е вярна.

Гледайте графиката, изводите се налагат сами:

1. БСП е пряк наследник на БКП, създадена на 3 април 1990 г. Промяната на наименованието от „комунистическа“ към „социалистическа“ и тезата за „демократичния социализъм“ в онези времена беше много привлекателна. „Създаваме капитализъм, но ще разпределяме като при социализъм“ (теза на Горбачов - „По ленински път“).

Моят сегашен извод: може би най-разумното беше тогава БКП да остане БКП, а новата БСП да ѝ бъде идеен конкурент. При това положение БСП сега щеше да е по-ляво ориентирана, а не люшкаща се по вълните на теченията с основна теза „против модела ГЕРБ“.

2. Всяка партия има три основни стълба: обща идеология; организация, лидер.

Гледайте пак графиката, да ги коментираме.

2.1. Обща идеология в БСП

В началото на прехода БСП имаше яростен противник-антикомунист и антисоциалист, предимно реваншистки, реститутски и дясно идеологически ориентиран - СДС. Това позволи на БСП да остане силно вляво, защитавайки разграбването на общонародната собственост, издигайки стена против реваншизма и реституцията, против тезата че „държавата е лош стопанин“.

Не е случайно че БСП бе или първа, или втора на изборите. Силна и могъща подкрепа от голямата част от гражданите!

Но гражданите едно чуваха, друго виждаха...

„Червените мобифони“, „червените барони“, „червените приватизатори“, „червените консуматори на еврофондове“, „червените купувачи на гласове“, „генералското пенсионерско движение“, „червените наследници в партията“, „червеният рекет“ при раздаването на обществените поръчки и фондовете и т.н. бяха онези неидеологически фактори, които ерозираха подкрепата на БСП! Говоря за неща, които и аз с очите си съм ги виждал!

Идеологията бе пожертвана пред олтара на личния Интерес!

Затова идеологията бе изнасилена от фразеологията и празното говорене, а практиката елиминира и доверието във фразеологията.

Чудите и се и вие кога за последен път сте чули водач на БСП да спомене думата „социализъм“? Впрочем, „социализмът“ като идеология е доста по-различен от „социалната капиталистическа държава“ и съвсем различен от това да си „против модела ГЕРБ“ (но не и против модела ДПС?).

А да си социалист и фен на Маргарет Тачър е уникум за една лява организация!

Даже сегашната Програма на БСП, оценена (не само от мен) по съвременните идеологически критерии, ще получи вдъхновяващата оценка „среден (3)“, но не повече. Последният председател на партията, избран през далечната 2016 г. имаше шанса да я промени, но не го стори.

Въпреки всичко, загиващите медии от типа „Ново време“, „БСТВ“, „Политически хоризонти“, в. „Дума“ (докато се разпространяваше онлайн) и други подобни, имаха своите много добри постижения, даже като алтернатива на Центъра.

БСП сега е в тежка, катастрофална идеологическа криза! Тя не е идеологически социалистическа!

2.2. Организацията БСП

Естествено, отношенията „ясна идеология - безспорно лидерство - участие във властта“ дават жизнени сокове на всяка организация.

Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“ е отдавна в историята, а то привличаше и идеологически убеждаваше. В момента в БСП няма аналогична структура.

Участието във властта - когато изтънява - намалява рязко и финансовите източници на БСП.

А когато към намаляващата национална потентност прибавим и вътрешно партийните дрязги, които са отвратителни не само поради „изключванията“ на микрофони и членове, но и поради атмосферата, която създава Центърът, нещата загрубяват вътрешнопартийно.

Брутално е създаването на „въртящи се врати“ между СДС и БСП, както и видимото влияние на приватизатори и крупни бизнесмени върху „политиката“ на соц партията.

Независимо че в БСП има Център и местни организации, жълтият светофар светеше още на местните избори, а сега жълтото клони към червено при националните избори.

А лансираният „пълен цикъл“ на вътрешнопартийни избори точно в този момент може съвсем да обезкърви силни и алтернативни структури.

2.3. Лидерството има значение!

Не става дума за заемащия пост „Председател“, а за реалното и неоспоримо лидерство, отговарящо на името на организацията „социалистическа“ и носещо елементи на харизматичност, доверие и убедителност.

Александър Лилов бе концентрат на изискванията за лидер: отгледан вътре в партията, свръхинтелигентен, очарователен, консенсусен. Привличаше!

Жан Виденов бе символ на образеца на комунист от филмите: начетен, честен, некорумпиран, обран, последователен, изпито лице, огнени очи. Сгреши, като подцени възможностите както на външните сили, така и на ожаднелия за власт СДС, а също и на организираната (и с помощта на някои генерали-социалисти) престъпност, гладна за плячка.

Георги Първанов бе образец на звезда-лидер: очарователен, внимателен, деликатен, старателен, последователен и консенсусен. Преди да вземе решения, включително и като президент, търсеше компетентно мнение. Възроди БСП от пепелта, организира Големия шлем и „Коалиция за България“ (много по-обхватно от „БСП за България“) и т.н.

Сергей Станишев бе „голямата надежда“: млад, привлекателен, динамичен, старателен. „Голямата надежда“ се прегърна с дясното и опасно ДПС, въведе олигархичния „плосък данък“, възнагради Пеевски с ДАНС, след което отплува към „Голямата европейска политика“, носеща Големи пари.

Михаил Миков бързо прелетя на небосклона на БСП, въведе малко по-твърда „социалистическа“ линия и успя да остане запомнен с някои по-успешни вътрешнопартийни решения.

Корнелия Нинова, въведена на първото място в партията на 8 май 2016 г., бе първото „женско начало“ в БСП от неговото създаване. „Женското начало“ бе очарователно (особено в началото), още повече че успя да наложи и президент-обединител извън партията; вдигна отново изборните резултати, устоя на „чара“ на ГЕРБ. Не може обаче да се твърди че „политиката-Нинова“ е безупречна, още повече че изборните резултати показват постоянна тенденция надолу за БСП: факт е че нейното управление предизвика имплозия вътре в БСП, че има спорни назначения вътре в партията и в избирателните листи, че умее „неуспешно“ да си подава оставката, че не търси консенсусни решения и т.н. Затова „искрената“ покана за завръщане в БСП на прокудени, унижени и оскърбени, не е убедителна; същото се отнася и за коалирането под чадъра на нарцистично звучащото обединение „БСП за България“ (само БСП ли е вътре?). А най-неубедителното е твърдението че „политиките ни са правилни“ („аз вярвам, че си права,. когато съгрешиш дори“ - стар рефрен от Христо Радевски).

Какво да се очаква като социалистическа „есенна реколта“?

Търси се нещо, което да е нов лидер от най-висока класа вътре в БСП, но което засега е неразпознаваемо. Той не е „старият лидер“ от преди време, не е сред младите вълчета, все още не е разпознаваем.

Пак подчертавам, че новият лидер не е просто заемащ поста нов Председател на БСП, а идеен и организационен влекач!

Има ли такъв, който да се е опазил от изгарящото Слънце на сегашния и предните Председатели?!

Времето ще покаже...

А що се отнася до това,, което БСП нарича „други изкуствени проекти“ вляво, нека не се забравя, че и те имат своите привърженици и последователи. Ценни са!

Дървото не е само с един корен и с един клон, „другари“!

Успех на прераждането на БСП!

Автор: Боян Дуранкев