Изборите в България разкриха няколко болезнени процеса, които са повече от притеснителни. Първият проблем, разбира се, е ниската избирателна активност, която де факто делегитимира политическата система на страната.

Вторият проблем е, че новото старо зло - ГЕРБ и ДПС, бяха успешно изпрани от ППДБ и сега са в по-силна позиция от когато и да било. И третият проблем, това е липсата на адекватна опозиция и алтернатива. Нещо, за което могъщите фактори, както у нас, така и от чужбина, са се погрижили добре...

Традиционната и автентична опозиция на олигархично-капиталистическите клики, представлявани от десницата, са били социалистическите и социалдемократически партии. У нас, както е известно, дълги години БСП ерозираше и за съжаление постепенно се превръщаше в неразличима от десницата. От въвеждането на плоския данък до култа на Корнелия Нинова към Маргарет Тачър и коалициите й с ППДБ, БСП постепенно остана лява само от гледна точка на символиката и чувствата на своите редови членове. В действителност тя отдавна е застанала на страната на едрия капитал, въпреки че той си има всички десни партии за защитници на интересите си.

Напоследък сякаш имаше възможност да изгреят алтернативи на БСП, които не само да внесат автентично ляво в политиката, но и да принудят самата Столетница, заплашена от ерозия на доверието, да се върне към корените си. Появата първо на „ЛЕВИЦАТА!“, а после и на "Солидарна България", на теория трябваше да измести Овертоновия прозорец вляво. Но това не се случи. Днес партиите на войната и олигархата - ГЕРБ, ДПС и ППДБ, са първите три политически сили, а т.нар. опозиция е слаба, рехава и представена от неустойчиви и изменчиви политически субекти, някои от които нямат ясни идеологически линии. И БСП, и „ЛЕВИЦАТА!“, и "Солидарна България" претърпяха тежки поражения на изминалите избори.

И това не е случайност!

За БСП повече или по-малко нещата са ясни. Корнелия Нинова успя да откаже 800,000 леви от гласуване за нея, след като сключи безпринципна коалиция с партиите на войната, участвайки в правителство, по времето на чиято власт България изнасяше колосални количества оръжия и муниции за режима в Украйна. Освен това тя успя да разбие вековните структури и партийни организации на БСП, да деинтелектуализира партията и да подмени кадрите с политически калинки от СДС. Но какво се случи, например, с „ЛЕВИЦАТА!“, която при създаването си тръгна силно, получавайки доверието на 56,000 души, а по-късно на местните избори взе почти толкова общински съветници, колкото и "Възраждане"?

Тук трябва да върнем лентата няколко месеца по-назад. „ЛЕВИЦАТА!“ трябваше да приеме в редиците си новата и обещаваща звезда на лявото - синдикалистката Ваня Григорова, която успя на изборите в София почти да победи десницата (като вероятно изборите бяха откраднати от нея). За съжаление, личните амбиции и егото надделяха и г-жа Григорова, вероятно подведена от нечие влияние, реши да направи собствен политически проект, въпреки че няма необходимия опит, политически нюх и оценка на политическата ситуация. В листите си тя събра много неизвестни хора и не успя да предложи никаква програма, ясен план за действие и реална лява алтернатива. Левите партии са преди всичко идеологически, а не личностни. А Григорова не предложи никаква ясна идеология, като в даден момент дори отказа да се позиционира твърдо вляво, а вместо това заложи на личната си харизма и визия. На мястото на програма и идеология, тя предложи скъпа кампания, в която очевидно са наляти много пари.

Въпросът е кой е платил и дал тези пари?

По всяка вероятност Григорова няма как да е извадила парите за кампанията си от собствения си джоб. И без да отричаме дългогодишната й борба за работническите права като синдикалист, трябва да се запитаме, дали тя осъзнава, че вероятно е била използвана от някои хора? Ваня Григорова, Мая Манолова и хората от тяхната коалиция, заедно с „ЛЕВИЦАТА!“, вероятно щяха да създадат една по-приемлива визия на обединено алтернативно ляво, която да привлече разочарованите от БСП, както и да даде начало на истинска промяна в самата Столетница. Вместо това, могъщите фактори, които са подкрепили Григорова, я подтикнаха да играе соло, което в крайна сметка не донесе политически дивидент на никого в лявото пространство. Вместо обединено ляво, видяхме едно разпръснато, разединено и джавкащо се ляво, което по-скоро отврати хората.

Дали факторите, които направиха така, че да има три конкуриращи се леви сили, вместо една обединена левица, са се объркали и са мислели, че Григорова може сама да пробие и да направи голяма вълна? Не, политтехнолозите са били наясно, че това няма как да стане. Още повече, че в деня на изборите някои казионни онлайн медии, свързани с различни финансово-политически интереси, както даваха 3 % на "Солидарна България", изведнъж започнаха да свалят резултата им. Изглежда, че тези могъщи фактори са били наясно, че "Солидарна България" не може да влезе сама в Народното събрание, но са имали интерес от безпочвената и безсмислена война с „ЛЕВИЦАТА!“.

Защо?

И тук е разковничето. Защото по логиката на своите финансови, икономически, политически и ако щете класови интереси, българската олигархия не може да си позволи в Народното събрание да има автентична левица, която да покаже на народа, че има алтернатива на неолиберализма и 35-годишния грабеж. Със сигурност Ваня Григорова не е осъзнавала какви са плановете им, защото като убеден ляв човек нямаше да се съгласи да участва в постановката, но така или иначе грешката е направена. Пред обществото е представена една удобна картина, в която няма място за лявото. Резултатът от това е, че днес то изглежда слабо, неатрактивно и дори смешно. Вместо лява алтернатива, която да постави под въпрос самата политико-икономическа система, която ни беше натрапена, днес имаме лабилна опозиция, която залага на личностни нападки и предлага смяна на едни лица с други, но не и истинска, социална демокрация.

Външните фактори също са доволни, защото макар и някога БСП да участваше в т.нар. "евроатлантическа интеграция", приватизацията и така нататък, тя все пак си остана съмнителна и притеснителна за отвъдокеанските "партньори". Те никога не повярваха на българското ляво, защото знаеха, че то има ненарушими, дори ако щете кръвни връзки с Изтока. И така, без значение дали тези им притеснения са верни или не, отвъдокеанските "партньори" също имаха интерес от разбиването на лявото у нас. Първо като разбиха БСП и го инфилтрираха с хора от антикомунистическата СДС, а сега като попречиха на нова лява алтернатива, каквато можеше да е един съвместен фронт на „ЛЕВИЦАТА!“ с Ваня Григорова и други по-малки сили.

Тежка политическа грешка от страна на Ваня Григорова, която може би все още не осъзнава, че е била използвана, но голям успех на десницата. На този етап бъдещето не крие нищо позитивно за българското ляво, както и за самата България. Партиите на войната доминират, а единствените истински пацифистки политически сили - тези на левите, са в пълен ступор. Това трябва да послужи за урок на лидерите в лявото политическо пространство, които са длъжни да преглътнат всякакво его и лични амбиции в името на България, на защитата на трудовите хора и на мира!

Автор: Румен Петков