Скандалът с гласуването за Сребреница сочи, че някой български политик се е поставил в услуга на чужда държава в орбитата на Русия. Трябва да се изясни кой е този "някой", защото това е пробив в националната сигурност.
Постоянният представител на България в ООН Лъчезара Стоева може да бъде наказана и наградена за едно и също нещо - решението ѝ да не спази разпореждането на служебния министър на външните работи Главчев, който е също и премиер. Вместо с “въздържал се”, тя гласува в подкрепа на резолюцията, която определя 11 юли за Международен ден в памет на жертвите от геноцида в Сребреница.
Какво точно се случи
От една страна, посланик Стоева не е изпълнила указания на прекия си ръководител - министъра на външните работи, който по закон ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България, както и българската политика за международно развитие и сътрудничество. От друга, предотвратила е действия, които уронват авторитета на Република България в чужбина, като е спазила Закона за дипломатическата служба - спряла е изпълнението на указания, като незабавно е информирала министъра за своето решение и мотивите си.
Така на 23 май в Ню Йорк 84 държави, в т.ч. и България, по предложение на Германия и Руанда, гласуваха за това 11 юли да бъде определен за Ден в памет на жертвите от клането на над 8000 мюсюлмани в анклава Сребреница, извършено от босненската сръбска армия под ръководството на ген. Ратко Младич.
Лъчезара Стоева показа, че България е точно там, където ѝ е мястотоСнимка: Luiz Rampelotto/EuropaNewswire/picture alliance
Но никой нямаше да разбере за драматичните събития, предшествали вота на България, ако няколко дни след това разследващият сайт BIRD.bg не беше публикувал грамите с указанията на Димитър Главчев, изпратени час преди гласуването в Общото събрание на ООН - и аргументираният отговор на Лъчезара Стоева. А българското общество научи името на един дипломат от кариерата, макар че тези имена често остават неизвестни.
Колко е голям скандалът
Но отговорът на най-важния въпрос - защо се е променила позицията на държавата така радикално, остава скрит. Самопредложилият се за поста на външен министър Димитър Главчев изпраща указания, които не само че не са съгласувани по реда, приет в МВнР, но радикално променят последователната дотогава позиция на България по резолюцията. За документа се знае от миналата есен, представен е на 18 април в централата на ООН, а България се присъединява на 2 май.
Гласуването в ООН на резолюцията за СребреницаСнимка: Selcuk Acar/Andalou/picture alliance
Но на 23 май, в деня на гласуването на резолюцията, Главчев еднолично разпорежда как да гласува България, при това в последния момент преди посланик Стоева да натисне бутона. Вероятно не го е направил по-рано, за да предотврати евентуална съпротива. Липсата на какъвто и да е дипломатически опит не би могла да извини действията на
Главчев, по професия счетоводител-одитор. В условията на парламентарна демокрация външната политика не може да е функция на решенията на един-единствен човек.
Поради факта, че служебният премиер е политик от инкубатора на ГЕРБ, както партия ГЕРБ, така и лидерът ѝ Бойко Борисов побързаха да декларират, че тяхното отношение към случилото се в Сребреница е еднозначно определено и не отсега.
Проваленото заради липса на кворум вчера извънредно заседание на Народното събрание, на което от ПП-ДБ искаха да бъде изслушан Главчев, избави премиера-външен министър от необходимостта да обяснява защо се е опитал да запрати България в лагера на Русия, Сърбия, Китай. Пред журналисти той все пак даде някакви обяснения, че: a) това е измислен скандал с предизборна цел: б) България има изразена позиция за Сребреница на Общото събрание на ООН и тя е “за”; в) изтеклите документи са работни “в незавършена фаза по вземането на решения”.
Недопустими гаранции
Кое ѝ е незавършеното, след като самият Главчев е дал указания как да приключи - да се гласува с “въздържал се”, тъй като “инициативата на Германия и Руанда води до повишаване на напрежението” и “ще доведе и до допълнително разделение и противопоставяне на ентитетите в Босна и Херцеговина”. Главчев се спаси и от отговорите защо не е съгласувал предложението за смяна на позицията, кой и къде е подготвил указанията, и дали е предвидил последиците за държавата, ако Лъчезара Стоева гласува, както ѝ е разпоредил - с “въздържал се”. Щеше да бъде питан и защо сръбският президент Александър Вучич публично изрази недоволство, че България е гласувала не както е очаквал.
Сръбският президент Александър Вучич изрази учудване от начина, по който е гласувала БългарияСнимка: ANGELA WEISS/AFP/Getty Images
Изглежда че някой български политик е дал недопустими гаранции на лидер на държава, която не е член на ЕС и НАТО и се движи в орбитата на Русия и Китай. Самоличността на този “някой”, поставил се в услуга на чужда държава, е наложително да бъде установена от прокуратурата и службите, тъй като подобно зловредно влияние е пробив в националната сигурност.
Устойчивост срещу конюнктурен политически натиск
В отговора до Главчев посланик Лъчезара Стоева излага подробно аргументите си защо няма да промени българската позиция, изтъквайки натиска на Русия и Сърбия, и на практика демаскира изпратените от прекия ѝ ръководител разпореждания. Ако на нейно място беше някоя “калинка” от политическата квота в МВнР или друго услужливо партийно назначение, резултатът щеше да е различен, а срамът и дискредитирането на България - големи.
В лагера на подкрепящите резолюцията са 23 държави от ЕС, от които 18 - съавтори, както и САЩ и почти всички държави от Балканите без Гърция. Благодарение на професионализма и устойчивостта на един дипломат срещу конюнктурен политически натиск, България е точно там, където ѝ е мястото.
