Искам да задам един простичък, съвсем ежедневен въпрос на главнокомандващия българските въоръжени сили. Другарю Фатмак, ако се приберете с час по-рано от среща за преливане на мозък с агент Майстора в резиденция „Бояна“ и заварите брадат мъжага да опъва мощно жена ви на масата в кухнята, какво всъщност се е случило? Той ли е преминал червена линия, че ебе госпожата ви в собствения ви дом, или вие, че идвате най-нахално да му развалите концентрацията точно когато е умерил верния ритъм на клатене?

Когато разреши този простичък казус, тогава другарят с големите уши от „Дондуков“ може да развива теориите си как НАТО ескалира конфликта в Украйна, като позволява на местните да забият по някоя и друга ракета в руския задник. Разбирам, че Зеленият чорап иска да го играе българския Орбан, ама май му се получава като в една стара, класическа чалга.

В нея лирическият герой на Радо Шишарката има детска мечта да стане супергерой като Батман, но житейската пътека го отвежда в трамвайното депо в ролята на обикновен ватман. Така и нашият генерал вместо да изгрее като емблема на европейските суверенисти, се принизява до обикновена копейка, до един малко по-висок и брадавичест Петър Волгин, до псевдонационалист и обикновен електорален мошеник.

Скритите му намерения зад всички предателства и пируети, които върши спрямо България и българите, са да разединява и отслабва националния дух, да манипулира и настройва масата с ниско съзнание и агресивно поведение срещу всяка проява на здравия разум и националното достойнство, като единствената му цел е да успее да превърне България в президентска република, да съсредоточи в себе си цялата власт и да стане по примера на Путин и с негова помощ несменяем президент, за да откъсне Отечеството ни от ЕС и НАТО и да го върне отново в руската орбита.

Ако някой все още се заблуждава за т. нар. „натовски генерал“ и твърди, че това измамно лице, разединител на нацията, ни пази от своеволията на политическата класа, проявява наивитет, граничещ с опасна простотия. Зеленият чорап просто интуитивно си играе умело със страховете на нашенеца, който е голям бабаит ако някоя женичка с 3 деца му засече колата на пътя, но ако трябва да препаше пушка в името на свободата, правдата и демокрацията, бързо му се пресича ентусиазмът. Ако не вярвайте, питайте Христо Ботев, когото чествахме онзи ден, колко доброволци е събрал от онези клети роби, които наивно е тръгнал да освобождава с четата си.

Ганьо обича да псува международното положение, но то всъщност отлично го урежда, докато си пие ракийката пред телевизора. Той всъщност не е путинист, както не е и расист или хомофоб. Той е прости индиферентен тапир, затънал в безсмислието на евтиното си и оскатено откъм кръгозор битие. И всеки полъх на промяна, всяка възможност за разклащане на дебелашкия му комфорт, го пращат в пристъп на паника. Именно на тази струна играе другарят Фатмак и донякъде му се получава. Докато решим, че трябва да имаме за държавен глава ако не достоен и честен, то поне истински мъж. Независимо от какъв пол.