Кой допусна Ботев да умре?
 

Не го уби куршума Ботев, ами го уби нашето бездушие. Нашето дълбоко нежелание да го изживеем този Ботев, да го продължим.
Отслабиха се ръцете ни, не успяха да понесат Ботевата участ да се разстрелва всеки предател. Сам Ботев казва, че единственото спасение от предателите е като ги разстреляш.

Днес изтичат записи, в които се говори за посолства, които управляват страната ни. Лъсват продажници-предатели, които раздават страната ни, а площадите пустеят. Пустеят и главите на предателите откъм куршими.
За сметка на това едни други площади се пълнят. Тези, тъпкани от предателски крака. Ако в гърдите си носите поне капка Ботьова кръв, то тя ще кипва и ще замъглява главата ви при вида на онези, които излизат навън да бранят хората, които правят ала-бала със страната ви.

Днес продажността е чумата на 21 век. 

Възяхнала суетата и алчността, обладава слабите човешки сърца. Слаби откъм идеали. Откъм мечти. Откъм достойнство. 
Славим Ботев лицемерно. С песни и мълчание. Докато забравяме, че единственият начин да прославиш Ботев е като го продължиш.
Не само да умреш като него, но и далеч по-трудното - да го изживееш.
Да изживееш Ботев. Така се славят героите.