Три факта, които могат да бъдат приети и за знамения от хората, които имат усета за това.
1. Бесноват клошар поруга пресния гроб на патриарх Неофит, който беше кротък и смирен монах. Истински вярващ българин, което чисто статистически е цяло чудо. Духовен човек, който олицетворяваше добротата на българския дух и беше избран по Божията воля за духовен пастир на българите.
2. Гробът на Сливенския митрополит Йоаникий се запали по време на първата литургия на неговия наследник Арсений, който бе избран чрез манипулации и апаратни игри от страна на Пловдивския митрополит Николай, който подготвя избора си за нов патриарх с американска помощ от прислужника на ЦРУ Вартоломей. Прислужник е точната дума. Дядо Йоаникий беше духовен старец, богослов и молитвен човек. Същинско чудо за българския вулгарен контекст.
3. Днес при бурята в София мълния удари секвоя в двора на Софийската митрополия. Секвоята е засадена в началото на 70-те години на миналия век по желание на патриарх Максим, който преведе Църквата през изпитанията на комунизма и набезите на демократите с разкола от началото на 90-те. Дядо Максим също беше духовен човек. Мълнията падна в деня, в който става ясно, че Пловдивският Николай е върнал в активна позиция одиозния Дионисий, поставен под запрещение (и двамата са лудички и бесновати, което знам от личен опит), за да може Дионисий да помогне за апаратния избор на Николай за патриарх.
Николай е политически, а не духовен човек. Той е идеален за селски кмет на ГЕРБ, но е безумие да бъде избран за патриарх. Казвам това на дядо Киприан Старозагорски и другите митрополити, в които има християнска вяра, но които са подложени на бесовския политически натиск, идващ от американските геополитически интереси, но не и от Светия Дух. Тези митрополити имат собствена воля и според вярата си могат да спрат безумните амбиции на Николай. Изкушението, че той ще сложи ред и ще организира Църквата с желязна ръка, са наивни. Църквата е такава, каквото е всичко останало в България. Тя не може да се поправи с човешки налудности за власт и ред.
Това е положението. Знам, че ще стане онова, което Бог пожелае и което ние всички заслужаваме, защото Неговите мисли не са наши мисли, нито Неговите пътища са нашите, но все пак трябва да направим нашето малко усилие, за да заслужим Неговата благодат. Колкото и безнадеждно да изглеждат нещата. Тези знаци, защото за мен те са такива, ни крещят, че не сме на прав път, въпреки, че и без тях то е очевидно.
И нещо пак за умните и красивите, които в последните десет години се упражняваха върху Пловдивския Николай и неговия ролекс. Този се оказа вашият човек - евроатлантическото клише на американската политика, която най-накрая е напът да разкове православието тук, след 30-годишни опити. Горди ли сте и с това безобразие? Със сигурност сте, защото нямате никаква представа за какво става дума.
Всичко това е изпитание, а не повод за отчаяние. "Ела при мен, малко стадо", казва Христос, а не всички да плеснем с ръце и да се гушнем под знамената на дъгата и евроатлантическия бяс.
Бог да помага!
