Разбира се, че е тъп разговорът, че “на Бейкролс/Payhawk (все тая коя е компанията – б. а.) шефчето взема 20 бона заплата, какво му пречи да вкара половината”

Но няма и спор по друго: разговорът за официален или неофициален кеш е функция на целия управленски манталитет у нас.

А той се формира с години. Еманацията му обаче не е заплатата (официален доход) на шефа на компания за сухари. Еманацията му е спирането на митническа проверка, щото Бойко Борисов бил обещал (случаят Мишо Бирата) – дали това струва нещо е ясно.
Въпросът е колко струва. Еманацията е и как се пращат регулатори, за да се размаже физиономия, че някой не се съобразява с него.

Па на Бейкролс шефчето си изкарва парите. И ще си ги дарява или не на който иска. А ПП-ДБ ще си плащат (без значение искат или не) за подхлъзването по “неофициалния кеш”, щото “то така се прави политика в България”.

Проблемът е, че всяка давност ще изтече за всички други записи, далеч по скандални, които сме чували. И докато изтече никой няма да потърси отговорност на тоя, дето трябва. Щото „ти си го избра“ (пак от записи знаем).

Иначе по тая географска ширина трябва да направят „Бейкролс“ с аромат на партенки. Само това се кльопа. И само до толкова могат милиционерите.