Има един много глупав аргумент, че колкото по-извратено е едно нещо, толкова то е по-модерно и напредничаво, толкова е по-прогресивно. Знам, че го има, но не очаквах вестник „24 часа“ да го употреби за джендър пропаганда. Нали може да се каже така: „джендър пропаганда“?

Щом има официална джендър идеология, според която полът, освен като биологична даденост може и трябва да се разглежда и като строго индивидуална нагласа и личностен избор, щом има такава теория, редно е да има и съответната пропаганда, която да се грижи за нейното обнародване.

Та, джендър пропагандата на вестник „24 часа“, която ми попадна случайно и дори ме свари леко неподготвен, беше приела формата на интервю с някаква психоложка, изглежда от онези, които акцентират най-вече на медийните си изяви. За по-удобно и по-пропагандно главните изводи не бяха оставени на досетливостта на читателите, а бяха изведени като опорни точки пред текста. Поантата гласеше:

„Реакциите срещу Евровизия и Немо са като от каменната ера“

А ето ги, скъпи мои троглодити, и самите опорни точки. Те са толкова елементарни, че са лесно оборими даже само с няколко думи. Ето ги:

 1. Демонизирането на подобни музикални спектакли говори за общество, което лесно се манипулира.

– Не. Не „демонизирането“ на подобни спектакли, а самите спектакли говорят за общество, което лесно се манипулира. Те, тези спектакли, и други подобни на тях естетически изблици, се правят именно за това – за да манипулират обществото или, хайде, ако не цялото общество, то най-масовите и лековерни, но в същото време най-дебелашки изпъчените негови части. Да ги манипулират така, че онези да се главозамаят от собствената си неповторимост и без бой да се оставят да ги водят за носа.

2. В Русия в театъра на Роман Виктюк мъже играят женски роли, целуват се на сцената, някои от тях са известни гей двойки, всички смятат, че създателят е гений, а постановките – невероятни.

– Става дума за един изключително продуктивен украинско-полски режисьор (вероятно и с еврейска жилка, защото говори идиш и поставя спектакли в Израел), който се изявява още като ученик в ролята на Зоя Космодемянская и умира през 2020 в следствие на (забележете: не „от“, а „в следствие на“) Ковид. Първо, това че „всички смятат, че създателят е гений“ не е вярно, защото не всички смятат така. И второ, откъде накъде това, че някъде има театър, в който „мъже играят женски роли и се целуват на сцената“, трябва да легитимира „Евровизия“? Все едно да ме арестуват за кражба и аз да кажа: „Ама моля ви се! Знаете ли как се краде в цивилизованите страни?!“. Някои добавят и аргумента: „ами той и Азис пееше в рокля“. Е, и? Да не би Азис да ми е някакъв еталон за добро и похвално?

3. Защо не се скандализираме от киното и театъра – и там влизат в роли, а този конкурс винаги

е бил многоцветен и дързък.

– Напротив, скандализираме се. Масовите филми са пълни с девиантни персонажи. А на театър отдавна не ходя. Театърът (с някои изключения, разбира се) се е превърнал от живо народно зрелище в болезнен стон на неразбраната душа на някой набеден културтрегер. Конкурсът „Евровизия“ получава абсолютно същото заслужено отношение, както и филмите и театралните постановки, ангажирани в джендър пропагандата.

4. Преди не са пускали цветнокожите в ресторанти, сега техни представители

са световни звезди и печелят конкурси.

– Ето този аргумент ми е леко неразбираем. Какво ми казват: че цветнокожите са извратеняци? Че сексуалните извращения и необузданият порив към себеизтъкване имат общо с расите? Иначе каква е връзката между някогашните ресторанти и Евровизия? Тук възраженията никак даже не са на расова основа. Опитът за връзка между двете е опит за долнопробна и евтина манипулация. Ето така: негър в ресторант е нещо нормално, ergo „небинарен“ freak-певец, лауреат на Евровизия, също е нещо нормално.

5. По този негативен начин обществата преодоляват нетърпимостта към различните,

така е било с Инквизицията, с дискриминацията.

– Тук съвсем се оплетохте. По „този негативен начин“ нетърпимостта към „различните“ може да се изостри, но не и да се преодолее. Пък и какво значи „различен“? Такъв, който не е често срещан? Такъв, който по даден признак не е като статистическото мнозинство? Бетовен е бил различен. Чикатило също е бил различен. А този швейцарски младеж, около когото се върти въпросното интервю, той даже не е различен, а се прави на нещо, което си мисли, че е модерно и че ще срещне одобрението на „прогресивните слоеве“. В действителност той е толкова еднакъв, толкова банален, че ако го проумее, току-виж се гръмнал. А ако журито на Евровизия хипотетично се излъчи от Инквизицията, тогава, сигурен съм, резултатите ще са възхитителни. Ще печелят скромни и талантливи младежи, а не бездарни изпъченяци.

6. Заради този хейтърски „взрив“ допускам, че и догодина подобен изпълнител ще спечели.

– Зависи каква ще е модата. Нали помните, че преди години на Евровизия беше модерно да си „етно“. После стана модно да си „хеви метъл“. Сега на мода е да си LGBTQIA+. Така или иначе ще спечели някакъв, за когото журито е преценило, че е достатъчно политкоректен и че дава на младежта полезен пример за подражание. Не знаем в кое точно извращение ще се подвизава, но пък см сигурни, че отново ще е некадърен музикант. И престанете, моля, да наричате всяко мнение, различно от вашето, „хейтърско“! Вас, горките, все някой ви „хейти“!

Всичко това трябва да ни доведе до заключението, че който не одобрява „пъстротата на различните“, тоест всеки, който не се отнася с достатъчен толеранс към всевъзможните извращения и не се възхищава от напъните на иначе посредствени и като цяло бездарни хора да „блеснат“ и да ни удивят с порива на своята „творческа“ оригиналност, всеки такъв е като пещерен човек. Толкова е задръстен. А Евровизия просто ни показва венеца на човечеството, с който ние трябва да си сверим часовниците! В този смисъл Евровизия е нещо като haute couture, парад на тенденциите, с които ще трябва да се съобразяват простите производители на конфекция през следващия сезон, ако искат да бъдат актуални. И забележете: от доста време висшата мода и „авторитетните“ песенни конкурси, пък и другите форуми на прогресивното изкуство, проповядват една и съща естетика:

Модата, все едно дали в дрехите или в масовите естрадни песньовки, е нещо много опасно. Според нейната философия всяко следващо нещо е по-добро от предишното, само защото е по-ново. А че всяко ново е по-добро от всяко старо пък е философията на прогресизма. По този начин всеки следващ художник след Леонардо е по-добър от него, всеки следващ композитор след Моцарт е по-добър от него и тъй нататък. Няма как да стане. Това е очевидна глупост. Но се прави, за да се затвърди у нас убеждението, че всеки следващ обществен строй, всеки следващ световен ред е по-добър от предишния. То и комунистическата историография учеше така: феодализмът е по-добър от робовладелството, капитализмът е по-добър от феодализма, социализмът е по-добър от капитализма, докато най-сетне стигнем до комунизма и времето спре. О, миг, поспри! Ти тъй си хубав! – е казал д-р Фауст и тутакси му се е случило това, което всички знаем: сатаната е предявил претенция към вече продадената му душа.

Лансирането на уродливото е част от подобен замисъл, но за това си заслужава да се говори отделно. Засега нека кажем, че ако каменната ера е ерата на нормалността, то тя е ней-хубавата ера, а всичко след нея е отстъпление и компромис. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.