Politico пише, че „проруски националисти идват на власт в Скопие, следва напрежение с България и Гърция”. Но Макрон казал, че се „отваря нова страница при нашите македонски приятели, а Франция остава на страната на Македония”.
Зеленски поздравява в мрежата Х победителката в президентските избори в РСМ, проф Силяновска, а тя му благодари на украински,македонски и английски. Все пак първите поздравления са от Вучич, а възторжените благодарности към него са на сръбски.Следва Орбан, който не крие симпатии към новия президент в Скопие. Победата й е забележителна и дори самата тя, по лично признание, не е очаквала такъв главозамайващ резултат – получени 561 хил гласа срещу 252 хил на досегашния президент Пендаровски. Партията ВМРО-ДПМНЕ, която я издигна, на парламентарните избори на 8 май успя да осигури 58 депутати т.е. само 3-ма не достигат за мнозинство. Няма да е проблем да привлече на своя страна нужните 3-ма депутати и да си осигури мнозинство от 61 членове в Собранието /парламента/. Следват коалицията „Европейски фронт” с 19 мандата, СДСМ с 18, „Вреди”/Заслужава си/ -13, Левица – 6 и „Знам” на кумановския кмет Димитриевски също с 6 броя депутати. Това е Македония, винаги може да изненада. Избра своя 6-ти президент след обявяване на независимостта и то жена. В Скопие днес се гордеят с този факт. Защото винаги се е смятало, че политиката е мъжка работа. Балканци!
В предизборната кампания лидерът на ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицковски, питаше„ще издигнем ли Македония или ще я оставим поробена?”, а опиянен от победата каза „Македония е вече свободна”. Съвсем по македонски, както се казва. А проф.Силяновска от „ще поставим темелите на горда Македония”, през „изборът е между нормална и корупционна държава” стигна до „ще бъда президент на всички граждани”. Обяви, че ще има екип от знаещи и можещи жени, но всички са наясно, че тя няма да започне от 0. Има наследството на Киро Григоров от Щип с неговото „Македония е всичко, което имаме”, на харизматичния Борис Трайковски, който приюти от Косово 400 хил бежанци, на Бранко Цървенковски, при който почна спора за името на Повардарието, на Пендаровски с неговия подпис под документа, с който бе сменено името на държавата. Сега Силяновска казва, че няма да ползва името „ Р Северна Македония”, а само Македония, защото никой не може да и нареди да казва това, което не е в сърцето и душата й. При международни срещи няма да маха табелите, но ще си казва Македония. Балсам за душите на православните македонци. Правомощията й се ограничени, но все пак лицето на държавата е президента й. „Как ще ни гледа светът, зависи от президента”, пишат в „Нова Македония”.Подчертават, че когато народът е зад теб, това помага. Но не трябва да му се изневерява. Тогава резултатите от изборите стават други.
Трябва да се посочи, че ВМРО-ДПМНЕ издигна за свой кандидат за президент проф. Силяновска, но тя не е член на партията. От нея очакват да „промотира успешно” страната си и нейният модел навън, а не онова, което гражданите сънуват. Да следи какви посланици се изпращат зад граница и дали те „промотират Македония” или някоя чужда сила. Да подавала ръка на македонците, които са при съседите, в диаспората, защото тя намалявала. Все теми, които са далеч от въпроса защо гражданите на РСМ гласуваха масово срещу управлението на СДСМ. Такъв резултат /3:1/ досега не е имало в историята на Повардарието.
Нормално е да се предположи, че икономическите неуспехи на СДСМ са изиграли решаваща роля. Нерешаване на проблемите в съдебната власт, както и разочарованието от проточването на преговорния процес за членство в ЕС са също фактори, които са оказали влияние за гласуване срещу управлението на СДСМ. В тази връзка трябва да се посочи и че през последните години евроскептицизмът се е увеличил и няма съмнение, че е в унисон с просръбските настроения в РСМ. Затова редица наблюдатели твърдят, че Белград ще положи максимални усилия РСМ да не се приобщи към ЕС преди Сърбия. Но всъщност, макар и под сурдинка, много граждани на РСМ споделят, че арогантността, надскачането на албанците в управлението на страната са създали очаквания, че при власт на ВМРО-ДПМНЕ ще действа онази силна ръка, която няма да позволи на албанците да се изживяват като диктуващи управлението на държавата. Албанските партии като ДСИ, коалиционен партньор на СДСМ в правителството, явно са допуснали грешки заради прекалените си амбиции за първостепенен управленски фактор и то докато излязоха наяве редица финансови афери и дори желание за доминация като създаване на собствена албанска банка и академия. Казват, че македонските избиратели са били убедени от дълго време, че албанците са не само доминиращ фактор, а и че Албания се бърка в работите на РСМ. Факт е, че дни преди изборите Еди Рама, премиер на Албания, направи Али Ахмети, лидер на ДСИ, почетен гражданин на Тирана. От своя страна Курти, премиер на Косово, подкрепя опозиционата част от албанските партии, а именно „Вреди”/Заслужава си/ с лидери като д-р Таравари и Касими, кмет на Тетово. Онова Тетово, където се веят само албански знамена. Като в Скопие в албанския квартал след обявяване на резултатите от изборите. Нещо, което дразни православните македонци. Известно е, че лидерът на ВМРО-ДПМНЕ още в предизборния период е разговорял с д-р Таравари за коалиция, защото всички очакваха успех на партията му на изборите. Разговори са се водили и с кмета на Куманово, Димитриевски, който е лидер на партия „Знам”. С неговите 6 броя депутати и дадена дума да подкрепи проф. Силяновска, това отваря пътя на Мицковски не само да е премиер, но и да състави правителство. Още повече, че гражданите на РСМ трудно преглъщат Преспанския договор с промяната на името на страната. Разочарованието тогава и сега е пълно. Затова се доверяват на Мицковски, когато казва, че „ще дойде момент да си върнем името”. Нещо, което на практика не е възможно, но сигурно ще разгневи Гърция. Независимо, че името Северна Македония и за нас в дългосрочен план не е най-подходящото. Някой може да се присети и за т.н. Източна Македония.
И тук възниква следващия въпрос – какво да очаква България при управление на ВМРО-ДПМНЕ? Цялата им предизборна кампания бе основана на антибългаризъм. Не че и Пендаровски не се въздържа от подобни словоизлияния по адрес на България. Дори заяви, че „България за съжаление е член на ЕС”, което е недопустимо за политик от такъв мащаб. Същото се отнася и за Буяр Османи, бивш външен министър в РСМ, който отправи и от свое име изказвания по наш адрес в духа на език на омразата. А в София някои доста го ценят. Известно е, че тази антибългарска политика се споделя и от Левицата, и от „Знам” на кумановския кмет, които в хор заедно с Мицковски твърдят, че „няма да променят конституцията с вписване на българите там под български диктат”. Мицковски след изборите заяви, че промяната на конституцията ще стане след като бъдат одобрени за член на ЕС. А проф. Силяновска е убедена, че правата на българите в РСМ са защитени конституционно, защото били в графата „други”. Още повече, че в Договора за добросъседство от 2017г нямало клауза за промяна в конституцията. Да си го знаел Румен Радев. С толкова антибългарска реторика никак няма да е лесно да се нормализират отношенията. От ВМРО-ДПМНЕ наистина се изживяват „като спасители на Македония от лошата България”, както казва Любчо Георгиевски, бивш премиер на Р Македония. Проблемът за нас е, че София дълго време залагаше на бившия премиер Зоран Заев и подкрепяше управлението му. С него се подписа и Договора от 2017г, който, трябва се се признае, е непълноценен, без конкретика и срокове. За разлика от Преспанския на гърците. Но е Договор между две страни и трябва да се изпълнява. Връзки и контакти с ВМРО-ДПМНЕ не е известно да са били изграждани през годините, а това ще затрудни предстоящите така или иначе разговори. Надежда дава изказване на проф. Силяновска, че една от първите й задачи като президент е контакти със съседите, диалог и желание за добросъседство. Катран в меда е споменаването на „реципрочност” т.е. въпрос за македонско малцинство в България. Тема, която ясно е посочена в Договора от 2017г. Колко ли дълъг ще е този процес на възстановяване на нормални отношения? Какво ще стане с „общата история”,езика, промените в учебниците и другите български условия? Под натиск България отмени т.н. вето за РСМ, но сега това дава основание Скопие да счита, че страната ни е в слаба позиция и може отново да отстъпи. Отношенията са на дъното и едва ли скоро ще се изживеят антибългарските настроения на високото политическо ниво. На терена има доста играчи, а казват, че България няма в ръката си карти за цакане в тази игра. Когато служебният ни премиер, на всичкото отгоре и външен министър, казва, че „България няма да прави повече отстъпки на РСМ” отговорът на Мицковски е „какви точно отстъпки е направила България?” Щял да чака „по-разумен премиер на България”, а това никак не може да се отмине с мълчание. Но София прекалено дълго си бе наложила практиката да не казва нищо по адрес на РСМ, медиите да се въздържат от коментари, което не спря нито насилието над българи в РСМ, нито спаси българските клубове там, нито увеличи броя на симпатизантите ни на терен. Сред политиците, а не сред населението, защото там всеки втори има роднини в България. Включително и проф. Силяновска с вуйчо професор в София. Мицковски едва ли ще реализира заплахите си да се откаже от Договора от 2017г или да направи анонс към него. Да се откаже от провокативния тон към София? По-скоро ще развива отношения със Сърбия и ще постави страната си в условия на замразяване. Затова казват, че Белград е победил София на тези парламентарни и президенски избори в РСМ. Предстои да научим повече.
