"София ще се изпразни в почивните дни и провинциалистите ще си отидат по родните места".
Традицията тази реплика да се повтаря преди празници стана толкова устойчива, колкото и елхата по Коледа и боядисаните яйца по Великден.
Да, все още има странно голям брой хора, които намират повод за гордост, че са родени на мястото Х, което е било с население 20 хиляди души, когато е станало столица. Но не там е въпросът.
Всъщност проблемът на столицата ни в настоящето често не е в броя на жителите, които я обитават или са ѝ на гости. Нито пък откъде точно са дошли те - от Жълтите павета или от друг град.
Проблемът е, че една прослойка кара София да се усеща не като 2, а като 20 милиона.
В нея попадат хората, които не могат да вървят по тротоара, без да се блъскат в другите. Не идва от родното място, а от възпитанието и деликатността на човек да ходи в права линия, да се съобразява и да се стреми да не бута околните минувачи.
Уви, все по-често се среща явлението, при което отсрещният регистрира присъствието ти, поглежда те право в очите, след което абсолютно ирационално тръгва точно в твоята посока.
Оттук нататък изборът е или да се направиш на ръгбист в разцвета на силите си и да блъскаш, или да отстъпиш смирено, псувайки наум.
Това са и онези хора, които те "отнасят" напористо на слизане от градския транспорт.
Знаете ги - онези, които така и не разбраха, че за да се качат в превозното средство, трябва да оставят останалите да слязат.
Уж логиката е елементарна - за да се качиш в автобуса или метрото (тролея, трамвая), първо търпеливо изчакваш пътниците да слязат. Звучи толкова лесно и елементарно, само че убягва на част от околните.
Секунди, преди автобусът (метрото, тролеят, трамваят) да спре на спирката, те вече са заели отбранителна поза на четирикрилен гардероб. В момента, в който вратите се отворят, няма шест-пет, офанзивата на превозното средство започва с лакти, рамене и колене.
По този начин дори и полупразните линии и маршрути се усещат като обсебени не от десетки, ами от стотици, а защо не и хиляди.
Подобна е ситуацията и в супермаркетите, институциите, моловете, кината...
Всички те са населени и понякога - пренаселени - от хора, които смятат, че са сами на тази планета.
Затова всяко обществено място в София започва да изглежда пренаселено - не защото наистина е, а защото има прекалено много народ, който се държи неприемливо и нетолерантно.
Въпросът не опира до това кой откъде е.
Златистите Жълти павета не са златен билет към доброто възпитание. Нито пък крайната къща на малко село е гаранция за селяндурско поведение. Споровете на кого къде е хвърлена пъпната връв са отживелицата на XXI век.
Но невъзпитаното поведение e "горещият картоф", който предпочитаме да не закачаме, за да не се опарим и да не обсъждаме истински неудобните теми.
Вместо това за пореден път се вкарва в обращение, че "селяните си отиват по родните места". Което е все тая...
