Комай е по-точно да се каже, че Борисов го взимат много насериозно, изкарват го голям политик, изключително опитен и способен да ръководи в своя полза политическия живот.

Докато неговите съюзници и противници се петлаят като пилета в кълчища и се чудят кой път да хванат, за да не се изгубят и не се провалят, той демонстрира самочувствие, не се церемони с никого; на него винаги всичко му е ясно и решенията ги взима лесно и бързо – за почуда и на политици, и на политолози, и на журналисти и журналистки.

И даде да се разбере, че предсрочните избори са резултат от неговата политическа игра и умението му да води за носовете всички останали. Сега, когато започва предизборната кампания, гласът му звучи най-категорично и се откроява увереността, че „се завръщаме в управлението“. Не е чудно, че мнозина вярват, че изборите го поставят отново начело на държавата. Въпросът е само в каква конфигурация партията му ще управлява многострадалното ни отечество и самият той в каква позиция ще проявява своята политическа мъдрост, сила и енергия. Клакьорите му си бият главите, за да скалъпят вариантите и представят някакъв строен и достоверен модел на държавата след 9 юни.

Другите партии, особено довчерашните му съюзници, са се подредили пред него, за да бъдат готови утре пак да му целуват ръце и крака, за да заслужат височайшето му благоволение. Когото посочи, той ще седне до него на държавната трапеза, а на нея ги очакват мед и масло. Яж, пий и се весели.

Провалът на еничарите от Харвард сякаш обезсмисли конкуренцията в българската политика и превърна Борисов в единствения способен да управлява. Той е хитър, силен, опитен, окото му не мига при опасности, владее обстановката, винаги има различни варианти за решения и в края на краищата всичко става така, както той го подреди и реши.

Доцентчетата политолози това и повтарят. За тях Борисов е образец на днешния голям политик. Те му се възхищават, хвалят го, славят го и го сочат за пример на останалите.

Борисов наистина е някакъв тип български политик, превъзхождащ останалите си колеги по редица качества, но именно тези качества трябва да се изведат и покажат, за да видим истината и да не говорим повече, отколкото е допустимо.

Ако той е най-добрият, най-сполучливият, най-съобразителният, силният,  трябва не да го хвалим и сочим с пръст, а да се ужасим от себе си, че сме допуснали подобна личност да стърчи над другите политици и държавници. С какво превъзхожда останалите? С арогантност, присвити очи, когато е нервен и трябва да се оправдае, но така, че да изглежда колко е прав и безукорен.

Какво обаче чак толкова е направил? Ами подлъга глупавите, алчни, повърхностни и напълно неподготвени политически еничари от ПП и ДБ, че биха могли да го използват, ако му се доверят. И те му се довериха, защото искаха да го използват. Е, това ли е политическото умение? Това ли е да си политик? Навярно е това, защото далечните предшественици на Борисов от времето на Бай Ганьо го проявяваха успешно. Но то е най-скверното качество на буржоазната политика, родена на улицата и в кръчмите, за да оправдае сделките, лъжите, примитивната си демагогия. Тази демагогия подвежда и избирателите, които се доверяват на подобни хора, защото може и да не са образовани и културни, но пък иначе са хитри, изобретателни, „наши“ и с тях няма защо да се преструваш.

Какво, излиза, че добрият политик у нас трябва да е некултурен до простащина, груб, да може да подвежда и да забива нож в гърба на измамения. Поради това той нищо креативно не може, а не бива да носи в себе си, защото то ще му пречи. В неговите важни умения влизат още да злепоставяш, като издаваш конфиденциален разговор; да пускаш слухове и да споделяш бъдещи планове, прогнози, възможности за подреждане на политическия терен – уж отработени донякъде, ала недовършени и въпрос на време да се превърнат в реалност. Това само чакат онези, които се надяват да спечелят благоволението му и да дискредитират другите, които донякъде са го получили, но искат повече и се надяват да не им измъкнат кокала от ръцете. Хитрец е, няма що. А се прави на честен, почтен, принципен.

Но се е взел днес твърде насериозно. И дори е категоричен в това какво ще се случи. Не че ще му е неудобно по-късно да се отрече от думите си или да се прави, че не ги и изричал. Пуска „мухи“ и се отдръпва настрана, за да гледа как баламите ги гонят, за да ги хванат.

Ето, такъв е неговият ум, това са уменията му, опитът на политика.

Ако по-малко се беше взел на сериозно, щеше да се сети, че времето му е свършило и че още „блести“ на фона на политическата мизерия и негодността на почти всички останали лидери и партии. Това му дава възможност да си поиграе, но не и да побеждава в „голямата игра“. Там място за него вече няма.

При такъв политически мизансцен с такива участници в него какво можем да очакваме да се случи? Обаче…

Обаче чудото е в намерението на капитала да предаде властта на ляв политически субект, защото тя не може да бъде постоянно подритвана и подлагана на избори без кой знае какъв резултат. Нищо чудно това да стане още сега, на 9 юни, макар и не изцяло, а в коалиционно партниране. За тази цел се създава коалицията на Ваня Григорова, в която влизат твърде неопределени социалдемократически партии със слабо влияние в обществото и безлични лидери. Но под личното й ръководство е възможно да се създаде организация, която подкрепена щедро с финанси, да посочи нов титуляр на властта. Съмнително е дали БСП ще се включи в тази комбинация, но не защото не желае, а понеже няма да й предложат. Нейният идеологически и политически профил показва, че е дребнобуржоазна партия със социалдемократически уклон, но всъщност безидейно и изпълнена с вътрешни конфликти и интриги.

Но нали има и други леви политически субекти!

Изгражда се моделът и ако операцията е успешна, изборите ще покажат неочакван резултат.

Автор: Панко Анчев