Софийската митрополитска катедрала “Св. Неделя” очевидно привлича злото по-силно в сравнение с други материални обекти в мира сего.
Не стига че през 1925 комунистите я гръмнаха по най-варварския начин, с което поставиха световен рекорд по тероризъм, ненадминат по цинизма и безбожието си и до днес дори и от такива професионалисти като Ал Кайда, ИРА, Боко Харам, Хизбула, Хамас и тям подобни, ами и преди няколко дни бесове поругаха гроба на патриарх Неофит (Бог да го прости!), още преди да са минали 40 дни от смъртта му.
Всъщност, както показаха охранителните камери на храма, бесът беше само един и аз съм донякъде горд, защото го познавам. Затова и седнах да пиша за него. Не зная как се казва. Подвизава се в нашата махала – и домът, и офисът ми са недалеч от „Св. Неделя“. Преди време сложихме пейка, хубава пейка пред сградата на офиса като жест към една жена от съседен магазин, която излизаше там да пуши и да говори по телефона. След ден-два пейката изчезна. Разбира се, на охранителните камери се видя какво се е случило – същият този луд, който по-късно щеше да изкърти кръста от гроба на дядо Неофит, я отнесе като (както обичаше да казва един комшия – стар ерген) куцо пиле домат. После, на следващия ден, видях лудия на улицата, видях го и на по-следващия, но реших нищо да не му правя. Така казах и на момчетата в офиса, снажни момчета. Човекът беше достатъчно наказан, за да го наказваме и ние.
Този човек си говори сам, крещи, зъби се на минувачите, проси от паркираните коли, в които няма никого, а когато е във весело настроение, играе футбол с въображаема топка.
Но изтръгването на кръста от гроба безспорно е най-забележителната му изява до този момент. Обществото пощуря: позор, вандали, светотатство, кощунство, докога! Само Горан Благоев запази хладнокръвие: „Голяма драма. Поругали гроба на патриарх Неофит…“, написа той във фейсбук пространството си. И порица Българската църква, че „не си е свършила работата“, не е възпитала добри християни и сега едва ли не хак да ѝ е.
Всъщност не е точно така.
Да оставим настрана, че е абсолютно неприемливо да правиш изводи за цял народ и Църквата му от действията на един невменяем. Но и народът, според мен не е толкова безбожен, колкото го изкарват, макар да е безбожен или поне религиозно неграмотен в ужасяващо голяма степен. На някого обаче ужасно много му се иска всички да си мислят, че българският народ е вещерски, суеверен, еретически и безбожен. А пък ако наистина вземе да стане такъв – берекет версин! Вижте как са се опитвали да ни възпитават, каква е била пропагандата:
В продължение на поколения издигаха в култ езическото, плющяха с конски опашки, търкаляха розетки, възпяваха във филми сестрата на хан Аспарух – Пагане (paganus на латински е езичник), – възпяваха как упражнява силно духовно влияние върху основателя на българската държава. Всъщност Аспарух най-вероятно е бил християнин, защото едва ли Кубрат – сам той християнин, кръщелник на император Ираклий, макар и еретик монотелит, – ще да е оставил синовете си некръстени.
Възпитаваха хората в продължение на поколения да се гордеят с богомилите, да мислят за богомилството като за нещо масово, повсеместно, нещо изконно и традиционно българско от рубриката „и ние сме дали нещо на света“, като част от автентичната българска душа. Но най-вече като елемент на световната класова борба – видите ли, богомилството със своето сатанинско анархистично отношение към държавата било по същество антифеодално движение и първа в света проява на класова борба, на осъзнаване на масите, с което имаме право да се надуваме, както и с „първото в света антифашистко въстание“ (има се предвид септемврийският метеж от 1923). Затова богомилите бяха толкова драгоценни за безбожната комунистическа пропаганда, защото чрез тях се опитваха да покажат българите като първопроходници на светлия комунизъм.
Цялата прогресивно-модернистична интелигенция от края на XIX и началото на ХХ век в търсене на своята самобитност беше болезнено фиксирана в баснословния образ на княз Вениамин (Боян Магесника) – Георги Раковски, Добри Войников, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов (закъде без него!), Людмил Стоянов, Гео Милев, Теодор Траянов, Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев и прочее.
В ново време, наред с розовото масло и киселото мляко, класическа храна за „идентитетот“ са обладаната от бесове Ванга, шарлатанинът-грандоман Дънов, тези зловещи полуеретици-полуезичници – нестинарите с нестандартния си култ към св. император Константин, тези демоноподражатели – кукерите и т.н., и т.н. Преподобна Стойна е обект на култ за разлика от Григорий Цамблак, когото вероятно има хора, които не са го и чували.
Целият кръжец интелектуалци на Людмила Живкова, воглаве със самата нея, витаеха из селенията на окултизма, херметизма и изчанчената духовност на Елена Блаватска и семейство Рьорих, които макар и не класически атеисти, бяха любимци на болшевишката диктатура в Русия. Дори и онзи осмоъгълен пето… да не казвам какво, дето едва го изстъргахме отпред НДК, и той беше сложен символ на псевдодуховния им делириум.
Днес, в ерата на левия либерализъм, в тотално настъпление са секуларизмът, атеизмът и прагматизмът. А където атеизмът не успее да мине, идва икуменизмът с глобалния си напън за заличаване на всяка разлика между истина и лъжа и установяване на базата на синкретизма и релативизма на нова панрелигия.
Всичко това е да направят народа да изглежда безбожен и дори има опасност наистина да стане такъв. И Църквата по никакъв начин не е виновна за това. От 20 века тя добре си върши работата и накрая ще си я свърши окончателно, за да видим ново небе и нова земя.
Дотогава злото все ще напада доброто, в това няма нищо изненадващо. Ако в цялата работа има нещо нередно, то е че този несретен човек, дето поруга гроба на дядо Неофит, е на свобода и за него не се полагат системни грижи, включително и екзорсизъм.
Дано някой не си помисли, че оправдавам изкъртването на кръста от гроба на дядо Неофит! Поругаването на кръста е най-ужасното деяние, което разбунтувалото се и възгордяло се творение може да извърши спрямо своя Творец и домостроителния Му план. Но ми се ще да не допускаме грешката да търсим злото в безпросветните социални низини или дори в лудницата. Злото е свило гнездо в човешкото сърце и затова Христос не хлопа на вратата и не влиза в сърцето, за да вечеря с нас. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
