От около 2000 г. насам съм в процес на осъзнаване на същността на "демократичните сили" в България. 

През 2013 г. разбрах, че това са откровени левичари. Тогава наивно си мислех, че те са се променили. Но не, те винаги са си били такива - комунисти и техните деца. През 2013 г. аз осъзнах що за хора са - и са били през цялото време.

Понякога се чувствам омерзена, че съм гласувала за тези хора и дори и малко съм допринесла за разпада на държавата ни, който наблюдаваме днес. 

Гледам млади хора днес, които също толкова наивно вярват, че тези хора са носители на демокрация, просперитет и справедливост. Не ги обвинявам - била съм на тяхното място. А те ще бъдат на моето след време. 

Вече нямам никакво съмнение, че политически мошеници ще се възползват от младостта и липсата на опит докато свят светува. Дано само държавата ни да оцелее и след "либералната демокрация".

В коментар споделям интервю с Румен Воденичаров, бивш директор на "Отворено общество". Заслужава си да се чуе.