Интервю с Мартин Карбовски за предаването “Радиоточка” на програма “Хоризонт” по БНР

***
Илия Вълков, БНР: За журналистика или за пропаганда ще говорим, или то е едно и също?

Мартин Карбовски: Е, няма журналистика вече, откакто няма разследвания, откакто журналисти получават протоколи от разпити, това не може да бъде журналистика. 
Примерно ти и аз не ги получаваме, някой друг ги получава, следователно следствената тайна е нарушена. 
Само да обясня на слушателите - цял живот един журналист, който иска да се добере до информация за някакви дребни престъпления, кокошкарски, ако щете или гениални такива, на белите якички, журналистът рови и пита - прокурори, следователи и те му казват - това е следствена тайна. 
Аз израснах като малко дете, на което му казвта - “Млък!”, а “Млък” - това е следствена тайна. В един момент, никой не може да ме обвини в симпатии към ППДБ, но в момента това, което е следствена тайна вече изчезна. Няма следствена тайна, за да могат да бъдат намачкани всички ПП-та и ДБ-та, ДБ-тата междудругото не бяха намачкани, бяха намчакани само ПП-тата. И те нарушиха всички следствени тайни, заради които аз страдам 30 години като журналист.

БНР: Г-н Карбовски, то периодично се нарушава тая следствена тайна, чрез избрани журналисти, не е само сега с ПП и ДБ, назад във времето също виждахме как прокуратурата играе като политически играч.

Карбовски: Не обвинявам журналистите, но нека да е ясно (ако на мен ми пуснат такова нещо по пощата и аз ще го пусна, няма как). Но идеята да пускаш специално за някои случаи, макар че мога да се хвана с цялата публика на бас, че няма да има обвинение срещу Живко Коцев, и дори срещу тази на митниците, те просто пускат и правят кампания с документи, които не би трябвало да са сред всички. И ако ще махаме следствената тайна, да я махаме за всички предлагам аз, а не само за ПП-тата.

БНР: А как се избират журналисти и медии, на които да се пуснат? Как се играе тая игра според вас?

Всичко е на въпрос на доверие. Доверието е много важно в личните отношения с жената и децата. 
Обаче когато става дума за доверие сред мафия - общество, което живее друг живот, не този публичния, тогава се нарича омерта. Не е точно доверие. 

И освен това пак ще кажа - аз съм възхитен от всеки журналист, който се докопа до тези документи, не мога да обвинявам колеги. Но самият факт, че избирателно се пускат документи и това се прави, за да може да счупим Кирил и Асен…
Аз макар че не ги харесвам, би трябвало да остана принципен и да кажа - начинът не ми харесва. Не е сериозно, защото тези хора всъщност ще останат в политиката, обаче ще бъдат на полусъединител. Оттук нататък някой ще ги ползва чрез това, което свършихме ние журналистите - пускаме факсимилета на разпити. Това не е журналистика и не е дори живот. Общо взето не се живее така и не е правилно.

БНР: Ако ми позволите да добавя и още нещо. Знаете ли, че има събеседници, които отказват да участват по медии и предавания, защото са споменати в тези факсимилета, за които вие говорите? Това също ли е част от играта? Нарочно ли се прави така че тези хора да мълчат, които има какво да кажат?

Карбовски: Историята на моя живот, когато ги питаш и те не са се уговорили с тебе, те няма да ти кажат, ни на тебе, ни на мене.

Те ще отидат при някой, на който му имат доверие. Защо в момента аз работя в маргиналията, наречена Ю ТЮБ, а пък хората иначе ходят в телевизиите? Защото истината е, че журналистите са виновни за всичко. Те създадоха политическа класа, която никога не беше разпитвана и не беше удряна силно от истината и от сериозни въпроси. 
Последните 20-30 години така се оформиха идеите вече. И това беше проблемът още от 2013-та при мене, когато Борисов реши да не идва, просто защото нещо не му харесва. Не че му бях подготвил нещо. Просто не им харесва нещо и край. Плевнелиев, мога да съобщавам имена, ама то няма смисъл. Идеята е, че те не ходят никога, ако нямат уговорки - това трябва да го знаят слушателите.
А аз се опитвам да нямам уговорки и това не е лесно.

БНР: Те обаче навсякъде не ходят, не само при вас.  В много големи медии, в националното радио не идват водещи политици - нито Бойко Борисов, нито Делян Пеевски, отказа да идват.

Карбовски: Вълков, те нямат нужда. Те имат твърд електорат, спечелили са едно доверие и нямат нужда от тебе и от мене. 
Те знаят, че махалите ще ги изберат, че бюрократите ще ги изберат, че всички, които са на държавна хранилка ще ги изберат. Че ДПС - знаете как стоят нещата, те нямат нужда от нищо, те нямат нужда от свободно слово, те имат нужда само да платят, където трябва там по веригата на лейтенантите и да си направят избори.
И това се нарича, днес го дефинирахме в ютуб канала на Карбовски - частна държава. Избирателите делегират права на хора, които по никакъв начин не спазва законите. Защо? Защото избирателите са Ганя или защото са дебили? Аз не искам да разсъждавам върху този въпрос. Избирателят обаче по някаква симпатия дава възможност единствено на сатрапите си да го управляват, а те го управляват чрез медиите. Нищо, че не идват. На едно място не идват, на друго отиват. Чува се само онова, което те искат да кажат. Това е най-голямата беда на свободата и на свободното слово. Чуваме само онова, което те искат да кажат и нищо от онова, което аз бих искал да питам.
БНР: Вие какво бихте питали?

Искам да разбера какво седи зад репликата, “който пачки вади - от пачки умира". Представете си един щаб, който е толкова гениален, че иска да отмъсти, това е щабът на Борисов, примерно. Спекулираме, предварително казвам за адвокатите ми, че спекулирам. Примерно щабът на Борисов смятат, че Борисов е много обиден от това, че намериха някакви пачки и някакви кюлчета в едно чекмедже. Представете си той да си мълчи тук 2 години примерно, колко време мина, всички забравихме и в момента да извади пачки с кученце. Там бяха извадени пачки с чекмедженце, а тука пачки с кученце. Междудругото, има филм, който ги свързва - ”Куче в чекмедже".

БНР: Има и “Куче-касичка”, също емблематично от друг филм.

Карбовски: Значи, представете си вариант, в който всичко това, 3 години е подготвяно, тия глупаци от ППДБ са подлъгвани, подлъгвани, подлъгвани и те загубиха цялото доверие на хората, което би трябвало да им имат заради часовник от 50,000 лева. 

БНР: Добре, вие имате доказателство за този сюжет или просто интерпретирате, което виждате като картина?

Карбовски: Представете си да е такава конспирацията, че това да се е случило. Защото накрая венецът на тази конспирация би била - “който вади пачки от пачки умира”. Затова си мисля, че зад тая реплика и преди тая реплика има стратегия, която е стигнала до пачките на кученцето, разбирате ли?

БНР: А не е ли просто майсторство на импровизацията, майсторството да обобщиш ситуацията? 

Карбовски: Категорично не е. Импровизация без цирк не може да има и понеже всички играят в един и същи цирк и се получава. Ако циркът се счупи, ако хората разберат, че живеят в цирк, няма да има цирк, няма да има импровизации. Просто това е от шатото, през клоуните, през конферансиетата, защото те са само конферансиета в момента, та чак до идеята - вижте кой ви говори и вижте какъв фокус ще извадим на сцената. 

Това, което гледаме не са политици. Това са фокусници. 

И междудругото не случайно когато имаш фокусник, имаш и пудел. 

В момента ще се окаже, че защитавам дълбоко омразните ми, предали свободната идея, борбата с Борисов, наречени Асен и Кирил. Аз искам само да се действа принципно. Ако ще ги уличавате, вкарайте ги в затвора, господин Борисов. А не да ги мачкате с някакви странични и палиативни неща и в един момент утре пак да ги ползвате и пак да сте в коалиция с тях. 
Защото това направиха ППДБ, предателите на свободната идея, те обещаха да мачкат Борисов, а се съюзиха с него. 
Сега Борисов ги намачка, утре Борисов ще ги ползва за изтривалки или за лъжици. И прекрасната наша нация, народецът, той го осъзнава, но вместо да отиде и да ги накаже, той на 9-ти юни ще спи до късно и после ще вечеря. Защото нашият народ спи до късно и после вечеря. Пропуска закуска и обяд, не защото е беден, а защото го мързи.

БНР: Дни след разпадането на управляващата коалиция между ГЕРБ, ППДБ и ДПС, как се държаха медиите през тези 9 месеца?

Карбовски: Медиите през тези 9 месеца направиха само едно - те се подложиха  на ППДБ, за да могат ППДБ да се подложат на Борисов, за да може Борисов да се подложи на Пеевски и за да може Пеевски да се подложи на американците, и за да може американците да ни подложат на една демилитаризация, за да пратим железа на Украйна. Ето това подлагане стана през последната година, година и нещо.
Мисля, че много кратко може да се обясни и не е нужно тук да спори. 
Всеки се подложи на всеки и накрая идва империята, която казва - дайте си стрелите и копията там на другото племе. И цялото това беше загуба на време. 

И в цялата тази концепция, аз дори вече не обвинявам Борисов и Пеевски.  Аз смятам, че хората, които твърдяха, че ще се борят срещу Борисов и Пеевски са отвратителни в сърцето си. Това са Атанасов, Христо Иванов, Кирил и Асен. 
Това са хора, заради които излязохме и скачахме срещу Борисов и накрая Борисов показа на тия хора, че те не представляват никого. Те са самостоятелни дребни играчи с най-дребните фанфарони. Това е.

БНР: Звучите като разочарован избирател на ППДБ.
Карбовски: Това е иронията, това е великата ирония да се бориш срещу Борисов и един ден да се окаже, че ще трябва да живееш с него следващите 10 години. Домашното насилие е много сериозно в случая.

БНР: Г-н Карбовски, как гледате на предварителните листи, участието дори на журналисти в партийни листи? Вие като човек, който винаги е бил  журналист, критичен към всички и всичко, това не е ли един доста грозен флирт понякога?

Карбовски: Не, аз смятам, че както всички други, както Волгин, така и аз, имаме правото да участваме самостоятелно, по наше решение във всяка партийна листа. Защо? Защото независимото кандидатстване на всякакви избори е обречено на загуба на средства, време и безсмислие.
Така че всеки би трябвало да подкрепи, каквото иска, като гражданска квота, разбира се, аз не съм партиец.

БНР: Вие в коя листа ще бъдете?
Аз си запазвам правото и аз да го направя, макар че тази игра на този кален терен при тази обреченост, създадена от Пеевски и Борисов, не смятам, че има смисъл, по-добре да седим отстрани на мача и да крещим “долу”.

БНР: А вие в коя листа все пак ще участвате, имате ли оферта вече от някоя партия?
Карбовски: (смее се) Затова ли ми се обади?

БНР: Не, аз честно не знаех за това.
Карбовски: Е ти не знаеш и в момента, аз не съм ти казал нищо. 
БНР: Е, не, казахте, че си запазвате правото да участвате. Споменахте и Петър Волгин. Петър тази седмица си е взел отпуска от радиото. Очакваме той да каже неговото решение за номинацията на “Възраждане”.

Карбовски: Казах, че не може да ме обезправявате. Не може да ми вземате правото на сдружаване и на избор. Общо взето казах и друго, че в калния терен, аз не бих играл по този начин. Макар че, знаете ли, имам само една идея и тя е експеримент. Ако някой отиде в Брюксел, той трябва да успее да разкаже аджеба тая шапка, която се прегърна с Борисов. 
Тези хора, които поощриха 20 години Европейският съюз да изглежда като обор, а не като дворец.
Тези хора трябва да бъдат разказани на първо място. 
Трябва да е разказана някоя си Урсула и другите там, които направиха, така че да се борят за Украйна, а не за себе си, не за нас. 
Да се разкаже как 20 години България не можа да дръпне, освен отделни хора и политическата класа. 
И да се разкаже как
частната държава беше създадена под благосклонния поглед на Брюксел. Защото аз не съм склонен да ги обвинявам, но съм склонен като ги видя прегърнати, съм склонен да ги напсувам, защото това, което те направиха с България, давайки възможност на нашите копелета, son-of-a-bitch, понеже те са наши…
БНР: Моля само да не сме много невъзпитани, защото голямото око на Саурон, на съвета за електронни медии, е вгледано и в Радиоточка.

Карбовски: Извинявай, прав си. И все пак има един израз, който е много официални в американската политика. Те са наши son-of-a-bitch или не са наши son-of-a-bitch. Нали знаете, той може да е син на лека жена, но той е нашият син на лека жен. Превеждам, макар че се губи в превода много.
В този смисъл Брюксел поощри нашите копелета да направя това, което правиха 20 години, а ние не успяхме да излезем, защото вече няма и хора. 
Не успяваме да излезем от тази зависимост и ще продължим да караме още десетина години явно с благосклонната концепция на Борисов и за медии, и за държава, и за митници, и за телевизия и не дай си Боже за ютюб, а не дай си боже и за БНР, защото досега БНР държеше, но не се знае какво ще стане есента.
БНР: Все още има здрави сили тук.
Карбовски: Без Волгин не знам.
БНР:Е, една птичка знаете, че пролет не прави, така че се надявам, че има здрави сили, които да удържат фронта. Господин Карбовски, не е ли пък и от друга страна лицемерно с антиевропейска реторика да се влезе в Европейския парламент?

Карбовски: Ами лицемерен е въпросът ти, Вълков, защото аз не съм антиевропеец. Аз смятам, че има нужда от надграждане и ремонт на това нещо, както като не работи една машина и ти се опитваш да разбереш къде е проблемът. Малко я разглабяш, малко псуваш и тя си тръгва по нормалния начин. В случая няма антиевропейска риторика, има яснота. 
Европейски съюз е чудесна идея, но ако така продължава няма да останат хора в него.
Заради: миграция, ЛГБТИ политики, заради идеята да помагаме на Украйна при положение, че просто правим месомелачка там и месото от 2-те страни би трябвало да ни притесни като християни. 
При положение, че зависимостта на Европа спрямо Америка се увеличава, при положение, че Европа губи значение, 500 милиона човека губят значение икономическо. 
И китайците влизат в сила и те произвеждат повече панел и повече автомобили вече от нас.
И тука, каква е тази реторика, антисъветска можете да я наречете, защото антисъветската реторика беше забранена, защото е антисъветска. А антиевропейската риторика не е забранена сама по себе си. 
Ние какво, да приемаме всяка една глупашка идея на брюкселските зелки? Това са хора, които не виждат какво се случва. Те загубиха Европа в сърцата на хората, в сърцата на българите, в сърцата на Балканите. Да не говорим дори за Гърция.

БНР: Има разочаровани и разочарование, което съм сигурен, че ще бъде използвано по време на кампанията, но вие вече звучите като готов кандидат.

Карбовски: Е защо да не е използвано? Разочарованите да ги наритаме някъде и те да не се обаждат? Разочарованите са най-важни. Разочарованите защо са разочаровани? Пребройте разочарованите и ще разберете, че те са много повече от очарованите. 

БНР: Господин Карбовски, трябва за съжаление да приключваме, един последен въпрос. Надявам се да не ми се разсърдите. Има една спекулация с ваше видео с Костадин Костадинов, живо включване от БТВ и вие излизате от сградата и си криете лицето. 

Карбовски: (Смее се) Много се радвам за въпроса ти.

БНР: Защо си скрихте лицето ми е въпросът, а не тази среща. 

Карбовски: Какъв ти е въпросът?

БНР: Срам ли ви беше да ви видят? Затова ли скрихте лицето си?

Карбовски: Първо, искам да поясня нещо много ясно на зрителите/слушателите. Не е пред бТВ. Костадинов излезе от нашето студио и те го чакаха пред нашето студио. Представете си колко важно е студиото на ютюб канала на Карбовски (ЮКК). Те го чакаха пред сградата на нашето студио.  Това първо. Второ като всеки възпитан човек, който влезе в кадър и смята, че е направил грешка, освен че вали дъжд и духа вятър, аз си сложих ръката. Това е смешно, разбира се,  но е смешно, ако си жълт вестник. Иначе в това няма нищо.  Защото те написаха - излизат и двамата от руското посолство, излизат и двамата дето са се договаряли.  
БНР: Договаряли са се за листа - Възраждане и Карбовски. Това са заглавията.
Карбовски: Е добре де. Заглавията дали са верни? И някой ще оцени ли постфактум като минат 2-3 седмици или месец, че аз не съм в листата на “Възраждане” ерго какво има тук за шега? Няма шега тука. Има това, че медиите дойдоха заради Костадинов  - това трябва да покаже значението и на Костадинов, и на ютуб канала на Карбовски. Те дойдоха да го чакат, защото бързаха пред къде? Пред студиото на Карбовски. Все по-често това ще се случва, обещавам ти. 
БНР: Благодаря много за този разговор. Чухте Мартин Карбовски. Пожелавам ви успех, ако решите да се включите в надпреварата за европейския парламент.
Карбовски: Ти го казваш така, сякаш не е редно, журналист да се включи. Пак ти казвам - трябва да имаме свободата да се сдружаваме.
БНР: Така е, но аз мисля, че е важно да не се подвеждат и да не се преиграва с доверието на зрителите, слушателите и читателите. Чухме Мартин Карбовски.