Още от същото ли? Де тоз късмет! Вече и на най-големите оптимисти-традиционалисти им е ясно, че „същото“ не е това което беше, а най-новата ни „традиция“ - да сме си постоянно в предсрочни избори, и тя изобщо не е същата. Изминалата седмица – тая с корупционно-милиционерско-правосъдно-арестантската буря не по високите етажи, а по покрива на властта – директно смени и екстериора (кожата), и интериора (вътрешностите) на това „още от същото!“. Чрез (не)човешко дране и клане.
Заради единия й властови курбан политпартийността вече е директно само в ролята на касапина. Гражданството, обществото обаче вече е и платецът на курбана, и самият курбан – жертвата на жертвоприношението.
Доскоро – до преди седмица-две, това „още от същото“ си беше просто „пак от съвсем същото“. И „курбанът“ си вървеше, че няма нужда от предсрочни избори, понеже в политпартийната месарница няма нищо друго освен същото. И мнозинството от потенциалните жертви, пардон – избиратели (и гласуващи все пак и изобщо вече не гласуващи) не ги щяха пак предсрочните избори. След потрошаването на въртележката тип „спукано гърне“ под името „управленска ротация“ – след провала все пак редовната власт да бъде продължена с (поне) още 9 месеца, основният залог на един предсрочен вот съвсем не е да има ли още от същото, дори и по малко по-различен начин.
Битката – всъщност кютекът, вече е пак да е „още от същото“, ама само сред оцелелите в кървавата баня между доскоро коалиционните (не)коалиционери. Заради единствената, но пък много заветна „политическа“ цел на касапите, кой да излапа пържолите (всичките!) от курбана, а за „партньора-враг“ не просто да останат кокаляците все пак за някакъв бульон, а да му се строшат и неговите кокали.
Така вече и онова политолого-социолого поредно прозрение, че и този път минимум объркването – максимум омерзението на т.нар. избирател, ще се уталожи още до самия разгар на предизборната кампания, и то замина на дръвника за курбан далеч преди самата кампания. Заедно с разните подкрепящи прозрения - мечти, че като изборите са 2 в 1 – предсрочни (нередовни) парламентарни със срочни (редовни) европейски, дори и „избирателната активност може да не е чак толкова ниска.
Само дето повече от вероятно ще е напълно отчайващо ниска. Щото работата вече ама съвсем не е „кой какво може да предложи на избирателите си, за да си гарантира участието поне на собствения електорат“, а как точно всички в цялата ни политпартийност да изкормят електората на другия и да му изпият кръвчицата.
Истинско вампирясване! От което връщане назад едва ли може да име, след като дори и каква да е „промяна“ – обикновено във вид на движение напред, у нас вече съвсем „закономерно“ изобщо не отлепва. Ни напред – ни назад! Всичко е блокирано от голямото властово кръволочене. Дето сега скоро – на изборите на 9 юни, пак ще ни го предложат като официално „кръвопреливане“, докато всъщност кръвопускането вече съвсем (не)официално започна.
