Големите въпроси в туризма все още чакат своето решение. Ние сме в решаващ етап от развитието на туризма. След като България реализира този бум в развитието на туризма, е нормално и естествено сега да има една низходяща тенденция. Това е естествено, когато говорим за нормалния икономически процес. Допълнителна предпоставка в случая е общата икономическа криза, която прави момента особено труден за България. От една страна, икономиката е в процес на задържане, от друга страна, финансово-икономическата криза задълбочава общата картина. В този смисъл поведението на България като собственик в туризма е най-важно. Тази роля трябва да се осмисли и да се предприемат онези адекватни мерки и действия, които водят до по-правилното управление и развитие на тази собственост. Оттам нататък партньорството с бизнеса, реализирал вече своята инвестиция в частната собственост, предопределя и поведението на България на международните туристически пазари. Преди всичко има необходимост от качествена програма, стратегия за развитие на туризма в България. Няма индустрия, която може да бъде прогнозирана и управлявана в дългосрочен план, без да има такъв мастер план. Няма как той да бъде произведен от местния ресурс. Той би следвало да се направи като резултат от съвместна работа с международни експерти. Тази експертиза би трябвало да оцени състоянието на България като пазар, като дадености и международни перспективи. (Предишната стратегия отново се оказа един безполезен документ.)

Браншът не може да сменя мястото си в дневния ред на властта

Туризмът е от онези отрасли, които ако имат десетгодишен план за развитие, той трябва да бъде следван неотлъчно, защото е от малкото експортни индустрии, която внася живи пари в икономиката на страната. Туризмът е много сложна материя, не е механизъм за свежи приходи в икономиката, не формира само съществена част от брутния вътрешен продукт. Той е и най-мощната пиар платформа за комуникация на България. Развитието му трябва да бъде подкрепено не от заместник-министър, не от министър дори, а от министър-председател, който да даде политическата воля и осигури политическия модел и комфорт, в който това да се случи. Туризмът има нужда от подкрепата, от визията и мащаба на министър-председателя.
За Националния борд по туризъм няколко въпроса са от изключителна важност. Първият е промените в Закона за туризма, които касаят две важни неща - дефиниране на отношенията между държавата и бизнеса и залагането в Закона за туризма на нов член, който да дефинира туристическите атракции, които всъщност са държавна собственост и как те могат да бъдат управлявани. Другият важен въпрос е успешната реализация на проектите от структурните фондове на ЕС, както и програмите за трансгранично сътрудничество, каквато например е Интеррег.

Публичният сектор остава източник на ресурси

Частният ресурс вече е изконсумиран, а възможността за инвестиции, програми за развитие, маркетинг и реклама е много ограничена. Единственият потенциален източник на ресурси оттук нататък е публичният сектор.
Националният борд по туризъм, който съществува в обществения живот на страната повече от три години, има и възможността да участва като партньор в реализацията на тези програми. Едно от изискванията е именно една организация да съществува повече от три години и да има сериозно портфолио, сериозна история със събития. Третото най-важно за нас, което предстои да бъде обсъдено и одобрено на общото събрание, е, че Националният борд по туризъм ще върви към много широка форма на представителност. Фигурите, представляващи борда, са общественоизвестни и икономически стабилни. За нас е важно след третата година да разширим представителността си с регионални структури и цялата мрежа от представителства, което да ни направи истински полезни. Това ще даде ново съдържание на националната ни представителност. 2010 г. ще бъде основно посветена на това развитие в страната.