В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни.
А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.
Конфуций
Сигурно за повечето читатели този зов ще се стори странен и дори обиден. Но това е явно положението в нашата държава. Ние се борим с корупцията, но в същото време по някакъв особено перверзен начин страстно я желаем и повечето държавни чиновници тихичко я благославят, като иначе силно и мощно я кълнат. Ще ви обясня защо мисля така
Преди години ,когато ни приемаха в ЕС европейските чиновници казаха, че ние нямаме достатъчно административен капацитет. Тогава един наш депутат беше възкликнал: „Какво означава това, нека да обяснят. Ние не разбираме тази лексика!“ Ставаше дума разбира се за съвсем просто нещо, което нашите депутати до онзи момент не бяха чували - ние нямаме достатъчно добре подготвени чиновници за тази дейност. Което тогава беше истина и в това няма нищо срамно- стига да го разбереш навреме и да можеш да го поправиш. Но хората, които не го разбират някак си усещат странно обида от това- един вид вижте как ни наричат, даже не разбираме защо ни обиждат. И заемат веднага обидена поза, вместо да се опитат да оправят нещата. Но те не знаят, че това е лошо и не само не го знаят, но и не искат да се научат защо е лошо.
По същия начин много хора се отнасят и към корупцията. И не само по върховете на администрацията, а дори и обикновените хора, от което борбата с нея става много трудна. Сигурно мнозина биха искали да я бият, да я борят, да я смачкат и накрая със страшна сила да я победят. Но не знаят как изглежда, пустата корупция. Ще ви дам пример. Помислете си кои от посочените по-долу действия според вас са обявени от законите за корупция:
Прокурор или съдия се вижда с някой, известен като измамник и престъпник и при тази среща го снимат. Всички разбират за тази среща, но…Това корупция ли е? Въпросът е: могат ли полицаите, прокурорите, съдиите да се срещат с престъпници или с хора ,които явно се занимават с незаконна дейност? Кой определя тези хора, как да разберем че това са хора, които се занимават с престъпна дейност, след като не са осъждани
И като казваме „да се срещат“ веднага задаваме въпроса: как точно? Само да си кажат „здрасти“, да се ръкуват, да си махнат отдалече, да се потупат по раменете приятелски, да се чуят по телефона или да си пратят SMS. Кога това става корупция?
Като се срещнат може ли да пият кафе, да си говорят, да пият бира, да участват в другарски срещи, банкети, новогодишни тържества, да седят в една зала или един до друг на банкета,
Да си разменят подаръци – и то в какъв размер? Например химикалка или топки за тенис явяват ли се корупция? Часовник от сто евро? А от хиляда евро? А от десет хиляди евро? Или кола и апартамент- това вече мирише явно на корупция, разбира се.
Ако става дума за приятелски жест като например билет за мач или за концерт до каква стойност не е корупция и кога става корупция?
Ами приятелски жест като покана за гостуване във вилно селище на Черноморието? А ваканция за двама на Малдивите? Това корупция ли е?
Ами уреждане на диплома от университет? Ами помощ при влизане в университет? Ами уреждане на докторантура за две години вместо за пет, както си му е реда- това корупция ли е?
Ако въпросният отговорен служител не се обади където трябва (или се обади), ако задържи ден-два преписката или въобще я остави най-отдолу на цялата купчина документи да отлежава, ако вместо два месеца делото се проточи две години (което не може да се докаже), ако вместо да арестуват заподозрения го оставят да избяга в чужбина (което също не може да се докаже) – това всичкото корупция ли е?
Този списък от въпроси може да се продължи дълго, сигурно ще заеме няколко страници. И колкото повече навлизаме в подробностите на тези действия толкова повече виждаме, че те се пресичат с нашия обикновен живот и понякога са толкова незабележими, че просто преставаме да ги забелязваме. И точно тука корупцията използва нашето невнимание и влиза отначало в бита ни, после в различни случаи от живота и накрая постепенно се изкачва по стъпалата на държавната администрация. Нещо като приказката за стълбата- колкото повече се качваш толкова повече ти се струва, че ти не си правил като държавен служител нищо лошо. Самата корупция е толкова хитра, толкова коварна и така страшно напада държавата, че от нея няма спасение. Тя удря като ток 220 волта – и поваля на място всеки администратор, който се докосне до нея. За съжаление колкото повече държавната администрация се оплита в корупционни дела, толкова повече същата тази администрация престава да прави разлика между нормални действия и корупция и оттам- престава да забелязва къде има корупционни практики.
Спомням си следния случай. След като се върнах от работата си в Сингапур се срещнах с мой приятел, депутат. Той беше любопитен какво представлява тази държава и аз, още под впечатление на скорошното пребиваване бързо му разказах няколко епизода от живота там. Добре де, попита ме той, какво все пак я прави тази държава толкова велика. Там няма корупция!- отговорих му аз.- Или по-точно – корупцията там е нулева И аз му показах „нула“, както се прави с пръсти. Нула! Той ме погледна учудено и каза: - Добре, де, няма корупция. Хубаво. А откъде идват инвестициите все пак! Ти не разбираш- извиках аз ядосан- не разбираш какво означава да няма корупция! Това е най-голямата инвестиция в една държава. Нулева корупция!
Ядосах се, защото той беше умен, образован човек и сигурен съм, добросъвестен депутат. Но той, както и много други, не разбираха изцяло какво означава в една държава да няма корупция. Не разбираха каква огромна сила е нулевата корупция и как тя дава възможност на държавата да се движи с ускорени темпове напред. Както го направи Сингапур- за четиридесет години от една бедна, запустяла, неграмотна държава се превърна във водеща икономика в света.
Тъжното е, че и днес някои администратори не разбират каква е разликата между това да си почтен служител и да си корумпиран служител. Много често те са готови да се обградят с цяла стена от обяснения, оправдания и извинения за да не видят това което е пред тях- истинска корупция. Не ги обвинявам въпреки, че погледнато формално те не заслужават заплатите си на европейски чиновници. Но…какво да кажа, когато си спомням че преди няколко години след моите молби на моста през Босфора чиновникът не ми даде касова бележка и нашият помощник от Турция ми обясни, че сигурно човекът има деца и трябва някак си да ги изхрани. По същия начин при снимките на филма „Лара Крофт“ в Ангкор Ват при заминаването на екипа полицаите се натъжили, защото изкарвали пари от измамата с храната, като продавали евтин обяд на местните. За да реши този проблем с корупцията на дребно, екипът въвел система с талони, но полицията скоро намерила решение и се снабдила със собствена книжка с талони. При това снимките са били на най-светите места в тази страна.
Обяснението е просто. На нашите чиновници (и на тези хора от далечните страни за които разказвам) никой не им е обяснил като ученици в първи клас, че да се краде от държавата, от обществото е лошо и се нарича корупция- без значение колко е голяма кражбата и как точно изглежда тя! И след това бавно и постоянно на децата да се обяснява (а също така да се пише и говори по медиите) колко е лошо това и как тези действия, отначало дребни и сякаш маловажни постепенно се превръщат в корупция и тя е тази отровна сила, която трови въздуха, земята и водата на нашата държава. И както вече казах, удря като ток 220 волта всеки чиновник, който се допре до нея и с това си действие обездвижва цели министерства.
Така, че ако искаме да се отървем от корупцията ( а ние разбира се много искаме!) трябва веднага да започнем да го повтаряме на децата в първи клас, да го говорим и пишем по вестниците и непрекъснато да даваме примери- от най-дребните до най-сериозните- на корупция в обществото. Като описваме срещите на съдиите, прокурорите, министрите ит.н. с различни хора с които не трябва не само да се срещат, но дори и да се виждат, като обясняваме как ако си отговорен служител не можеш да изтеглиш от банката десет милиона и това да се смята за нормално, как не можеш да живееш без да плащаш наем защото един твой приятел ти прави тази услуга ей-така, защото е много добър, как не можеш като депутат да участваш в приватизацията на предприятия чрез зетя или някой братовчед, как не можеш и не трябва да взимаш подаръци които са на стойност повече от сто лева и т.н. и др.под. Едва тогава (повтарям – след многомесечното и ежедневно повтаряне) някои хора ще започнат да узряват за идеята какво е корупцията и как да се отървем от нея. И ще започнат и те да сочат с пръст тези висши чиновници, които са нарушили някои неписани закони на обществото.
Ако започнем утре обучението в училищата - след единайсет години ще имаме напълно подготвени млади хора да се борят с корупцията без да им се обяснява какви закони трябва да се прилагат. И на тях заглавието на тази статия ще им се стори обидно.
Но трябва веднага да започнем!
Проф. Любомир Халачев
