В неделя преминаваме към лятно часово време
Не, не. Авторът не е искал да каже „смяна на часовото време“ – събитие, което за пореден път ще се стовари върху нас утре в 03:00 през нощта, – а точно това, което е казал: подмяна, под-мяна. Смисълът е съвсем различен, не е като про-мяна, за-мяна или пък с-мяна. Макар че и за смяната на зимното часово време с лятно и обратно си заслужава да се говори.
Тази глупост някога е имала своя смисъл. Идеята се ражда в главата на Бенджамин Франклин – онзи баща-основател на Съединените щати върху банкнотата от 100 долара, президент и масон с цялата страст на масоните да поправят света, – ражда се на майтап още през 18 век. За първи път е предложена сериозно в самото начало на 20 век, а става практика през Първата световна война първо в Германия, а после и в Англия. Нормално, защото това са индустриални страни, а лятното часово време не цели нищо друго, освен спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
Днес, повече от век по-късно, в това няма абсолютно никакъв смисъл. Днес енергийната парадигма на държавите е такава, че разходите за осветление са пренебрежими и никой не им обръща внимание. Но лятното часово време си стои. Значи може би все пак има някакъв смисъл, само че е съвсем друг.
Преди време в Европа имаше идея всяка държава сама да решава ще сменя ли времето или не. Кретенизмът на тази идея беше грандиозен. Представяш ли си: тръгваш от България в осем сутринта и когато стигаш в Гърция, вече е седем! Дори и бюрократите-меритократи го забелязаха и нищо не излезе от този полет на либерализма. Но защо пък да е полет на либерализма? Как защо! Нима има по-голям либерализъм от този сам да избереш времето, по което се движи животът ти? Съизмерим с него е единствено либерализмът сам да избереш биологичния си пол. Виж, сам да избереш от какво и как ще произвеждаш електричество – това вече не може, Зелената сделка не го допуска. Според Зелената сделка да изгориш 1000 тона въглища в Китай е по-безопасно са планетата, отколкото да ги изгориш в Европа. Но часовото време – майната му! То е относително като доброто и злото, красивото и грозното, истината и лъжата.
Но както казахме в началото – не смяната е целта на интелектуалния ни устрем, а подмяната.
Недялко Славов имаше една книга, озаглавена „432 херца“. В нея млад пианист се превръща в сензация, само защото пренастройва пианото по старата честота на тона „ла“. Настройвайки инструмента си по Верди, по истинската честота, която древните са познавали много добре и дори някои смятат, че нейната хармония е в основата на Платоновата философия (което за мен е леко прекалено), настройвайки инструмента си така, музикантът възстановява разрушената хармония между микро- и макрокосмоса. Силите на злото се опълчват против него, защото желаят хаос и смърт, желаят разстроено и хипнотизирано човечество, което лесно се манипулира. Мъчат се да го принудят да приеме за „ла“ 440 Hz, тоест да се поклони на сатаната и да се влее в редиците на богоборците.
Идеята е сензационна, но никак не е нова. Недялко Славов просто я е взел за повод, за да конкретизира обобщенията си. Малко намирисва на световна конспирация, но знае ли човек? Един кумец на баща ми обичаше да казва: „Не ме е яд, че се пускат слухове. Яд ме е, че излизат верни“.
Кой и защо иска да разруши тази хармония? Толкова ли е важна разликата от осем херца в честотата на тона „ла“? И способен ли е изобщо някой да я долови? А да не би пък тайната да е именно в тях – не в онези 432, нито в другите 440, – а в тази 8 херца? Осем не е какво да е число. Това са две четворки – четири са посоките на света, четири са Евангелията. Също така това са четири двойки, а двойката е може би най-важното число в този грешен и временен свят – плюс и минус, ден и нощ, мъж и жена, добро и зло, красиво и грозно, истина и лъжа… Най-сетне в момента ние се намираме все още в седмия ден на Сътворението, когато Бог си почива. Следва осмият, когато отпочинал, Бог ще се върне да извърши Страшния съд над живи и мъртви. През Осмия ден светът ще бъде пресътворен и „ще видим ново небе и нова земя“, както пише в Апокалипсиса. Сериозно число е осмицата… Но да не се отдаваме на прекомерни спекулации като онзи герой на Умберто Еко, който в „Махалото на Фуко“ разкрива символиката на пропорциите в една дървена будка за продажба на лотарийни билети:
„Ако желаете, господа, можете да отидете да измерите тази будка. Ще видите, че дължината на предната част е 149 сантиметра, иначе казано, една стомилиардна част от разстоянието между Земята и Слънцето. Височината в задната част, разделена на широчината на прозореца, дава 176:56=3,14. Височината на предната част е 19 дециметра, тоест се равнява на броя на годините от гръцкия лунен цикъл. Сборът на височините на двата предни и на двата задни ръба е 190×2+176×2=732, което е годината на победата при Поатие. Ширината на дъската отпред е 3,10 сантиметра, ширината на рамката на прозореца е 8,8 сантиметра. Като заменим вътрешните цифри със съответстващите им букви от азбуката, получаваме C10H8, което е химическата формула на нафталина“.
Но извън всички спекулации, неоспорим е фактът, че честотата на тонът „ла“ след стотици години на употреба като 432 Hz след Втората световна война, когато светът се оформя такъв, какъвто го имаме днес, се променя на 440 Hz, а през 1953 вече официално тази стойност се заковава в стандарта ISO. Това го знаят всички, писано е много за него, писани са какви ли не неща, но поне аз не успях да намеря рационално обяснение защо. Защо 440, а не 432? Защо е тази подмяна, до какво води, какво я налага и какво цели? И защо толкова прилича на упоритата игра с лятното часово време, на страстта да „поправиш“ нещата, правейки ги такива, каквито изконно не са.
Друга подмяна. Църковният календар. Всички знаем сюжета: понеже годината е по-дълга с няколко часа от 365 дни, за по-големи периоди от време се изместват дори сезоните, за празниците да не говорим. Затова в самия край на старата ера, малко след смъртта на Сула, Юлий Цезар изобретява една хитроумна условност – всяка четвърта година има не 365, а 366 дни и се нарича високосна. Всъщност папа Григорий, с чийто календар се заменя Цезаровия през 16 век, не прави нищо повече от това да въведе още едно коригиращо условие, а имено, че ако числото на годината се дели на 100, то тя не е високосна, дори да трябва да е такава, защото числото ѝ се дели на четири. Нищо повече. И в гражданския календар това би било похвално, ако не бил църковния, в който поради григорианското нововъведение се получавали абсурди като този някой светъл празник да се падне по време на пости. Така е защото заради плаващата Пасха някои празници са подвижни, а други – неподвижни. И понеже специално в България прескачането от календар на календар се е случвало два пъти – през 1016 и през 1968, – то бъркотията е епична.
Колко много усилия, за да направиш света по-добър, по-умен, по-точен! А той с цялата си неблагодарност…
Всъщност това с прецизирането, променянето (подменянето) и донастройването на времето няма особен смисъл, защото важните събития в човешката история – грехопадение, Боговъплъщение, Кръстна смърт и Възкресение, Възнесение, Второ пришествие, Армагедон, Страшният съд – не се извършват в хроноса (обикновеното време на причините и следствията), а в кайроса (малко по-необикновено време по името на онзи бог с кичура коса). За кайроса се отнасят евангелските изрази като „иде час и дошъл е вече“, защото нещо, което предстои да се случи, вече се е случило и не само това, ами се случва непрекъснато. Мъртвите пък изобщо са извън всякакво време. Те живеят във вечността и затова не е от съдбоносно значение датата, на която ги възпоменаваме с панихида. Тази дата е важна за нас, а не за тях.
Винаги съм казвал, че ако чувството за хумор е функция на интелигентността, то безспорно най-интелигентното същество – Бог – би трябвало да има и най-съвършено чувство за хумор. И наистина каква шега: всички, които се опитват да усъвършенстват творението, прецизирайки времето, всъщност живеят плосък и безцветен живот далеч дори от най-елементарни истини, защото доброволно са се отказали от половината от познавателните си сили. Оставили са анализа, но са отсекли синтеза; оставили са логиката, но са отсекли интуицията; оставили са съмнението, но са отсекли вярата. Най-сетне са оставили мозъка, но са отсекли сърцето. Затова те са последните, които могат да претендират, че са в състояние да подобрят творението, защото по някаква неизвестна и странна причина се смятат за по-способни на това от неговия Творец. Това, разбира се, ги прави смешни.
Затова вземете да го разкарате това лятно часово време, защото ни омръзна, а вие вече се излагате. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
