„Слепец ще те води по правия друм
и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.”
Георги Джагаров
В последния ден на управлението си като премиер-министър, Николай Денков планира да изнесе лекция в Софийския университет за „почтеността в управлението” пред „младите хора”. Не знам как последните са възприели посланията на премиера-академик, но мен лично тази лицемерна показност ме възмути дотам, че да отделя време за да изложа своите задочни възражения. А именно – може ли най-уязвимата по отношение на почтеността коалиция (ПП-ДБ) да ни дава уроци по почтеност? Но нека се аргументирам фактологически.
Бъдещият лидер на „Промяната” дойде на власт като служебен министър с измама за двойното си гражданство.
Шикалкавенето на Кирил Петков, че бил вече „подал молба” за отказ от канадско поданство не е извинение за лъжата му – и аз съм канадски гражданин, поради което много добре знам кога ставаш поданик на друга държава и кога ПРЕСТАВАШ да бъдеш такъв. По този повод ДПС го нарече тогава „Киро Лъжата”.
После мас-медиите се разтресоха от изтеклия запис за „ала-бала с Президента” на предпоследните избори, което подреди ПП като втора политическа сила. Това „ала-бала” почтено ли е било? (И какво въобще е било?)
След това дойде и измамата на новата коалиция ПП-ДБ към собствените си избиратели във фундаменталното им предизборно обещание как
ще борят „корупцията и корупционния модел на ГЕРБ”.
В крайна сметка, хората на „Киро Лъжата” се прегърнаха с враговете си в съвместно управление за да защитят заедно „евроатлантическата ни ориентация”.
Преди последния всенароден вот, избухна нов скандал –
машинацията със сертифицирането на машините за местните избори
, в която бе замесен заместник-министърът на електронното управление от управляващата (не)коалиция. И въпреки че на първия тур машинните бяха изключени от вота, само две седмици по-късно, те вече бяха „редовни”, което пък позволи на спорния претендент за кмет на София да спечели изборите с малко, но фатално за нацията (имам предвид вандалското и съдебно необосновано нарязване на паметника на Съветската армия).
Към горното можем да добавим и обвиненията на министъра на електронното управление Александър Йоловски за
изнудване и заплахи от страна на Кирил Петков
за начина на възлагане на обществени поръчки „в областта на електронното управление за стотици милиони лева”. В резултат на което министърът бе поставен под засилена охрана от НСО, а семейството му – пазено от главна дирекция на Жандармерията.
Като добавим към горепосочените герои и ренегата Явор Божанков, виждаме какви са нравоучителите на нацията от управляващата (раз)глобка (между прочее, много дърводелски термин – веднага лъсва интелектът на авторите му!).
Но най-възмутително е менторството на премиера. Той, който нарече зърнопроизводителите „терористи” – може ли труженици да се оприличат на терористи!? Същият, който
бидейки образователен министър, става академик към БАН?
А според похвалното слово на К. Петков – „един от десетте най-умни хора в света” (защо ли ми се мярна асоциацията с творбата на Еразъм Ротердамски „Похвално слово за глупостта”?).
Такива са ни днешните учители по почтеност – как да не си припомни човек стиха на Джагаров! Сложил си вълкът овча кожа и решил, че е станал хрисимо агънце.
Георги Вълков, д-р инж.
