Днес сме в един момент на дълбоко сътресение и тревога за нашата Софийска градска партийна организация, а и за съдбата на цялата партия. А ние сме партия с дълга история и преминала през много перипетии.
Но такова чудо, каквото става сега не е имало никога. И въпросът сега е не дали някой ще бъде ръководител на градска или района организация, а за това дари ще я има партията или не?
Поводът за днешния трус е не просто съдбата на актива на столичната организация. Налице е верига от унищожителни действия на централното ръководство срещу местните партийни организации в страната, които не са раболепни послушници на „величията в НС на БСП“. Да си припомним, Монтана бе първа. Последваха Перник, Благоевград, Сливен, Пловдив, Казанлък, Харманли, Хасково, сега София-град и Бургас. Бургас бе прикрепен за да не бъде обвинен НС на БСП, че има тенденциозно отношение към софийските кадри и софийските социалисти.
Поразени бяха и ляво ориентираните журналисти във в-к „Дума“ за това, че профсъюзната им организация е поискала от Нинова по-високи заплати. Спряно бе издаването на сп. „Ново време“, понеже нямало пари, а пари за банкети в Боровец имаше. Поводът е измислен, елементарен. А истината е, че в нарушение на Програмата и Устава на БСП властовите интереси на една малка група, заемаща ръководните места в партията, измества главното, а именно че партията според програмата на БСП (стр. 40, 42 и 44) трябва на първо място да работи за „защита интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите“, както и на „нуждаещите се от грижа и подкрепа“ и че тя трябва да поставя обществените интереси „над собствените си партийни интереси“.
Именно това е главното противоречие между подхода на ГС на БСП София и подхода на ИБ на НС на БСП. Успешно за БСП преминалите избори в София, независимо от обструкциите от ИБ на НС, разкриха решително повишаване на подкрепата от БСП на бедните, на трудещите се от крайните квартали, за сметка на центъра, където господстват жълтопаветните наследници на старата и новата градска буржоазия. На последните общински избори в София трудовите хора и бедните видяха в листата на БСП хората, които могат да защитават техните потребности и интереси. Вместо подкрепа на хората на труда, НС постави на преден план крайните форми на политическа конфронтация с ПП/ДБ, с тези, с които ръководството на БСП заедно управляваха в интерес на капитала и против интересите на труда, получаваха тлъсти заплати и привилегии от тази срамна съвместна власт с капитала.
Прави впечатление, че основните партии, представени в Столичния общински съвет ПП/ДБ/СС, ГЕРБ/СДС, Възраждане и БСП имат общоприличащ си подход на разгром на ръководните кадри на собствените си столични организации. Тези лидерски партии се интересуват само от партийните си интереси, а не от интересите на столичани. Бяха готови да пожертват нормалното функциониране на града заради политическото противоборство едни срещу други. От тези четири коалиции единствено МК „БСП за България“ показа завиден успех, дори неочакван за мнозина. Очакванията на останалите се изпариха. И започна общопартийната блокада на Столичния съвет. Централното ръководство на ГЕРБ в лицето на диктатора Борисов взе на ръчно управление столичната си организация и провежда кадрова чистка. Ръководството на ПП „Възраждане“ в типичен авторитарно-диктаторски стил изключи от партията си част от столичните си съветници, но и нещо повече, дори от парламентарната група изключи тези, които са ги били предлагали. И рязко намали влиянието си в столицата.
В БСП също започна разгром на столичната партийна организация. Авторитарното централно ръководство на БСП, под маската на камуфлажна демократичност, реши да накаже не 7 съветници, които не са угодили на техните лични щения, а да разбие цялата организация, да накаже невиновните ръководни кадри, целия столичен партиен актив. Без да бъдат изслушани от ИБ на БСП седемте „виновни“, да се чуят техните аргументи и мотиви за избора на Председател на Столичния общински съвет от ПП/ДБ/СС бе взето решението за „Снемане на политическото доверие“, мярка, която не е предвидена в Устава на БСП. Започна масова телевизионна кампания срещу столичното ръководство на партията с непрекъснатите определения – „Предатели“. Предател кънтеше отвсякъде, дори от устата на един безсъмнено умен и учен човек като проф. Р. Гечев. Телевизионно, съветниците бяха обвинявани в коалиция с ГЕРБ, подчиняване на ГЕРБ и т.н. А такава реално няма. Телевизионни манипулации се появяваха по няколко пъти на ден срещу столичното партийно ръководство.
В същото време в Устава на БСП чл.5, ал. 3, ясно пише, че „БСП се изгражда и функционира на основата на принципа на демократичното единство, означаващ „съгласие по основните въпроси, залегнали в програмата и устава“. Да, съгласие по основните въпроси, а не по второстепенните – кой, как и за кого е гласувал. Нещо повече има и двоен стандарт. Става дума за: първо, когато Нинова предложи и гласува за председател на Народното събрание Вежди Рашидов никой не я обвини за предател и не сне политическото доверие от нея; второ – когато Нинова предложи за председател на СОС най-възрастната съветничка от ПП/ДБ/СС не бе дамгосана за предателство; трето – когато Нинова и 23 депутати от БСП избраха Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ, след задкулисна договорка с Борисов, има ли предателство? Не заслужават ли тези 23 депутати снемане на политическото доверие? По мое мнение те са колаборационисти с ГЕРБ.
Няколко думи и за самото решение на НС на БСП, прието в противоречие на Устава на БСП с малцинство. Не може да се открие и започне заседание без кворум, както и да се оправдава Свиленски, че били чакали членове на НС на БСП и те били дошли. Приказки за наивници. Неуставно приетото решение формално отговаря на организационните изисквания и на Устава на БСП, основава се на положения от 8 различни члена на Устава. Това е дрехата, външният образ, а не съдържанието на проблема – мястото на БСП в местното самоуправление.
Главните слабости, които личат в това псевдорешение са две. Първата е липсата на мотиви, няма отговор на въпроса: „Кое налага да се приеме това решение?“ В съда всяко решение, прието без мотиви се отменя. Ние не сме съд, но имаме право да знаем, кое налага и защо се взема това решение. Всяко немотивирано решение е по-скоро израз на личностна емоция, а не на разум. По мое мнение в това решение няма ни грам политически разум, а са го писали разумни хора! Втората съществена слабост на решението е съсредоточаването и събирането в едно позиции от Устава, които обслужват само авторитарните намерения на тясното ръководство на БСП. Умишлено са пропуснати отговори за спазването на множество уставни положения.
Решението на НС на БСП е едностранно, понеже не прави цялостна комплексна оценка на действията на столичните съветници и решението на ГС на БСП.
Ето някои от тях:
А) чл. 5, ал. 1, политиката на партията в местното самоуправление се осъществява от нейните представители, а не от НС на БСП;
Б) чл.5, ал. 6, т. 2 вътрешнопартийната дейност се изразява в „самостоятелност и отговорност на партийните органи и организации при определяне на тяхната дейност“. Каква самостоятелност, когато НС иска „да“ се избира или „не“ предпочитан от тях председател?;
В) Чл.8, ал. 2 и ал.3 предвижда контрол върху действията на всички партийни органи чрез отчетност пред партийните организации и социалистите, а оценката на членовете на БСП, избрани на публични длъжности се приема от органите, които са ги издигнали и избрали. Имали ли индивидуална оценка на всички кадри, на които са прекратени пълномощията? Ако я има къде се намира и защо не е огласена? Тя обсъдена ли е от партийните органи, които те ръководят? Може ли да се прекратяват пълномощия на ръководни дейци без оценка? Изглежда, че НС на БСП ги може тези работи.
Г) Според Устава чл. 21, ал. 1, Градската конференция е органът за изработване и оценка на партийната политика на градско равнище. Да, така пише, но дали е така? Следователно ГС на БСП е имал право сам да определи своята политика, което е направил в предизборните документи. А те не са оспорени и/или отменени от Националния съвет;
Д) според чл. 27, ал. 4, т. 2 ГС на БСП „осъществява оперативното политическо ръководство“, а не НС на БСП. Колективното прекратяването на мандата на редовно избраните органи в столичната организация е грубо нарушение на тази позиция на Устава, но и на общото правило, че няма колективна вина, вината е винаги индивидуална и че не може да има колективно наказание, дори то да е прикрито с друга словесна форма.
След този кратък преглед може да се направи обоснованият извод, че ГС на БСП, неговото ИБ са спазили духа и буквата на Програмата и Устава на БСП, поставили са интересите на трудовите хора, на бедните и онеправданите в София пред тяснопартийните интереси на група дейци от Националния съвет. Такова е личното ми мнение на редови социалист.
Изходът от тази ситуация е масова протестна партийна дейност и привличането на симпатизанти за спасяване на лявото, на социалистическата партия. Намирам, че е правилно бързо да се изработи и представи мотивирано предложение до НС на БСП за преразглеждане на неговото неуставно решение от 25 февруари 2023 г.
Изложените съображения неминуемо довеждат до мисълта да се разбере причината за подобно действие на тясното ръководство на БСП. Според мен има две главни политически причини. Първата и основната е идейно-политическата, свързана с характера и мястото на партията в българското общество. В началото на прехода промените бяха резки, ръководството на БСП възприе преход към дясна политика. Формално Програмата и Уставът на БСП бяха написани за социалистическа партия, но по същество отразяваха основни идейни позиции на западната социалдемокрация. В края на деветдесетте години на миналия век и началото на XX век в Западна Европа се разви тенденцията за социал-либерализация на уж левите партии, прогласена от Тони Блеър и лорд Гидънс, с активното участие на Шрьодер. В някои европейски партии бе възприета тезата на Мусолини за третия път („няма ляво-няма дясно“), която в новите условия е по-точно да се нарича „няма ляво-няма дясно, има само дясно“.
Тази дясна тенденция се наложи и в България. Редица дейци на БСП пряко или в скрита форма станаха нейни последователи. И като резултат с участието на ръководни дейци на БСП бяха приети изключително десни икономически и политически мерки. Михаил Миков и Янаки Стоилов се опитаха да направят едно бавно и елегантно завръщане към класическия социал-демократизъм. И тогава някъде към април 2016 г. се оформи заговорът за свалянето на Миков, в когото видяха лява опасност на дясната политика на ръководството на лявата партия. На конгреса бе приета лява декларация, която след „преврата“ никой и по никакъв повод не иска не само да спазва, но дори и да я прочете. Независимо от това имаше шанс БСП силно да дръпне напред. Но на изборите за Народно събрание 2017 г. бе предложена дясна икономическа предизборна платформа, която независимо от високия резултат не позволи на БСП да управлява. Тази дясна неолиберална политическа линия продължи да се поддържа от сегашното тясно ръководство на БСП. В сегашния ни парламент всички партии чрез своите ръководства, включително и БСП, провеждат неолиберална дясна политика в интерес на бизнеса и чуждестранните компании и фирми, предимно чрез ретроградната данъчна система и лобистките закони.
Всичко това доведе до огромно оттегляне на избирателите, най-вече на тези от лявото пространство. Сега по обща преценка в България има над 1 млн. ляво мислещи и ляво настроени хора, но за съжаление те не виждат от ръководството на БСП лява политика.
Всяка втора теза на Нинова е за защита на бизнеса, за запазване за него най-ниските в Европа данъци и раздаване на данъчни и парични привилегии. И на този бизнес му наляха към 10 млрд. лева от печалбата на държавните предприятия и от данъците на бедните работници и пенсионерите.
На местните избори в края на миналата година се появи искра надежда, че в България и най-вече в София може да има нещо ляво, нова по-лява политика в интерес на хората на труда, на бедните и на онеправданите, в духа на програмата на БСП. Това стана по инициатива на столичното партийно ръководство. И дясното ръководство на лявата БСП реши да угаси искрата на появилото се ляво в нейните редове, преди то да се пренесе като лява вълна в цялата страна.
Втората основна причина е властово-партийният нагон на група дейци, загнездили се в ръководството на БСП, които за да запазят високото си обществено-парламентарно и партийно положение са готови във всеки момент да жертват ако не цялата, поне половината партия. Сивият кардинал на БСП си подбра успешно послушни образовани хора, които да съсипят БСП. Упадъкът на БСП в крайна сметка се дължи на дясната политика на ръководството, провеждана с леви послания и лява риторика, както и на политико-материалното службогонство на определен тесен кръг в ръководството на БСП.
В заключение, спасяването на софийската организация зависи от самите ѝ членове. Колкото по-бързо се осъзнае размера на предстоящите поражения и по-бързо и протестно реагираме на безумното решение на НС на БСП има някакъв шанс да се спаси лявото в София, а и партията като цяло. Трябва да спрем процеса на развала, иначе ще достигнем до провала.
Забележка: Това е текстътна изказването на автора, направено на съвещанието на актива на БСП в район „Красна поляна“ на 29.02.2024 г.
Източник: Политкомент ; Автор: Анко Иванов
