От години насам Трети март, Деня на Освобождението на България от Османско иго, е дата, обградена от спорове и полемики за това дали заслужава да бъде наш национален празник.

Причините са много. Макар тогава да се смята, че е възродена Българската държавност, на практика не е така. Санстефанският мир всъщност просто слага край на войната между Руската и Османската империя, а реалните условия по мира между тях се определят на Берлинската конференция няколко месеца по-късно.

Минава още около година, преди България да придобие своята държавност официално с приемането на Търновската конституция.

Чисто исторически ролята на трети март просто не е толкова голяма.

И все пак това е датата на националния ни празник и според едно изследване от лятото на миналата година, 2/3 от българите са категорични, че искат това да не се променя.

Защото тук нещата не опират само до историята или дори до историческата връзка между България и Русия (била тя с положителен или отрицателен заряд).

След падането на комунизма у нас именно 3 март е празникът, който заменя 9 септември и онова прословуто "слизане на партизаните". Идеята на празника на Освобождението е да обедини българите - леви и десни, консервативни комунисти и прогресивни реформатори.

Дата, която да символизира "прераждането" на България и за която всички да могат да си стиснат ръцете и да приемат за своя. Към днешна дата мнозинството от българите са направили точно така.

За тях трети март символизира много повече от Санстефанския мир или дори Руско-Турската война.

Не, трети март е кулминацията на българското освободително движение. Това е ден, в който хората отиват да се поклонят на Паметника на връх Шипка, спомнят си за делата на възрожденците, за опитите за възстановяване на държавността.

Истината е, че празникът отдавна надхвърля историческите факти и макар редовно да се използва от политици от една или друга партия за прокарване на пропаганда и лични цели, той действително цели да припомни, че въпреки всичко, въпреки гнет и потисничество, ние сме все още тук като народ.

Дали има по-подходящи празници, които биха могли да кажат същото? Със сигурност.

И 16 април (подписването на Търновската конституция) е такава дата, и 6 септември (Съединението), и 22 септември (обявяването на България за независимо царство). Това са все дати, в които България се изправя сама, за да извърши голямо дело и да отчете пред света, че ще отстояваме интересите си.

Нито една от тях обаче в момента не би била приета единодушно като нов национален празник, защото това ще означава смяната на стария.

А както вече казахме, трети март е символ на нещо много по-голямо от Санстефанския мирен договор. И всяко тръгване срещу датата все още се тълкува като атака срещу тези ценности.

Може би след време обществото ни ще съзре за промяна, която да може едновременно да демонстрира уважение към единия празник и все пак да приеме, че друг е по-подходящ да бъде национален такъв.

Това време изглежда все още не е дошло.

Така че дотогава, вместо да си намираме поредните поводи да се делим и да размахваме назидателно пръст, можем да празнуваме това, което действително стои зад идеята на 3 март.

Не просто скалъпен договор на един хитър руски дипломат, а нашата собствена несломимост като народ.

Да празнуваме, че като държава и нация сме тук въпреки всичко и всички.

Честит национален празник на България!