Нямам нищо против Дупница по принцип, ама този градец май се очертава абсолютна метафора на черната дупка за съзнанието, епитафия на родителската безотговорност и символ на менталната и социална безпомощност на цяло едно поколение. Миналата седмица една овца заряза двете си дечица в колата на запален двигател, за да ги отвлече кварталният шизофреник. Онзи ден пък изчезна тийнейджърката Ивана. Абе, олигофрени, пазете си децата!
Апелът ми е не само като родител на половин отбор за футбол на малки вратички, а като на нормален човек, с обикновени отговорности и изисквания към околните. Хайде на бас, че кокошката, дето заряза хлапетата си в автомобила, е същата, дето ги пуска пръскащи сополи и храчки в детската градина, за да може да пие кафенце с други нечифтокопитни, докато те заразяват половината град. Обзалагам се, че ги държи по 8 часа дневно пред телевизора или пред смартфона, който им е купила още на 5. Скъпичко е, ама си струва да не я занимават.
На бас, че пуши в същата тази кола, че пише есемеси докато вози дечицата, че им обяснява какъв непотребен олигофрен е баща им откакто са проходили. Идеята й за прекарано време с тях е да обиколят по-евтините вериги за парцали в мола, няма предства нито до кой урок са по биология, нито знаят ли таблицата за умножение. А в кой клас са е наясно само защото участва в група във фейсбук с останалите селски мами, където й е написано.
А после се чудите защо изчезна тийнейджърката Ивана. Изпари се, защото е изпусната, ама не вчера, не преди няколко месеца, когато прозорливите й и загрижени даскали открили промяна в поведението, а преди 10 години. Преди 15 даже. Не можеш да очакваш да разбираш какво чувства и мисли един пубертет, когато доброволно си се отказал да установиш мисловна връзка с него още в началните отделения. Родителството е хем лесна работа – изцвъкваш го пред акушерките, зашиват те и си като нова. Хем не толкова. Защото е въпрос не само на реакция, а на стратегия, на мислене крачка напред.
Ако само действаш в отговор на промените у детето си, вече си го изтървал. Трябва да предвиждаш действията му, настроенията и поведението, а не само да броиш пъпките като пипне варицела. Това е важно не само за да не избяга дъщеря ти в гората, а за да може и тя утре да не обявява внучката ти за национално издирване. Междуличностните отношения са критични за бъдещето на детето, иначе без да се усетиш ще го видиш във вестниците как е удушило мъжа си. Или ще го зърнеш по телевизора как си вади вулвата в някой плеймейт конкурс.
Не искам да ви плаша, но тийнейджър/ките ги дебнат на всяка крачка педофили и обикновени квартални бандитчета с анаболна ерекция. Повече видове дрога, отколкото европейски столици може да сбърка Златка, насилници в училище и в приятелския кръг, цунами от пороци и на всичко отгоре, бездънната и анонимна яма на виртуалното пространство където е еднакъв шансът да се натъкнеш на несбъднат поет и сериен убиец.
Рецепта за справяне с всичко това няма, но има един основен принцип – пазете си децата. Колкото и да са бурни, предизвикателни и враждебни. Не ги изпускайте от очи колкото и да ви се пие кафе с Ганка от Симитли. Ще ви се отплати, обещавам. И на вас, и на всички нас.
