Броите ли колко станаха вече провокациите?
Всичко започна с невинния пърформанс с оцветяването на скулптурните групи около Паметника на Съветската Армия. Преди колко години?
Беше смешно, да, шарените цветове над сивия бронз, сблъсъкът между героите на Марвел и тези, въоръжени стоманени фигури били се срещу фашизма. Появи се новговор, смяна на понятията, с ясен уклон за нещо гадно - появи се “моча”.
Подценихме ли го? Абсолютно подценихме “пърформанса” на шарените бои върху скуката на бронза.
Реагира ли държавата? Абсолютно не реагира. Една кратка присъда срещу цапането на градска и публична собственост щеше да охлади ентусиазма на провокациите. Вместо това те, провокациите, станаха “куул”.
Не се наемам хронологично да опиша в списък провокациите.
Но попълвайте и вие.
Леденото хора беше подиграно като пиянска изцепка. Като възможност за простуда. Флагман на провокациите беше и си остана великата “Свободна Европа”. После и всички национални медии, които се самопочистиха от всичко патриотично.
Домашното насилие от мъж към жена беше сведено до феновете на “Възраждане”. Сякаш днес аз да свържа убийството на мъж в запалена кола на Витоша с двете жени-убийци, които със сигурност са либерални поддръжници на ППДБ. Но мозъкът ми не работи така спрямо събитията.
От десет години е така. В началото синьото и жълтото бяха просто цветове. После все по-чести цветове.
Провокацията на Лидл с кръстовете на гръцките храмове, помните ли?
Чуковете срещу монумента.
Трошенето на надписи.
Подигравките с кукери и потури.
Подигравките с Йордановден и хвърлянето на кръста.
Провокациите с дрехата “ватенка”.
Провокацията с цифрата 4000.
Провокациите на тема копейки, къси фалоси и пдрстия, идваща от среди на пдрси, които иначе крещяха за толерантност.
Провокациите с руската църква.
Провокациите срещу стачки на миньори и трактористи.
Всяка скулптурна група от прегърнати мъже беше провокация - антифашизмът е пдрстлък, кампания на гейове с гей намеци.
Провокацията за 100000 деца на емигранти, които ще имат затруднения с текста на “Аз съм българче”. И мълчанието на държавата България, която с тишината си поощри тази провокация. Свободна Европа? Това е агент на чуждо влияние и чиста проба провокация към традиции и история.
И в провокациите на “Свободна Европ”а умря самата чудесна идея за Европа.
Провокация срещу Граф Игнатиев в мрежите завършва с бутането на бюста му във Варна от неуравновесен младеж. Наказание? Съдебно преследване? Не, няма да има.
Но имаше в последните десет години няколко дела срещу мен за реч на омразата и мизогиния, и какво ли не още. След като не бях осъден и БХК ми платиха съдебни разходи в Уикипедия за мен се появи в собствената ми биография, че вече съм осъден за реч на омразата.
Провокация след провокация на лично и обществено ниво, остракиране и режими на обяснения.
Провокация бяха и самите медии. От ПСА към “паметник на раздора”, после и към “паметНИЦИТЕ на раздора”.
Провокации с флексове и машината “болгарка”. Провокация със скеле, ремонт и неизпълнение на съдебни решения.
Кажете ми, че всичко това е случайна инициатива на една луда жена във Варна и двама трима обидени на комунизма, непиещи халоперидола си душевно болни в София?! Не, не можете да ми кажете това.
Съгласен съм в едно - провокаторите изпълняват ясна програма ползвайки се от овчото търпение на българите. Понякога провокираните намират провокации и там, където я няма. Но в поредицата провокации, които са като на длан трябва да ни е ясно - за нас е време да вникнем в плана за провокации. Провокация навсякъде и на всяка цена.
Жълти знамена в общините. Жълт пуловер на корицата в рисунка на дете.
Идеята е да приемем, че всичко това е случайно. Вие луди ли сте? - това е въпросът на провокаторите срещу провокираните. Ама какво толкова се е случило? Случва се омраза. И тази омраза започна с кампании срещу омразата. Със забрана да обиждаш обиждащите.
Случва се кампания срещу мен и теб. Лично е.
Луди са българите. Че търпят перфидните си палачи. И не са ги погнали с тояги, сопи, коси и мотики. Тогава провокаторите ще крещят за насилието над тях. А насилието перфидно се точи вече десет години и началото му у нас беше с началото на майдана в Киев.
Преди това такива неща просто не се случваха.
Сред нас работи една машина. Тя е машина за провокации, смазана добре с пари и енергия, обединяваща палачите на тази страна. И палачите на тази страна са навсякъде. Те са българите, родени без глави.
От правителството до детската градина. От оградата на границата до бившия кабинет на Тодор Живков. От стажанта репортер, до собственика на Нова телевизия. И от Цукърбург до Годзилата.
Търпението срещу провокациите трябва да свърши.
Трябва някой да ги спре. Пробват ви, а вие се поддавате.
Ще ви пробват и пробват, докато не ви пробият. Мек натиск, раздробяване, успокояване, обсъждане, после пак провокация. Отстраняване на книги, учебници, личности. Вътрешна емиграция след провокациите - това е целта.
Бавно и полека българите настръхват. Как ще ги упокоите?
Няма как. Кукерите идват за вас - палачите, родени без глави.
