Президентът, председателят на Народното събрание и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд имат техническа и церемониална функция на клетвата, която полагат конституционните съдии - нищо повече.
Това заяви Борислав Цеков, преподавател по Конституционно право и основател на Института за модерна политика, пред "Фокус".
"Не е случаен изразът в закона “в присъствието на". Конституцията не дава подобна власт за преценка дали изборът е легитимен или не нито на президента, нито на председателя на парламента, нито на председателите на двете върховни съдилища, които трябва да присъстват чисто технически, чисто церемониално на клетвата на конституционните съдии. Клетвата не е пред тях, а в тяхно присъствие, нищо повече.
Ако се приеме, че отсъствието им от клетвата стопира процедурата, то фактически им се предоставя вето и право на преценка. А Конституцията не предвижда такова нещо.
Затова аз се надявам, че дори и да се стигне до подобен инцидент, Конституционният съд, за разлика от предния път, няма да повтори този лош прецедент (бел. ред. през 2012 г. с Росен Плевнелиев и Венета Марковска) и ще върне нещата в руслото на конституционализма. То изисква съдиите да положат клетва в Конституционния съд, а това, че някои от органите, които трябва да присъстват не е изпълнил своето законово задължение, не може да бъде основание нито за черпене на права, нито за узурпиране на преценка и на власт, каквато Конституцията не предоставя", коментира Цеков.
Попитан дали според него Румен Радев ще се вслуша в призива на Корнелия Нинова, Борислав Цеков отговори: "Трудно ми е да прогнозирам, надявам се, че няма да го направи, макар че през последните 2-3 години видяхме, че този президент излиза с доста голяма лекота от територията, която Конституцията му отрежда. Но в този случай ще се въздържи от подобно действие, дори и да е имал такива намерения. Защото не само че Конституцията не му позволява и би предизвикал доста сериозен скандал, но това означава, че ако започне всяка институция да капризничи, образно казано, на този етап от процедурата, в която Конституцията не им дава думата, това означава, че утре ще бъдат бламирани, например, и номинациите направени от президента Радев или от някой друг. И ние можем да оставим да блокираме напълно Конституционния съд, защото някой смята, че тази клетва едва ли не е конститутивният факт за избора на съдии.
Не, не е конститутивният факт, те встъпват в длъжност с тази клетва и тя се полага пред Конституционния съд, а не пред президента. Така че се надявам всички да зачетат върховенството на Конституцията, политиката ще остане на заден план. Изборът вече е направен, от тук насетне, може да се пожелае само на кандидатите, които вече са избрани, каквито и да са да имат един успешен мандат".
По повод попълването на квотата на КС с двамата кандидати - Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, Цеков отбеляза: "Имаше много критики по време на изслушването. Особено аз имам критично мнение към представянето на г-н Белазелков, който нагледно показа защо квалификацията на един съдия от Граждански или Наказателен, не му дава никаква квалификация в Конституционната материя. Имаше критики и към Десислава Атанасова за нейната политическа кариера. Но Народното събрание направи своя конституционно съобразен легитимен избор".
Относно продължителността на мандата им, който бе сведен до 7 години, преподавателят по Конституционно право допълни: "Народното събрание се опита и надигра, колкото и жалко да звучи, Конституционният съд, защото още не е влязло в сила, междувременно бяха избрани конституционните съдии, даже в самото решение изрично е вписано, че се избират за 9 годни. Аз мисля, че трябва да има мяра и приличие в такива ситуации. Не беше нужно това да се прави - подобно институционално надиграване, хващане за буквата на закона, след като е ясно, че това, което Конституционният съд постанови като тълкувателно решение, то ще действа занапред. Това е едно принципно положение, с което, независимо, че решението на съда не е влязло в сила, Народното събрание следваше да се съобрази".