Това, за което у нас или не се говори, или се говори съвсем плахо, срамежливо и страхливо, вече само започва да говори за себе си. И дори неистово да крещи. Защото в него се е натрупало толкова отчаяние и неутешимост и понеже нещо лошо го очаква нашия любим и стар континент Европа. За мнозина вече е нетърпимо да мълчат повече и решават, че истината най-сетне трябва да се каже.

Изтича първата четвърт на ХХІ век, а всичко онова, което обещаваха, че ще бъде велико благо за европейските народи, защото ще е тържество на европейската цивилизация, се оказа една грозна илюзия. А сега се превръща и в тегоба. И в реална опасност.

Европа днес е овладяна от две смъртоносни кризи: икономическа и миграционна.

Това прави практически невъзможно намирането на решения за преодоляването на всяка една двете. Както и едновременното и по един и същ начин излизане и на двете. Те са различни по характер и същност, макар да водят до един и същ резултат. Заедно и неразделно те го ускоряват и го правят необратим и неотменим.

Да, краят е съвсем близо!

Вече и европейските лидери и политици признават, че Европейският съюз няма онази сила и перспектива, която носеше в себе си в ранните си години. Днес той е напълно подчинен и зависим от САЩ и това се видя в поведението му от началото на СВО в Украйна. Тази операция бе голямото изпитание за държавите в Съюза. Тя им разкри слабостите в организацията на икономиката, но най-вече в способността им да прогнозират и поддържат продължителни военни операции, както и да ги обезпечават с военна техника и финансови средства. Европа се оказа без достатъчно техника и боеприпаси. САЩ й поставиха задачата да снабдява Украйна, ала се оказа, че военните й запаси са недостатъчни и застрашават бойната й готовност и националната им сигурност. Тя няма възможност да реагира бързо и да настрои икономиката си на нови релси, за да бъде адекватна на възникналата задача. Очевидно икономиката й не е подготвена и е достатъчно отслабена.

Изцяло обладана и ръководена във всичките си действия от идеологеми и не работещи идеологически постулати, Европа не можа да устои и на условията, в които бе поставена след въвеждането на икономическите санкции срещу Русия. Тя се лиши от сигурните руски пазари и сравнително евтината работна ръка, затвори производството си там и напусна нейния огромния пазар. Това само мотивира Русия да се преустрои качествено и да започне да утвърждава своята икономическа независимост. В резултат на това Европа практически рухна, а Русия укрепна и придоби нови сили. Дори вече е първа икономика в Европа.

Тези очевидни истини се посочват и коментират от ръководителите на държавите в ЕС. Коментират с тревога. Но тревогата май се появи късно в техните думи и в мисленето им, за да произведе конкретни полезни и бързи действия.

Европа не успя да разреши един друг проблем, който сама си създаде след края на Втората световна война при деколонизацията на Африка и Азия. Икономическият стимул, който тя получи с т. нар. „План Маршал“, я изправи пред трудността в много кратки срокове да събере достатъчно работна ръка и суровини за започналия възход на икономиките й. На помощ й дойдоха бившите й колонии, чиито жители охотно изоставиха родните си страни и отидоха в Европа, за да печелят пари и живеят така, както техните държави не можеха да им гарантират. Европа просто ги всмука в себе си, защото й бяха крайно необходими и широко отвори вратите си за последващите им преселения. Нямаше кой друг да й работи неквалифицираната и тежка физическа работа.

И ако тази миграция беше обективно и естествено явление, нормално, но с други средства продължаване на колониализма, последващите миграционни вълни от арабския свят, Афганистан, Азия, получили се в резултат на наказателни войни срещу непокорни арабски държави, неочаквано промениха етническия състав на западноевропейските страни. Установилите се там мигранти се затвориха в анклави, изолираха се от коренното население, не пожелаха да се интегрират в състава и културата му, за да се възпроизведат прекалено бързо. И в общи линии днес те са мнозинство в повечето западноевропейски държави, застрашаващо и то съвсем реално формирането на техния нов национален облик.

Западна Европа драстично промени своя етнически, религиозен, расов състав и е трудно да кажем, че принадлежи на немци, французи, германци, италианци, испанци и т.н.; дори не на европейци, а на хора от друг континент, с друг цвят на кожата, говорещи на друг език, изповядващи друга вяра и принадлежащи на друга култура. Тя е почти ислямизирана и превзета от други народи. Остава само всичко това да се оформи политически и да му се придаде юридически характер. Това скоро ще стане. Литературите и публицистиката на европейските страни изследват този проблем, коментират го, изразяват все повече и повече безпокойството си и предупреждават за появата на нова етническа и демографска реалност, която отчуждава Европа от себе си и я превръща в друга територия, култура, съзнание, морал и религия.

Този проблем няма нито едно вярно решение.

Защото тези хора, които по силата на необходимостите на Европа преди повече от половин век доброволно напуснаха родните си места, за да живеят по-добре, няма как да бъдат върнати обратно. Да не говорим, че повечето от тях са се раждали тук и тук са уседнали завинаги. И дума не дават да се отвори, че ще се върнат в историческите си родини. Дори и там да заживеят по-добре и по-богато. За тях важна вече е единствено Европа. Тя е станала тяхна.

Проблемът не е обикновен, защото в подобни случаи неизбежно се изправят един срещу друг два народа, две вери и религии, два начина на мислене и начин на устройване на обществото, които е невъзможно да се съберат и съчетаят помежду си, за да се получи някакъв приемлив и за двете страни политически и социален компромис, след като са толкова десетилетия заедно. Мнозинството (а това е един от фундаменталните принципи и ценности на буржоазната демокрация, открит и наложен като европейска ценност) винаги доминира над малцинството и то определя реда. Дори и да не е под формата на диктатурата, не е трудно да си представим как ще се чувстват французите или германците, когато приетите от тях мигранти им разпореждат как да се организира държавата, защото повече не може да бъде организацията по френски или по германски тип. И че в тази държава вече друг ще определя националния й облик, официалния й език, законите й на управление.

Европа няма да реши проблема, първо, защото той не е резултат само от груби политически грешки на нейните водачи, а обективен резултат от обективните процеси в развитието на системата, които я водят до неизбежна гибел; второ, защото решението не зависи от нея, а в най-голяма степен от волята на САЩ, както и от оформящите се нови геополитически и икономически водачи на света. Геополитиката вече се основава на нови принципи, които най-малко се определят от Европа. Намерението мигрантите да се разселят във всички държави на Европейския съюз, няма да донесат никакви други резултати освен че ще прехвърлят болката от болната на здравата глава. Това ще утежни още повече цялостното положение в Съюза и ще го измъчи допълнително. В крайна сметка ще го съсипе, а с него и целия континент!

В началото на ХХ век Освалд Шпенглер обяви в своята знаменита книга „Залезът на Европа“, че Европа, а заедно с нея и целият свят, е поставена пред нови трудности, които самата тя поражда и които обективно я водят към гибел. Историята показа, че икономическото могъщество, появата на новите технологии, новите ценности и особено победите във войните, в това число и в „студените“, не отменя предопределението за никоя държава, нация и социално-политическа система. Можеш да отлагаш края; можеш да го отдалечаваш с пропагандни средства, дори да доказваш с привидно обективни и верни доказателства, че твоята цивилизация е всемогъща и вечна, но „мъчно е да риташ против ръжен“ (Деян. 9:5), да нарушаваш, изопачаваш и отричаш Божиите заповеди и да живееш в противоречие с тях.

Това, което е отредено да стане, винаги става!

Все по-ясно се вижда какво струват т. нар. „европейски ценности“, „високите доходи“, „логиката на пазара“, „демокрацията“, когато живееш в залеза, а той се сгъстява все повече и повече, за да приеме окончателно тъмната и непрогледна нощ в смъртта на цивилизацията. Те именно я погубиха и те сега я водят към логичния й край!

Ситуацията днес с Европа показва нелепостта и на основополагащия принципи на нейното военно-политическо и икономическо обединение: мултикултурализмът, ограниченият суверенитет, ликвидирането на националните държави, обявяването на ЕС за цяла една цивилизация, наречена Европейска, основана не на християнското учение, а на силата и могъществото на пазара. Най-страшно бе изопачаването на понятието „свобода“ – възлово за хуманизма и Просвещението. Антихристиянската свобода да бъдеш такъв, какъвто решиш, и да правиш, каквото искаш, бе доведена до крайност и в пряка противоположност на християнското разбиране като „избор между Бога и сатаната“. Това напълно разруши морала и устоите на обществото, оправда своеволието и разгула, поощри човека да си мисли, че е в правото си да се намесва в работата на Бога– дори и в сътворяването на човека и неговия пол, облик, съзнание.

И той се намесва: нагло, агресивно, безотговорно, без да мисли, че последствията ще бъдат страшни.

Когато си толкова горд и своеволен, как ще видиш, че над тебе виси опасност, та и да проявяваш усилия да отстраняваш опасността и да преценяваш реалностите такива, каквито си.

Не, ти просто си обречен.

Обречени са и тези, които вървят по този път!

Особено ако са българи.

Автор: Панко Анчев