Ахмед Доган със своето обръщение отново показа, че е истинският ръководител на ДПС. Гарант за постигането на заложената постоянна крайна цел в депесарския GPS. ДПС като всяка българска партия страда от кадри, които не оправдават вложените в тях партийни инвестиции. Но ДПС притежава едно определено предимство.
Кадрови турбуленции има само във висшето ръководство на партията. Като цяло не се променя първоначалният генерален курс на политическата формация.
В сравнение с БСП, която през 90-те тръгна да покорява властта с едни идеологически и геополитически одежди, а днес силно деинтелектуализирана се е накиприла според управленческия сезон с множество разноцветни джемпърчета. Председателят на ДПС може да върти волана на партията, но за него винаги е било фатално да се опитва да пренастройва партийния GPS, фиксиран още от създаването на политическата формация. Лютви Местан, Мустафа Карадайъ и някой други персонажи от висшето ръководство на ДПС преди време се опитаха „пипнат“ и пренастроят навигацията на партията. Не се получи. Ахмед Доган винаги се намесваше в критичния момент и оправяше нанесените щети. Лютви Местан показа слаба морално-психологическа устойчивост, което е директна критика към службите преди 1989 г. Мустафа Карадайъ показа недостиг на IQ, особено в критични моменти. И двамата не осъзнаха, че електоратът на ДПС е консервативен, лоялен и реално оценява различните лидери на партията. Базовият депесарски електорат заедно с лидерските качества на Ахмед Доган е гарант за постоянството и предсказуемостта на ДПС като политическа формация. Да не забравяме! ДПС през последните 30-на години се опитваше в рамките на политическата конюнктура да води политика, която е най-близо до националните интереси на нашата страна. За някои това звучи парадоксално и даже еретично. Това е разбираемо предвид целенасоченото „охулване“ на политическата формация и особено нейния реален и постоянен лидер. Доган е силен лидер. И това е безспорно. За някои случайници подредени в управлението на страната от външни фактори няма смисъл да говорим. Да разгледаме предложените от Ахмед Доган двама съпредседатели на ДПС! Джевдет Чакъров е автентичен депесар от „златния фонд“ партията. Образован, интелигентен, с качества и опит на управленец, възпитан, с добра визия и умения за социален акомпанимент. В разцвета на своите сили и възможности. Дялан камък, който няма проблем да бъде припознат от традиционния електорат на ДПС. По друг начин стои въпросът с Делян Пеевски, който е лансиран в бизнеса и политиката от Андрей Луканов чрез Илия Павлов. Все пак майката на Делян Пеевски е била в определен период лична секретарка на бащата на българската перестройка. Накратко. Делян Пеевски си „купува“ своето присъствие в ДПС. Но той е чуждо тяло. Носят се легенди за огромната любов на българските турци към него. Надали това е така. Психологическият профил и поведение на Делян Пеевски се припокриват с тези на Алексей Петров. Назначени за продуценти те се опитват да играят ролята на сценаристи. Самият Делян Пеевски не блести с културен език, изтънчено възпитание и приятна ерудиция. По-скоро прилича на добро и полезно „ренде“, което ще го управляват рефлексивно... докато не се изоглави. Ахмед Доган официално твърди, че Делян Пеевски и Джевдет Чакъров са комплементарни и могат да съжителстват на върха на ДПС, подпомагайки се взаимно. Но реално двамата са несъвместими като психологически профили. Те могат да се опитат да работят съвместно, но това ще бъде до определен момент. Двамата живеят в различни светове. Рано или късно ще се стигне до разрив в техните отношения. Нещо за което почетният председател на ДПС намеква иносказателно в своето обръщение. Ахмед Доган даде персоналните функционални характеристики на двамата съпредседатели. Реално председател ще бъде Джевдет Чакъров, а Делян Пеевски ще бъде изведен на втори план с почетна лъскава табелка пред него. „ДПС е на път да се превърне в корпоративна, платена, партийна организация“, казва с критичен тон Ахмед Доган. Образно казано Делян Пеевски бе изрезган в кокалчетата, както казват футболистите. Най-вероятно той осъзнава, че му беше показан „жълт картон“, но неговият психологически профил няма да приеме тази нова за него ситуация. Което много вероятно ще му навлече куп неприятности. Делян Пеевски реално със своето публично поведение показа, че е „само за борбите“.
На Джевдет Чакъров се поставят отговорни задачи, които надхвърлят партийните. Той ще следи „добросъседските отношения с Турция“, които остават ключови за България. Ахмед Доган говори за „динамика на геополитическия контекст“. През последните 5-6 години поне десетина човека говорят за въпросния „геполитически контекст“ и неговата динамика. Но съвсем друго е това да бъде казано от лидера на ДПС. Ахмед Доган говори извън евроатлантическото либерално клише, което Делян Пеевски зациклено повтаря като развален грамофон. „Скъпи приятели и съмишленици, светът се променя пред очите ни. Динамиката на геополитическия контекст е ново предизвикателство пред защитата на националните интереси, националната сигурност и националния суверенитет. На прага сме на дългосрочно противопоставяне на глобализма с очакванията на националните държави и на националните идентичности. Вероятно тази тенденция ще бъде съчетана с опити за възстановяване на сферите на влияние на бившите империи и ще „приключи“ едва с преобразуването на ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ СВЯТ в легитимно многополюсен и, разбира се, след намирането на контролиран баланс между „старите“ и „новите“ велики сили“, пише в своето обръщение Ахмед Доган. Той добавя: „Травмиращо е, че не винаги си даваме сметка за това“. Последните думи на почетния председател на движението като че ли са отправени и към Делян Пеевски. Дали той ще вдене? Съмнявам се. Ахмед Доган ни предупреждава, че България навлиза в турбулентна зона, от коята нашата страна с колективни усилия трябва да излезе с минимални щети. А щети ще има. Предложението за ново ръководство на ДПС, което Ахмед Доган прави, е визионерски ход. Който касае не само неговата партия, но и България. Нейното бъдеще. Нещо повече! Няма да е чудно, ако един ден премиер на България стане именно Джевдет Чакъров.
