"Промишленият растеж е спрял". "Доходността на предприятията се съкращава". С тези фрази плашат еснафа, както в детството ни плашеха с Торбалан. Защото независимо от това разбира ли той или не цялата тази икономическа талмудистика с нейните "ликвидности" и "фючърси", самите думи "понижава се", "престава да расте", "заплашва с падение" въздействат зловещо върху ума му. Подобно на погребален звън на камбана. Щом камбаната бие на умряло – значи нещо се е случило. Неизвестно какво – врагът ли е пред портите, хамбарът ли гори, – но се е случило несъмнено.
А всичко идва оттам, че сме пропити от лъжливата езическа идея за непрестанния прогрес. Незабележимо се пропихме от нея – като жители на една второсортна епоха. Пиехме чай и гледахме телевизия; дъвчехме сандвич и четяхме училищния учебник; дишахме въздух и слушахме радио. А през това време и чаят, и сандвичът, и въздухът се пропиваха от бълнуването за безкрайния прогрес, което звучеше от радиото, телевизора и капеше в душата ни от книжките. Тъй заедно с въздуха и храната ние попихме в кръвта си убеждението, че светът се развива последователно от по-лошо към по-добро по една строга права, не другояче. И че предишните поколения хора са били по-глупави и по-нещастни от сегашните по определение. И че човечеството трябва да се развива без край, без спадове и спирания. Наука, техника, суета, шум, пазар, шетня без почивка, главозамайване от успехите и печалбата, ръст на ликвидността… Всичко това ни е в кръвта и в подсъзнанието.
Враговете на християнството просто взеха и откраднаха от него идеята за безкрайното усъвършенстване на личността и я сгромолясаха от религиозните висоти право в монтажния цех на завода Renault. Или в нефтената платформа на ВР. Или в офисния център на всеки мегаполис. Изберете, каквото ви харесва.
Да, християните говорят за вечна любов, за безкраен духовен растеж и желание да се уподобиш на Отца на светлините, за безграничните добродетели на търпението и милосърдието. Но християните никога не говорят за безкраен и задължителен ръст на потреблението, за безгранично богатство, раждащо безгранична алчност, за непременната необходимост да умножаваш комфорта си, довеждайки го до абсурд. И още по-малко могат да смятат за норма всичко това. А те ни откраднаха, повтарям, представата за безкрайността на духовното съвършенство и я внедриха във вид на идея за безкраен растеж в сферата на печалбата и производството. Получи се нов грозен идол. Пред него бият тамтами и горят жертвени огньове. С пушека на тези огньове е отровено съзнанието на вече не едно поколение.
О, вие, желаещи безкраен икономически растеж, изразен в максимални цифри, чуйте ме. Ако вашето дете расте и расте и вие радостно отбелязвате с молив върху вратата поредните сантиметри, то вашата радост е законна и разбираема. Но ето че то расте и по-нататък, и темето му вече опира в тавана, но не престава да расте! Какво тогава? Вие тичате по лекари и викате: "Помощ!", нали? В този случай е ясно, че нормата не е в безкрайния растеж, а в неговото забавяне и навременно спиране, за да отстъпи място на моралното и умственото развитие.
Или някой спортист. Ето че той, потейки се и мъчейки се по време на тренировките, бяга по-бързо, скача по-високо и гребе по-силно. Значи ли това, че той ще развива до безкрайност своите способности, стигайки до скоростта на светлината, скачайки до облаците и преобръщайки земното кълбо като тежест? Разбира се, че не. Физичният ресурс си има граници. Природни граници. Пренебрегването им е смъртно опасно за човека. И всеки спортен гений разбира това, когато окачва маратонките или боксовите ръкавици на гвоздей и се оттегля в бизнеса, става треньор или още нещо.
Такъв собствено е целият ни живот. Безкрайният растеж в него е възможен само навътре, а не навън. Растежът навън има множество ограничители, сред които са не само природните граници и изчерпаемостта на ресурсите, но и волята Божия. Във външния живот винаги има седем тлъсти години, за да се понатрупа тлъстинка, и седем мършави, за да се храниш през тях със запасите си. Хората на Книгата трябва да знаят това. Даден им е разум и вяра, за да не се гордеят и отпускат през тлъстите години, а да правят различни запаси. През оскъдните години пък да не се отчайват, а да оцеляват с тези запаси. Тъй собствено и живеем върху тези ширини, помнейки, че ден година храни. Напролет и лете ще се понапрегнеш, зиме ще си починеш, очаквайки топлината – това е сякаш аналог на двете по седем египетски години. Следователно не си струва да устройваме суматоха по повод различните спадове и кризи. В ритъма "ден-нощ" живее цялата планета. И дори там, където денят е неописуемо дълъг (отвъд Полярния кръг), там за сметка на това и нощта е необикновено продължителна. А вечният ден без здрач и тъмнина ни очаква само в Небесния Йерусалим. Не по-рано.
Още нещо ще ви кажа. Опитът да изпреварим Царството Божие и да го въплътим в земни форми се среща в живота на всеки ъгъл. И резултатът винаги е нещо грозно и карикатурно. Понякога смъртоносно. Вечният покой става вечен мързел. Вечната радост – кръчмарска въртележка и клубна истерия. Ако при Павел "няма нито мъжки пол, нито женски" в смисъла на равна светост и равни права, то днес не можеш да разбереш кой е мъж, а кой жена по съвсем други причини. Ето че и вечният нравствен прогрес е заместен с вечна жажда на печалби и ръст. Езичество, с една дума. Полека наложено ни езичество.
Разширяването на външното могъщество без противотежестта на духовния труд и смирение ражда припадъци на сатанизъм и самоупоение. Дали това ще е Тамерлан, или Александър Македонски, или семейство банкери от Уолстрийт – няма значение. Важно е, че Бог никак не одобрява това, ако съдим по Писанието. Превъзнеслия се с мисълта за своето величие Навуходоносор бе заставен от Господа за ходи на четири крака и да яде слама, за което разказва Даниил. Гордата Вавилонска кула Господ остави недостроена и разпръсна безпокойния строителен мравуняк, защото всичко това беше гордо и дръзко от самото начало.
Ако върху външната фасада на цивилизацията виждаме безкрайна жажда за власт и безкрайна жажда за печалба на всяка цена, то отвътре тя е безкрайно разтление и вражда с Господа Бога. Едва ли не спор със Самия Него за първенство. Сатанизъм, с други думи. Нашите приятели от Капитола днес нахлузиха тези дрешки и се харесаха с тях. А ние трябва да разбираме, че това това е гибелен път и да се учим да мислим по друг начин. Трябва да изчистваме от себе си мисловната, идейна зависимост от съвременния свят навсякъде, където западният дух се е вкоренил в гордо и ненаситно, автономно от Бога битие.
Говоря всичко това, за да подчертая още веднъж, че има тлъсти и мършави години. Това е нормално. И още – че желаещият да расте вечно без граници и разумна цел е подобен на жабата от притчата. Тя искала да стане кон и се надувала, докато не се пръснала. Европейската идея за безкрайния пргрес в нейната неоспорима нагледност, тъй да се каже.
Превод: Андрей Романов
