"Може ли в Русия да се критикуват управляващите?" - попитал Волгин посланик Митрофанова. "А къде може?!", измъкнала се тя. Би могло например в "Политически НЕкоректно". Но тогава в Русия Волгин би бил чуждестранен агент.

В България се диша спокойно, опозицията е в парламента, жива и здрава, не е в затвора или колониите, ежедневно има медийни изяви, а в издържаните с парите на данъкоплатците обществени медии се чуват всякакви мнения, често - 100% прокремълски. Ето такъв отговор се дължеше на говорителя на руското МВнР Мария Захарова, която е в списъка на санкционирани от ЕС лица заради войната в Украйна, след въпроса ѝ "А може ли все още да се диша в България". Иронията бе по повод решението на Програмния съвет на БНР да спре интервю с посланика на Русия Елеонора Митрофанова, записано от журналиста Петър Волгин за предаването "Политически НЕкоректно".

Това е второто интервю за български журналист, което Митрофанова дава през 2023 година - първото беше пред журналиста Мартин Карбовски за YouTube канала му и скандализира заради агитацията да се гласува за Костадин Костадинов (лидера на прокремълската "Възраждане", бел.а.). Българското външно министерство тогава окачестви изявлението като "неуместно".

Сюжетът

Първо фактите. На 14 декември, в 17.18 ч, предаването "Политически НЕкоректно" публикува анонс в страницата си във Фейсбук, че посланик Митрофанова ще бъде съботният гост по темите за: "ефекта от разрушаването на Паметника на Съветската армия върху българо-руските отношения; какво трябва да стане, за да бъде сложен край на военните действия в Украйна; най-важните акценти от годишната пресконференция на Владимир Путин; Русия окончателно ли се отказа от задълбочени контакти с евроатлантическия свят за сметка на подобряване на отношенията си с Глобалния Юг или все пак може да има възраждане на добрите отношения със САЩ и съюзниците им?".

Елеонора Митрофанова даде интервю на Петър Волгин, което не беше излъчено от БНР. Това е второто интервю за български журналист, което Митрофанова дава през 2023 - първото беше на Мартин Карбовски.Снимка: BGNES

На следващия ден, петък, 15 декември, най-напред реагира украинското посолство. Според позицията му "участие на представител на държава агресор в предаване на национална медия не е дискусия или обмен на мнения, а неприкрита подкрепа на кремълския режим". Но посолството съобщава още нещо - че е изпратило официално обръщение до Народното събрание и отговорните институции на Република България с искане да се сезират всички регулаторни и компетентни органи за нарушаването на професионални, морални и етични стандарти от страна на предаването "Политически НЕкоректно" в БНР. След това се появява и официалната позиция на ПГ на ДПС, заявена от председателя ѝ Делян Пеевски, според когото гостуването на Митрофанова в общественото радио е "груба демонстрация на незачитане на националния суверенитет, общоевропейски позиции и ценности, както и погазване на националните интереси на България". Останалите от евроатлантическото мнозинство не са реагирали.

Има ли нещо ново?

Известна е ролята на посланиците - като представители на правителствата си те действат като говорители на интересите и политиките им. Така че Митрофанова едва ли би коментирала "руската специална операция в Украйна" и демонтажа на ПСА/МОЧА по начин, различен от официалните позиции на Кремъл. В този смисъл забраната да бъде излъчено интервюто предизвика по-голяма сензация, отколкото ако беше излъчено. Не е трудно този ефект да бъде изчислен. Единственото неизвестно е степента на безочливост и провокации, тъй като си позволява такива по адрес на българските власти.

Действията на украинското посолство не изненадват, по-скоро са предвидими. Също и реакцията на ДПС, на което не може да се отрече, че от известно време е последователно в публичните си позиции относно режима в Кремъл, войната в Украйна, а и действията на Митрофанова. През ноември например Пеевски определи като "арогантно и нагло" поведението ѝ, задето "си позволява да заключва и отключва християнски православен храм, да дава оценки на правовата държава и нейните държавни органи…"

Недосегаеми в БНР

Не прави чест реакцията на ръководството на БНР, което първоначално допусна, а по-късно спря интервюто. Като във всяка голяма медия, предаванията с техните гости и теми и всичко, свързано с ежедневната работа, се планира и обсъжда на оперативки, в т.ч. и записа на Митрофанова.

Програмният съвет на БНР, пряко подчинен на генералния директор, решава да не се излъчва след като от ДПС напомнят, че "по Конституция и закон, обществените медии осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси и общочовешките ценности", както и отговорността на генералния директор на БНР за програмната политика. Вероятно и това решение на ръководството на радиото би могло да се прогнозира с голяма степен на вероятност.

Програмният съвет разяснява основанията, на които го е спрял. Нарушени са чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти, които изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. "Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма "Хоризонт" интервюто да не бъде излъчено в ефир". Няма обаче да чуем какви са били основанията на ръководството на "Хоризонт" да го разреши.

Добре написани стандарти

Редакционните стандарти на БНР са добре написани, както и Етичният кодекс, някои пасажи от който са досущ като от The BBC’s Editorial Standards - само някои. А член 5 е озаглавен "Безпристрастност" и изисква от работещите в БНР да осигурят две и/или повече гледни точки в рамките на предаването, където се дискутира темата, "да се въздържат от волно или неволно репродуциране на пропагандни възгледи на чужди държави в сферата на външната политика и историята", също така "да бъдат опозицията на събеседника си, ако забележат пропагандно говорене и да обяснят задължително на аудиторията, че слуша пропагандни тези".

Добре е, че понякога ги четат. Лошото е, че сега негативите са за тях, за Волгин - овации, а санкционираният по "Магнитски" Пеевски така и не изглежда по-голям евроатлантик. Митрофанова пък получава по-голяма тежест от реалната.

"В ситуация, когато демонтажът на ПСА нагнетява обществено напрежение, е ясно, че в предаването трябва да бъде поканен - на живо или на запис, и събеседник, който ще изрази друга гледна точка, различна, ако не и напълно противоположна на официалната руска позиция", коментира във Фейсбук дългогодишният кореспондент на БНР в Стара Загора и автор в сайта "За истината" Венелина Попова.

Наказанието за пропаганда: забележка

Пристрастията на водещия Петър Волгин са публично известни чрез ефира на БНР. През юни 2021 Общественият съвет на БНР излезе с позиция относно негов материал - "Политкоректният плач за Протасевич", "в който напада отвлечения от беларуските власти журналист Роман Протасевич и повтаря тезите на президентите на Беларус - Александър Лукашенко, и на Русия - Владимир Путин", на фона на репресиите срещу медиите в Беларус. Миналата пролет оперната певица Александрина Пендачанска напусна Обществения съвет на БНР заради проруската пропаганда и дезинформация в "Политически НЕкоректно" на Волгин. Причината е съобщената фалшива новина от руски агенции, че "бойците от батальона "Азов" в Мариупол са задържали два кораба, като единият е "Царевна" с българските моряци".

"… за жалост констатирам, че няма реален резултат от нашето настояване дезинформацията и пропагандата в предаванията, водени от Петър Волгин, да бъдат преустановени", написа Пендачанска на генералния директор на БНР Милен Митев. БНР наказа Волгин - със забележка. През март т.г. Съветът за електронни медии публикува доклад от мониторинг на предавания на програма "Хоризонт" за войната в Украйна в периода 24 февруари  - 15 март 2022. Един от изводите му е, че "зад фасадата на легитимния принцип на плурализъм на мненията, преекспонирайки го като оправдание, в изданията на "Политически НЕкоректно" с водещ Петър Волгин се разпространяват опорни точки на една агресивна антизападна пропаганда и руска дезинформация. "Гостите, водещият и авторите на рубрики рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми".

Журналистът капитализира критиките срещу себе си, обрисувайки се като жертва на репресии в името на свободното слово, смелчага, който представя различна(та) гледна точка, преследван от жълтопаветни инквизитори-евроатлантици. В ефира на обществената медия БНР. Със същите гледни точки обаче изобилстват купища сайтове, а и предавания в други медии - частни. България неслучайно е сочена като европейската държава с най-слаби съпротивителни сили срещу руските хибридни атаки.

В "Политически НЕкоректно" с другия водещ - Силвия Великова, съпредседателят на ДБ Христо Иванов коментира вчера, че трибуната на БНР е национален ресурс и това как да се използва тя трябва да бъде въпрос на ясни стандарти.

"Може ли в Русия да се критикуват управляващите?" - попитал Волгин, по собствените му думи, посланик Митрофанова. "А къде може?!", измъкнала се тя. В "Политически НЕкоректно" например. Но заради критика на властта в Русия Петър Волгин, който е избрал името на великата руска река за творчески псевдоним, щеше да е чуждестранен агент.