Във връзка с демонтажа на ПСА, по-популярен като МОЧА, от съсухреното сърце на Велислава Дърева бликнаха алени гейзери: „Нацисти, ръката, която вчера отрязахте, утре ще разбие самодоволните ви мутри!“ – написа тя, както и много други неща, от които може да ти стане лошо: трудно ми е да си представя как човешко същество съумява да живее с толкова злоба и омраза в душата си.

И не беше само тя. Ето какво написа друг човек, на когото не запомних името: „С този кадър се прославихме в световните хроники – в България неофашистите отрязаха с флекс ръката, която победи фашизма! Обаче родните фашаги така и не забелязаха символизма (вероятно е искал да каже „символиката“, символизмът е направление в изкуството – б.м.) – дори и отрязана, ръката здраво стиска автомата! И пак ще ги гони до бърлогите им! Интересно ми е, нашите загубеняци отново ли не виждат на къде отиват нещата на източния фронт, че пак си купиха фабрики, ама даже не на 8 септември, а на 9-ти на обяд…“. Човекът, освен какво е „символизъм“, види се, не знае, че такива бронзови фигури се монтират на точно определени парчета и на същите парчета се демонтират. Карай! Важното е да бумти пещта на гражданското негодувание.

Трети пък не пропусна да намеси християнството: „Да не разпознаеш във фашизма антихристиянството и да не приемеш днешния фронт за продължение на същата война срещу Христос е същата такава слепота“. Русофилията, съчетана с публични „християнски“ крясъци, е тежък етнофилетизъм, по-тежък от онзи, заради който бяхме в схизма от 1872 до 1945. Днес православието е на устата на онези, които взривяваха църкви, събаряха с въжета кръстове от куполите им, убиваха свещеници по най-зверски начин. С милиционери ни спираха на Великден пред храмовете. Лично мен са ме спирали два пъти: веднъж на „Св. Александър Невски“, но ме пуснаха, макар да бях ученик, защото имах персонална покана от патриарха. Втория път ме спряха пред „Св. Георги“ (Сейнт Джордж – тогава още не ми беше енорийска църква). Вече бях студент, отбил военната си служба, и проблемът не беше у мен, а у гаджето ми, която още беше ученичка. Този път не успяхме да преминем.

Но все едно… Дано комунистите да са се обърнали искрено към Църквата – това би било голяма радост, но се съмнявам. Просто такива са повеите откъм Москва, където решиха православието да е модерно и да е част от идеологията и доктрината. Безбожието на отпадналия от Църквата Запад е ужасно зло, но лицемерното православие също е зло. Да си против очевидния безбожник не те прави светец. Сблъсъкът между едно зло и друго зло, не е Армагедон, не е битката между ангелите и демоните. Всеки сочи другия и казва: „Нима не е злодей! Но ако моят враг е злото, аз без съмнение съм доброто!“. Няма такава закономерност. И тази „война срещу Христос“, която споменава онзи човек, я води не само фашизмът, не само нацизмът, но и всеки друг тоталитаризъм, станал възможен след Френската революция и появата на секуларните държави, особено болшевизмът със своето атеистическо възпитание на трудещите се и нечуваните репресии, на които подложи Едната, свята, съборна и апостолска. Тъй че, другари, християнството не е аргумент в битката ви. Измислете си нещо друго. За съжаление, зелените ви изпревариха и ви взеха природата, а световният пролетарият се ояде и вече не е революционно настроен.

Друг човек пък, съвсем нормален и културен за разлика от предишните, каза: „Който иска да остане в Историята не я руши“, на което му отговорих: „Поделението, където служих (66-та ракетна бригада), заемаше бивше военно летище, по време на Войната на разположение на Luftwaffe. Пред щаба имаше празен пиедестал. На него преди е бил бюстът на Хитлер. Така че паметници са се бутали, бутат се и ще се бутат, особено когато са преди всичко идеологически съоръжения“. Историята не е проблем. Дори да премахнем абсолютно всички паметници от градската среда, не само съветските, не само комунистическите, а всички, историята няма да изчезне, не бойте се. Проблемът е съвсем друг и не е нито исторически, нито естетически.

Но пак се отплеснахме. Бяхме започнали да говорим за това как всички станахме фашисти. Това е един дълъг историко-идеологически процес, водещ началото си от втората фаза на Втората световна война. Давате ли си сметка, че тази тъпа война е причина за повечето днешни гадости, от нея произтичат почти всички уродливости на забързания модерен свят?

Когато единият от двата тоталитаризма (източният, болшевизмът) започна да надделява над другия (западния, нацизма), славната червена армия тръгна в победоносен марш през Европа. Каква беше целта на този марш: да се наложи влиянието на Съветския съюз? Да се завоюват държави, които да бъдат подчинени икономически, политически и военно и от тях да се направи Варшавският договор, за да може да има Студена война? Не! Ама моля ви се! Победоносният марш на съветската армия беше за да се спасят народите от фашизма! Благородна кауза, достойна за възпяване с всички средства и сили от конюнктурни творци и творчески колективи. Ето това е моментът, в който „фашизъм“ стана мръсна дума. Ако искаш да остракираш някого, наречи го просто фашист!

Червената армия обилно поръси всички новозавоювани от нея държави със свои паметници, често изпълнени в мрачната и бездушна стилистика на социалистическия реализъм. Маркира тези страни и народи като свои, като част от територията си, точно както кучето маркира своята, препикавайки дърветата и ъглите на сградите.

У нас, след влизането на въпросната червена армия, също се развихри благородната борба срещу фашизма. По селата бяха избити попове, кметове, учители (един учител бил убит, защото писал двойка на някакъв партизанин) – все фашисти. Толкова фашисти се избиха, че впоследствие се наложи свикването на „народен“ съд, за да официализира екзекуциите. Веднъж свикан, „народният“ съд изби още толкова фашисти. А онези, които пощади, или изпрати в концлагери, или ги остава да мрат от глад, лишени от всякаква възможност да си намерят работа и да си осигурят препитание.

В градовете изселиха фашистите от домовете им и настаниха там антифашисти от селата. Национализираха заводи и фабрики, магазини и дюкянчета. Изритаха фашистите и предотвратиха кариерното им развитие до трето коляно. Прочистиха даже и Партията от враговете с партиен билет – лукаво промушили се фашисти.

Оттогава насетне беше достатъчно да наречеш някого „фашист“, за да го заклеймиш като професионален злодей, който трябва да бъде изрязан като тумор от снагата на нашето антифашистко общество.

И двамата ми дядовци бяха обявени за фашисти – единият офицер (абсолютно аполитичен), другият юрист. Това съсипа шансовете за кариери на децата им, но въпреки това майка ми и баща ми направиха научни кариери. Повтарям: ВЪПРЕКИ прекрасния социализъм.

Клеймото „фашист“ се оказа достатъчно да бъде отстранен всеки кадърен човек и на негово място да застане неук и тъп простак от паланките. Впоследствие подариха икономиката на простаците от паланките и те станаха милионери.

И ето днес: когато не им е кеф, изпадат в истерия и повтарят: фашисти, фашисти, фашисти. Тоест  зли врагове, които спешно се нуждаят от нов „народен съд“ и нови концлагери. Фашистите изобщо не бива да бъдат изслушвани, аргументите им не бива да бъдат разглеждани, с тях не трябва да се разговаря, точно защото са „фашисти“.

Ето така станахме всички фашисти. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.