Явно новите господари на България не могат да измислят нищо ново освен това, което са прилагали на други континенти. Фантазията им е бедна. Затова позволяват на посочените и назначените от тях политици безотговорно да карат през просото. От няколко дни активно се разрушава, а не премества паметникът на Съветската армия (ПСА).
И защо не, след като демократичният преход завърши със съмнителната победа на новия кмет на София, зад който наднича неговата рода с дълга история в ДС. Повече от месец след местните избори кметовете в ключови градове и отделни райони предизвикват недоумение с агресивната си некомпетентност и въпиеща управленска некадърност.
Това обаче няма голямо значение, тъй като те са с доказана вярност и послушание към англосаксонския господар. А за него е без значение дали спазват държавните и международни закони, важното е послушно да изпълняват заповедите на Посолството. Освен това целта е чрез скандала с разрушаването на ПСА, да се отклони вниманието от другите провали на правителството и парламента, свързани с приемането на бюджета, и с предложенията за промени в Конституцията, обявени от професионалните колегии за противоконституционни и некомпетентни. В контекста на утвърждаващата се колониална зависимост на послушния политически елит естественият въпрос, който се поставя е: Защо сега?
Отговорът може да се търси в засилващата се глобална и регионална икономическа и политическа несигурност на САЩ и Великобритания. Историята отново е предмет на противопоставяне в българското общество. За пореден път чрез ПСА се прави опит за фалшифициране на мястото и ролята на СССР във включването на България в заключителния етап на Втората световна война. С подписаната на 5 октомври 1944 г. Крайовска спогодба и с Московското примирие от 28 октомври с.г., България става съюзник на СССР, Великобритания и САЩ срещу нацистка Германия. През следващите месеци българската армия воюва заедно с Трети украински фронт на териториите на Югославия, Унгария, Австрия. Загинали са над 15000 български войници и над 25 000 са тежко ранени.
Това е неоспорим аргумент на съветската делегация успешно да защити държавните граници на България по време на преговорите в Париж през есента на 1946 година. България е може би единствената държава, която влиза във Втората световна война на страната на оста Берлин-Рим-Токио и я завършва без промяна на геополитическите си граници, които след края на войната са потвърдени на 10 февруари 1947 година в Париж. През следващите десетилетия НР България става част от Източния блок. Паметникът на съветската армия, построен през 1954 година като символ на победата над хитлерофашизма, в последно време започна да се използва като идеологически инструмент в украинския казус, с цел да се засили русофобията в България.
Удобно се елиминира фактът, че този паметник е събирателен образ не само на Червената армия, която се бори срещу нацистка Германия, но и олицетворява подвига на българските воини отдали живота си за България в борбата срещу фашизма, гарантиращи бъдещето на българската държавност. Странно е също така, че се руши паметник, свързан с победата над фашизма, но не се обръща внимание на паметника на американските летци, загинали в небето на България през Втората световна война, бомбардирали София и други населени места в България, което е довело до много цивилни жертви и разрушения.
Трудно може да се прикрие фактът, че паметникът се разрушава, а не се подготвя за преместване и тогава вече казусът придобива международноправни измерения. Двустранният договор за приятелси отношения и сътрудничество от 1992 г. между Р България и Руската федерация обвързва София и Москва за поддържане и съхраняване на паметници от общата история на двете държави. В Чехия паметниците бяха премествани, а не разрушавани, докато в прибалтийските републики разрушаването им даде повод на РФ да заведе съдебни дела. В контекста на сегашните действия на Областната управа и кметът на Триадица, вероятността България да загуби подобно съдебно дело е голяма. Поставя се въпросът, ако това се случи кой ще плаща? Измисленият като цяло проблем с ПСА едва ли повишава политическата стабилност и сигурност на държавата както във вътрешен така и във външнополитически план.
Историята е доказала, че разрушителният нихилизъм на историческата памет е своеобразна гаранция за повторение на грешки и настояща и бъдеща нестабилност на обществото. Може би това е идеята!?!
Евроатлантическото варварство е знак за политика на разрушение, а не на съзидание, и е свързано не само с разрушаването на паметника, но и с разграждането на държавността.
