По време на дебатите в петък по проекта за изменение на Конституцията, между другото беше повдигната темата за статута на служебното правителство. За съжаление, вниманието на депутатите е концентрирано главно върху съдебната реформа, докато споменатата тема остава някак си на заден план.
Тя е важна, не бива да се неглижира и се нуждае от по-задълбочено обсъждане. Нека да погледнем текста на конкретното предложение, подписано от народните представители: според него чл. 99, ал. 5 се изменя така: Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българската народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи служебен Министерски съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. Този твърде нескопосан текст е опит за решение на проблема с кризата на парламентаризма, която се разви в периода между април 2021 г. и юни 2023 г. Неговите слабости бяха до голяма степен засегнати в обществения дебат, който се разви извън терена на законодателния орган. Все още няма отговор на следните въпроси: първо, какво се случва, ако председателят на НС, председателят на КС или управителят на БНБ отклони предложението на президента да бъде назначен за министър-председател, или ако номинираният не успее в рамките на седемдневния срок да предложи състав на МС, или ако по време на консултациите парламентарните групи не постигнат съгласие коя от трите фигури да бъде премиер, или ако се стигне до гласуване и отхвърляне в парламента на служебното правителство? Второ, ако председателят на КС бъде избран за министър-председател, как ще бъдат обжалвани актовете на МС пред КС в условията на несъвместимост между двете позиции. Служебният кабинет е отговорен за провеждането на изборите, а тяхната законосъобразност и конституционосъобразността на актовете на МС могат да бъдат атакувани единствено пред КС. Трето, ако служебен премиер стане председателят на НС, няма ли да бъде нарушен принципът на разделение на властите? Не трябва ли премиерът да бъде освободен от депутатския си пост, да напусне НС и да бъде избран нов парламентарен председател? Не трябва ли по същата логика да бъде освободен и председателят на КС поради несъвместимост? Другата слабост на законопроекта беше посочена в рамките на дискусията от депутатите от ИТН. Не е ясно какво се случва с легислатурата, която прекратява заседанията си в началото на предизборната кампания, или с други думи един месец преди провеждането на изборите, защото от момента на тяхното приключване президентът има едномесечен срок, в който трябва да свика новоизбраната легислатура. Тук текстът се нуждае от сериозно прецизиране и поражда повече неизвестни, отколкото бяха коментирани. Нека да предположим, че бъде уточнено, че старата легислатура преустановява своята дейност с акта на конституиране на новата и че този акт приключва с избора на ръководство и с обявяването на парламентарните групи, а не с по-широкото тълкуване, което включва приемане на правилник и попълване на съставите на постоянните комисии. Но какво ще стане, ако НС изпадне в трайна невъзможност да избере председател и възникне прецедент, подобен на този, който сега се развива в Столичния общински съвет? Още повече че при една нестабилна парламентарна конфигурация новоизбраният председател ще бъде потенциален кандидат за служебен премиер и във фрагментирания парламент обединението на парламентарните партии около неговата кандидатура ще бъде много по-трудно.
Основният мотив на предложената конституционна поправка е да се осигури непрекъсваемост на мандата на НС поради факта, че България изпадна в дългосрочна политическа криза и беше съсредоточена прекомерна власт в ръцете на президента. Притесненията касаят опасността от промяна на геополитическата ориентация, ако властта отново се върне в ръцете на Румен Радев. Не по-малко тревожно е и дълготрайното отсъствие на работещ парламент в условията на парламентарна република. Изброените ноторно известни обстоятелства дават основание да развием едно алтернативно предложение, което би гарантирало, че ще се постави началото на дълготрайна институционална нормализация. Вероятно то изисква свикване на ВНС, а точната му формулировка е въпрос от компетентността на юристите:
Ще започнем с цитат от книгата на Мария Пиргова „Българският парламентаризъм в условията на глобален преход”. Използваме първото издание от 2002 г., защото то е достатъчно отдалечено във времето, за да не можем да обвиним автора в субективност и пристрастност в оценката на днешната политическа ситуация. На страница 238 Пиргова пише следното: Българската парламентарна система би се стабилизирала, ако се възприеме процедурата на т.нар. конструктивен вот на недоверие, въведен в Конституцията на ФРГ през 1949 г. и възприет по-късно от Кортесите на Испания и Френското Национално събрание, където съществува под споменатата форма на резолюция за порицание. Конструктивният вот на недоверие изисква не само посочване на основанията за вота, но и алтернативна кандидатура за министър-председател. Това налага на опозицията да осигури подкрепа за едно ново правителство и да поеме отговорност за него. В този случай мнозинството има две възможности: да отхвърли вота или да подкрепи правителството на опозицията, което няма достатъчна политическа поддръжка и може да бъде свалено в най-кратък срок. Процедурата „конструктивен вот на недоверие” може и да не спаси българските правителства и парламент от дестабилизация, но поне политическата отговорност би била много по-голяма от сега.
При критическия анализ на цитата трябва да имаме предвид няколко фактора: първо, безпрецедентната продължителност на политическата криза постави под въпрос ефективността на действащия конституционен модел и още през 2021 г. Слави Василев лансира идеята България да стане президентска република. Второ, всички предложения за промени в основния закон са инспирирани от идеята за преустановяване на процеса на дестабилизация на политическата система. Трето, общественият интерес е да се съхрани характерът на парламентарната република, който е формулиран в чл. 1 на сега действащата Конституция, и да не се преминава през сложната процедура за промяна на държавното устройство чрез провеждане на избори за ВНС.
С оглед на изброените дотук обстоятелства би могло да се помисли за следния вариант за въвеждане на конституционно ниво в България на процедурата за искане на конструктивен вот на недоверие: първо, НС изкарва пълния си четиригодишен мандат. Второ, премахва се изцяло статутът на служебното правителство. Трето, действащият МС не подава оставка пред новоизбраното НС. Четвърто, искането на конструктивен вот на недоверие може да бъде внасяно по всяко време на календарната година. То трябва да бъде или за провал в конкретна секторна политика, или за провал в цялостната политика на кабинета. За внасянето му ще са необходими следните документи: подробно разписани мотиви, подписите на минимум 121 народни представители, проекторешение за освобождаване на действащия МС и за определяне на структура и персонален състав на новия МС. Част от това решение следва да бъде и утвърждаването на управленската програма на правителството заедно със заложените в нея законодателни приоритети. След провеждане на разискванията проекторешението се гласува анблок. С така описаната промяна се премахват действащите процедури по искане на вот на недоверие и на вот на доверие.
Ако се намери някаква юридически издържана формула за реализацията на подобен тип предложение, биха настъпили следните последици, насочени към възстановяване на парламентаризма и към установяване на дългосрочна политическа стабилност: ще се сложи край на характерните за целия период от началото на демократичните промени до днес безсмислени вотове на недоверие, които водят само до загуба на пленарно време. Ще се осигури непрекъсваемост на мандата на НС. С изключение на едномесечната предизборна кампания няма да има период, когато правителството да не подлежи на парламентарен контрол. Политическите кризи ще останат завинаги в историята. Парламентарно представените партии ще бъдат стимулирани да водят характерните за нормалната политическа среда преговори за съставяне на редовно правителство, да подписват коалиционни споразумения и да намират реална алтернатива на установеното статукво. Президентът повече няма да бъде обвиняван, че е архитект на даден кабинет, че се опитва да саботира и да свали законно избрания МС, че се стреми да наложи своята служебна власт и да разруши темелите на парламентарната република.
Наивно е да се мисли, че някой политически субект ще припознае тези идеи. Това е така, защото партиите действат по конюнктурни съображения и не биха жертвали своя личен интерес в името на общата стабилност на държавата. Тук по-скоро беше представена една утопична визия за изход от кризата.
