Ако магистрална проститутка се качи в кабината на самолет, тя остава ли си курва, или става пилот? Ако шофьор на такси изпълни курс между УНСС и Софийския университет, става ли доцент, или си остава прост бакшиш? Ако амбициозен провинциалист организира натруфен бал за дърти скучубри с вкаменени от ботокс лица, става ли лорд, или си остава обикновен гей? Ако банда вехти ченгета се окичат с наметала с кръст и препашат мечове, стават ли рицари-тамплиери, или си остават малоумни милиционери?

Както казваше другарката Нинова, демокрацията ни отне много. Най-тъжно е обаче разпадането на онези обществени организации, които поддържаха славния ни строй в идеален социо-икономически баланс. Няма вече пионерчета, няма ДКМС, няма ТКЗС, няма АБПФК, даже Хоремагове почти не останаха. Само Съюзът на журналистите и този на писателите пазят духа на Георги Джагаров и веселите ловни дружинки на Бай Тошо.

За сметка на това се родиха масонски ложи и тамплиерски храмове, архонти и фондации, които бавно, но сигурно иззеха функциите на комунистическите си предшественици. Разликата е само в имената, но съдържанието остава идентично. Същите гъзолижещи изчадия, които градяха кариери по партийна, профсъюзна и идеологическа линия, сега са предприемачи на държавна издръжка и гравитират хитро и мълчаливо около политическия елит със спонсорски ентусизъм и ресто в задния джоб.

Онзи ден едно от най-комичните извращения в новата ни история, наречено Орден на рицарите-тамплиери от Йерусалим, сътвори отвратителен, бутафорен цирк на селяндури с плащове, които раздаваха някакви награди за обществен принос. Въпросното извращение дори получи висша институционална подкрепа, като не само беше посетено от вицепрезидента на Републиката, а г-жа Йотова получи и наградата за Рицар на годината.Чудя се какво ли следва – Съюзът на космонавтите от Търговище да избере за почетен председател Николета Лозанова? Или Коафьорите от последния ден да връчат на Боби Михайлов Перука на десетилетието?

Едно време разправяха, че Съветът за икономическа взаимопомощ се крепи на българското трудолюбие, руската трезвеност и албанската електронна промишленост. А, и на космическите технологии на Северна Корея. Днес, като обърнем поглед назад, въпросното псевдоикономическо, комуноидно недоносче, буди само усмивки и недоумение, но явно времето на уродливите, болшевишки дегенератски организации съвсем не е отминало. Само че сега те не носят почерка на Маркс и Ленин, а на дребните мозъчета от ДС и УБО, които никога няма да избягат от стадното мислене, в което са отгледани.

Дебилният, неистов стремеж на неокомунистическите парвенюта да се организират в групички, ложи и ордени е нещо много повече от елементарна комплексарщина и нискочела показност. Той говори за неизживяното ни и незабравено минало, когато всички бяхме другарки и другари, обединени в колективи и съюзи, в клетки и явочни квартири. Докато Янка Такева и Румен Ралчев са родните рицари, империята на болшевишкото зло никога няма да ни пусне от ноктите си. Независимо дали носи фуражка или бяло наметало.