„Ако някои не са осъзнали вече, че след 1989 г. не сме влезли в орбитата на капитализма, няма и да осъзнаят, че сме в орбитата на фашизма под мимикрията на „Демокрация". Фашистите у нас се спотайваха, докато не дойдоха украинците, с нацистки свастики по телата и пречупени кръстове на знамената. Нашите неофашисти и ЛГБТ добиха смелост, заедно с тях боядисват руските паметници на културата, открито афишират своята фашистка принадлежност.
Къде са българите, които да се противопоставят на тези вандалщини?“
Тоя идиотизъм в заглавието не е изречен в някоя кръчма след третата ракия, не е изскочил и от устата на клиент на специализирана клиника. Цялостният цитат е:„По-добре олиото да е скъпо, агнешкото да е скъпо, горивото да е скъпо, но да не сме роби на Путин“. А какво да кажем за другия „бисер”: „Не трябва да се празнува православният Великден, той се използва от Русия”. Досещате се, драги читатели, че тези глупотевини са се изтърколили не от устата на някой юначага с доказани психически отклонения, а от наш министър-председател (до неотдавна), вожд на българска партия, печелила по един или друг начин избори. Да, за господинчото Петков става дума.
Тези и доста други такива „откровения” можете да прочетете по-долу в публикацията на един учен - доц. Надя Велчева. От биографичната й справка се разбира, че:„тя е историк-етнолог, доцент, доктор по история. Работи в сферата на съвременната етнология, етническите процеси, празниците и честванията, семейно нравствените отношения. Издала е 13 монографии, сред които „Един живот в науката” (2013), „Преход и динамика на етническите процеси” (2009), „Народ без граници. Българският идентитет” (2007), „Хора, професии и празници” (2005), „Родопчанката. Щрихи от етносоциалния и етнопсихологическия й портрет” (1994) и др.Съставител, редактор и участник в 2 сборника. Публикувала е и над 300 студии и статии в наши и чужди издания”.
Условно изследването, което ви предлагаме днес с незначителни съкращения, може да се раздели на две части- теоретична, която разглежда в научен аспект какво се случва с историческата памет на нашия народ след 1989 г., и втора, - илюстративна” част, в която тя изнасяредица потресаващи прояви от живота ни днес.
„Историческата памет и защо ни е толкова необходима днес, София 2022”, изд. Български антифашистки научен институт, фондация ”Устойчиво развитие за България”, Център за стратегически, исторически и политически изследвания, съст. проф. д.с.н, д.фн. Максим Мизов
Съвременни тенденции за изопачаване и унищожаване на историческата памет
Надя Велчева
Бързият крах на социализма доведе до своеобразен вакуум в социокултурното пространство. Политическата сфера беше завладяна от хора, които си присвоиха привилегията да отричат близкото минало, без да предлагат реална
перспектива за бъдещето. Настъпилата конфронтация между безпаметовите наследства на отделни човешки общности или поколения отвежда към „затваряне страницата на миналото“ и отпращане на обществото в „пространството на забравата“.
Колкото и да са относителни „пространствата на забравата“ и „пространствата на паметта“, съотнесени към съпреживяването или въобразеното в живота дори в този преход към капитализъм, обективно съществуват хранилища на културната памет (музеи, библиотеки, читалища, паметници, църкви, джамии, обители и др.), държавни институции (министерства, регионални инспекторати и др.). В своята цялост те изграждат, съхраняват и възпроизвеждат българската национална култура, българската национална идентичност и памет за всичко българско, въпреки променените логики, техники и практики на употреба в преходен период към друг обществен строй, в случая капитализъм, замаскиран под
формата на „демокрация“.
Моделирането на паметта е израз на реална или символна власт. По принцип културата на едно общество, а като цяло и историческата памет за нея, се развива съобразно политическото устройство и неговата културна политика.
Културата е „множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални иемоционални черти на дадено общество или обществена група, в допълнение на изкуство и литература, стил на живот, начин да живеем заедно и система от ценности, традиции и вяра“.
[…]Но дали така се развива културният процес в България през последните три десетилетия. „Конюнкурното загубване на паметта“ сред определени хора и
общности води определено до деструктивно противопоставяне между привържениците на носталгизма и привържениците на нихилизма по отношение на културното наследство и историческата памет.
Неблагополучията на прехода във всички сфери на живот и особено попадането на обществото в „ценностна аномия“ (понятие, което се отнася до социалното състояние на отсъствието на правила и норми), където индивидите пренебрегват социалния контрол, който управлява определено общество – Б. Хр. Г.) без цели, идеали и перспективи води някои учени към систематизиране на традиционните нравствени ценности като същински национален капитал, изразяващ българската идентичност и която до голяма степен определя „жизнения и демократичен дух на българската културна съкровищница“. И това наистина е така, тъй като всяко общество се нуждае от правила и ценности, от образци и стандарти, от пантеон от исторически и културни фигури, които да имат значение за цялата нация.
Преди три десетилетия обществото беше създало цял сакрален пантеон от ценности. Този единен пантеон от безспорни авторитети, събрали в себе си значими за всички правила, норми, ценности и идеали, които обединяват всички хора и са необходими за социализацията на следващите поколения, днес вече е
разрушен. Предходните морални образци са отхвърлени, а новият културен, политически и бизнеселит се опитва да наложи морални образци от „европейските ценности“ като стандарти на ново поведение.
Днес герои на новото време са „звезди“ от екрана и политиката с публична известност чрез примери от тяхното отклонено поведение. Поведение на границата на нормата, резултат от подчиняване на основните морални и социални ценности и на нормите на консумативното общество
Пълната ценностна трансформация изменя не само поколенческата сетивност, но моделира паметта и мисленето. Затова в последните три десетилетия в българското общество се залага на противопоставянето – социално, културно, верско, етническо. Поляризират се и „пространствата на паметта/забравата“ спрямо
близкото минало заради политическата им употреба.
Младото поколение на бившия политически елит, заедно с бивши партийни секретари и ръководители от по-нисшите ешелони на властта, превърнали се в „дисиденти и демократи“, заемат ключови позиции в политиката, икономиката, културата. Прагматичен израз на политическата еволюция на този слой от бившата номенклатура е легализирането на натрупани финансови активи и заемането на важни икономически позиции. За тях „пространството на забравата“ е удобна
позиция по отношение на близкото минало и историческата памет. Друга част от хората, претърпели „травми на паметта“ от близкото минало, имат шанс за реванш над първите, превръщайки се в жертви, но парадоксалното е, че те загърбват и българската историческа памет в угода на новата конюнктурна геополитическа ориентация на България, следствие присъединяването към ЕС, НАТО и василитета от САЩ.
Пренаписванията на биографиите чрез изобретяване на памет или забрава са едни от страните на днешния портрет от събития, процеси, драми и колизии
на идентичността. Затова днес проблемът за историческата ни памет е особено актуален и драматичен, засягащ оцеляването на българите като народ и нация.
Нихилизмът и сребролюбието на управляващата класа, склонността й да подменя обществените интереси с лични и корпоративни поставя под съмнение бъдещето на българската нация през 21-ви век. А бъдещето ни е заложено именно в съхраняването на духовната ни самоличност в глобалния свят, във възкръсването на позабравената ни обич към Родина и Отечество.
Още в началото на прехода илюзията за демокрация изкривява и руши българската историческа памет. Членството ни в ЕС и НАТО разруши основите
на държавността – промишлеността, селското стопанство, военната промишленост. Новите „евроатлантически ценности“ постепенно изместиха и неглижираха
семейството като основна институция на обществото, появиха се невиждани дотогава симптоми от капиталистическата действителност като безработица, наркомания, проституция, наркотрафик, корупция.
Многобройните НПО-та, финансирани от САЩ, промениха мисленето и историческата памет на многобройни групи от интелигенцията, Сорос е пуснал
пипала в Президенството, Министерски съвет, Парламент, Съдебна власт.
Настана и срив в българското образование. Според статистиката, България е на 12 място в света по образованост на пенсионерите, а на 89-то място по образованост на младежта.
Мястото на формирането и функционирането на колективната памет, на общи образци и спомени е публичната сфера – във виртуалното пространство на
медиите, културата, образователните системи и реалното пространство на публичните места на паметта и публичните чествания. Самата публична сфера търпи радикални трансформации в комуникациите, чрез които се рационализира. А в процеса на глобализация и плурализация на публичната сфера, това неизбежно води и до трансформации и плурализации на паметта за станалото.
Тенденциите за изопачаване и унищожаване на историческата памет започнаха още с новата политическа власт след преврата в края на 1989 г. и започналия преход към лелеяната „демокрация“. Но те особено се засилиха при последното правителство на т.нар. „Четворна коалиция“, която превърна негативите
от тридесетгодишния преход в държавна политика.
Още преди изборите писах, че това правителство на „чужденците" няма да успее. Съмненията ми бяха, че тези млади хора, като групировка от Харвард, няма да знаят какво да правят в държава, която не познават, не родеят за нея, учили да мразят Русия и да обичат САЩ. Но българите са слабоумни, доверчиви, наивни и разнообразни като манталитет, без да мислят, сътвориха една гротеска от четири различни партии, едни за харвардците, други за фашистите, в сезон на война, трети за пари, вероятно.
След толкова гафове, лъжи, манипулации за основополагащи за идентичността и независимостта на държавата грехове на едностранно действащия Кирил Петков, като премиер, коалицията продължи, въпреки негативите към България във вътрешнополитически и международен план.
За голямо съжаление новото правителство избра за Министър-председател един недоказан като компетентост и професионализъм човек в каквато и да е област, който започна да се изживява като вожд на страна, която нито познава, нито знае нейния език, история и култура. Този некомпетентник, малограмотен за България и света, но твърде лоялен към своите господари в САЩ и горещо подкрепян от президента Румен Радев се изживяваше като най-великия в страната.
Осмели се да унижи и предварително, преди да се е произнесло НС, уволни военния министър Кирил Янев, единствен в кабинета с усет за интересите на България и запазване на нейния неутралитет в сериозна ситуация поради започналата война между Русия и Украйна.
Този премиер, който не е бил войник, шляел се по държавите, без никакво сериозно образование, си позволи гавра с Янев, който най-добре в този момент
знаеше как дипломатично да предпази България от намеса в този конфликт. Кирил Петков и цялата му парламентарна група от „Продължаваме промяната“ още
в началото показаха, че защитават американски интереси в ущърб на българските.
Не по-различни като манталитет, антибългари и русофоби се оказаха и другата част от правителството, партията „Да, България“. Третият коалиционен партньор „Има такъв народ“ навреме се отказа от тази антибългарска коалиция, но БСП, която беше опора на широк кръг от народа, продължи да играе под диктовката на Кирил Петков.
Правителство, което дойде на власт като „антикорупционно, за адекватно правораздаване, за вкарване в затвора на всички престъпници по върховете на властта, за нормалност и просперитет, за нулева толерантност към корупцията",
правителство на знаещите, харвардски възпитаници, млади, неопитни, но с хъс да просперират България. Оказа се, че изчезнаха милиарди, незнайно къде. За
няколко месеца това правителство без никаква реализация, само се прекланяше на външен натиск било за Северна Македония, било за Украйна. Посрещаше като
големи величия министър на външните работи на Украйна, на някакви представители от НАТО, явно се представяше като правителство, назначено от САЩ.
Това, че българите са разединени, било заради вътрешни неуредици, било заради външни, съсипват отвътре държавата ни, но никой не го разбира. Обществото се люшка, от пандемия към война. Пандемията се оказа фарс, войната действителна, но вместо да запазим неутралитет, правителствените харвардци
засилиха позициите си срещу Русия, нападаха я по медиите че е „агресор“, наричаха я „бензиностанция с ракети“, подкрепяха санкциите на ЕС срещу нея.
Оказа се, че най-великите и стабилни страни от ЕС са предприели мерки да договарят газ с Русия въпреки санкциите, които й наложиха, нашите мунчовци
създадоха газова криза в страната с отказа си да договарят руски газ. За три месеца нищо наглед, освен една инвазия на украински богаташи, с претенции и наглост, като че ли са на собствена територия. И къде е полицията да въдвори ред, къде е на площада, където се горят знамена и се вее фашисткото знаме на Идил?
Къде са българите, когато един гори руско знаме, когато заедно хора от правителствените групи в Парламента и украинци-бандеровци правеха протест в нашата държава; къде са българите, когато украинец заплашва българин русофил; къде са българите, когато украинец сваля наше знаме и слага украинското.
Приехме някакви бежанци от Украйна, при влизането никакви документи, никакви предпазни средства за ковид, веднага им бяха дадени визи и настанени в най-луксозните хотели по Черноморието. Вероятно с бежанците са нахлули и бандеровци, които направо окупираха страната. Една вечер митинг от предимно
украинци и девойки с непристойни плакати, във Велико Търново украинец заплашвал българин, който бил на страната на руснаците, в Свети влас свалили
българското знаме и сложили на Украйна. И всичко това пред погледа на правителството, което открито застава на страната на Украйна във военния конфликт.
МВР и службите за сигурност мълчат.
Ако някои не са осъзнали вече, че след 1989 г. не сме влезли в орбитата на капитализма, няма и да осъзнаят, че сме в орбитата на фашизма под мимикрията на „Демокрация". Фашистите у нас се спотайваха, докато не дойдоха украинците, с нацистки свастики по телата и пречупени кръстове на знамената. Нашите неофашисти и ЛГБТ добиха смелост, заедно с тях боядисват руските паметници на културата, открито афишират своята фашистка принадлежност.
Къде са българите, които да се противопоставят на тези вандалщини?
Няма я и държавата, предала се тотално на европейските неолиберали и американски ментори, които са завладели страната ни.
Министърът на МВР Рашков, който уж се ползваше с добра репутация в обществото, намери човека, който е забил кирка в колата на украинец, но къде
беше нашата полиция, когато бандеровци боядисват Националната библиотека и паметниците на нашата история, когато на държавни сгради се вее украинското знаме, или когато украинци тероризират управителите на 5-звездни хотели, в които Кирил Петков ги беше настанил като бежанци.
Покрай украинските бежанци и техните безчинства, смелост доби и нашата т.нар „градска десница“, върли русофоби, благодарение на американските грантове и по това ДБ се сближиха с партията на премиера Кирил Петков. Подеха отново кампанията за смяната на националния празник на България 3-ти март с
24 май. Продължиха атаката срещу Русия и „изчегъртване“ според тях русофилията и паметта за вековните исторически връзки между България и Русия.
„Перестроечното дясно е срамен хибрид между нихилизма към българската историческа памет и васалитета към Великите сили,... позорното им упражнение с българската история е за външна употреба – да покажат на метрополията, че са в крак с актуалната война и с всичко руско“, пише Велизар Енчев на страницата си във фейсбук.
„Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при загубени войни у нас не се е настанявало подобно тягостно чувство – да става каквото ще. В днешната обстановка има само поединично спасение. Има опасност всичко онова съградено, което празнуваме на този ден, да бъде ако не заличено завинаги, то поне силно
корозирало и останало не толкова значително, колкото е било“. Из словото на Андрей Пантев по случай празника.
Антируската пропаганда се разгаряше, дори Президентът Румен Радев не изпрати поздравително писмо до Путин по случай 9-ти май, телевизиите спряха руските програми, за да не гледаме грандиозния парад на Червения площад. А
този празник винаги е бил голям за България и българо-съветската вековна дружба и както двама младежи пред Паметника на Съветската армия, развявайки руското знаме написаха във Фейсбук „Без „Вставай страна огромная“ Европа нямаше да слуша „Ода на радостта“. И много хора бяха пред паметника, но и по-
казахме що за народ сме. Разделен не само в страната, защото „всичко ни е наред“, но и като марионетки на други страни. Денят беше слава на народите в Съветската армия, която победи фашистка Германия. Но лумпените се разделиха, то не бяха поддръжници на фашизираните, които обстрелваха Паметника на Съветската армия с боя, то не бяха фашизираните елементи от българи и украинци
пред руското посолство. По същото време демонстрация за нашето нищожество като народ и нация беше и посещението на премиера Кирил Петков в САЩ, по-
срещнат от някакъв треторазряден чиновник от департамента на САЩ в някаква, според нашите разбирания, слугинска стаичка. Това не е унижение само на премиер на страна от НАТО и ЕС, но унижение за страната ни пред САЩ. Питам се, на тези ли сме подлоги, защо нашите управници с поведението си се гаврят с
нашето достойнство като народ, защо тези негодници още ни управляват.
Защо народът ни все се влияе от външни фактори, вместо да обърне поглед навътре. Чуждите проводници на противодържавна политика не се ли напечелиха, докога ще слугуват на чужди интереси, явно докато САЩ продължават да наливат долари в тези родоотстъпници, САЩ които от 1992 г. досега са дали над 400 милиона долара за тяхното предателство.
Питам се, какво означава ЕС, съюз отделно от военната организация НАТО.
Първото трябва да е икономически съюз, който да подпомага и преразпределя икономическите ресурси между членките, така че всички да са задоволени икономически, но какво се получава, големите капиталистически страни имаха нужда от пазари в бившите соцстрани, затова унищожиха производства, икономика, военна промишленост и за подчинение на населението образованието, културата, семейните ценности, родовата памет и идентичност на тези страни. Но за такова подчинение винаги е в опора на милитаристичната организация НАТО. Затова ЕС
се е превърнала също в един пронатовски съюз, който установява диктат върху членовете си, затова си позволява да налага санкции на страни, които нямат отношение към конфликти въобще по света, а сега между Русия и Украйна. Кои са те, да ни определят с кого ще имаме икономически или културни отношения, ако
не се чувстват като господари над тези страни, или като България, чието правителство се подчинява безропотно!
„Антикомунизмът и русофобията на родна почва са контрапункт на патриотизма и отстояването на националните интереси“, пише Велизар Енчев в социалната мрежа. Връх на яростната русофобия беше и едноличното решение на премиера Кирил Петков да изгони 70 дипломати от Руското посолство по резонния претекст на русофобски настроения и на бившето правителство на ГЕРП за шпионаж. „Доживяхме... предложение за заличаване паметта на историческите и духовни връзки между България и Русия. Най-дълбоки, истински, вековни връзки, дебели като котвени въжета, които могат да свързват два народа“. (Д. Шейтанов, фейсбук, 1 юли 2022 г.) Действие, което наруши вековните международни отношения с Русия и непредвидимите последствия от този акт. Яростната русофобия на министър-председателя Кирил Петков беше явна не само в неговите действия, а и в малоумните му изказвания, приличащи на „бисерите“ на учениците при кандидатстудентските изпити, останали невежи и малограмотни и след 12-ти клас. Ето и някои от тях: „По-добре олиото да е скъпо, агнешкото да е скъпо, горивото да е скъпо, но да не сме роби на Путин“, „Не трябва да се празнува православният Великден, той се използва от Русия“, „Трябва да има затвор за тези, които подкрепят Путин“, „Аз спасих българските моряци. Измъкнах ги от лапите на Путин“, „Българите, които не подкрепят украинския флаг на църкви и сгради са предатели“ и т.н.
Оказа се един негодник с психични отклонения, еничар и безпаметен относно историята на България и вековните исторически връзки със Русия, освободителката ни от турското робство и възстановяването на Третата българска държава.
В антируската фобия на „Продължаваме промяната“ силно им пригласяше групата на „Да, България“. И отново да напомня, че и при тези неадекватни, крайно непремислени и подчинени на чужди интереси решения и приказки на Кирил Петков, БСП продължи да го подкрепя и да пази министерските си кресла в това правителство, нещо повече, във всичките действия на премиера председателят на БСП Корнелия Нинова го подкрепяше. Като министър на икономиката и индустрията и с нейния подпис България подпомагаше с оръжие и боеприпаси Украйна, което й донесе огромни негативи от страна на членове и симпатизанти на БСП.
Под влияние на младите харвардци и Президентството се включи в антируската кампания, в свои изказвания вицепрезидентката Илияна Йотова нападна Русия, че през 2014 г. е анексирала Крим, а шефът на Стратегическия съвет към държавния глава Александър Маринов по повод газовата война между ЕС и заради европейските ценности реши, реши, че трябва да скъсаме с Газпром. И президентът Румен Радев забрави за своя вдигнат юмрук на протестите през 2020 г. Отказа поканата на Русия да присъства на 9 май на тържествения парад в Русия като предпочете някакво събиране на Атлантическия клуб на Соломон Паси, активно участва в „Триморието” на НАТО против Русия, В Брюксел подписа декларация, че Русия е „агресор”, беше политически баща на групировката от Харвард и крепител на тяхното антируско правителство, което за своите седем месеца в управлението на държавата сътвори многобройни зулуми.
Така и друг външнополитически гаф на правителството на Кирил Петков и лично негов е едностранното решение да премахне ветото над Северна Македония за влизане в ЕС, за да се хареса на Брюксел и утвърди положението си в
политическата си кариера в България. Имаше междудържавни комисии от България и Северна Македония от историци и професионалисти, които уточняваха претенциите и на двете страни и най-вече нашата позиция за премахване на българофобията към българското там население, премахване на фашистките настроения към България в учебниците, за кражбите на българската история. За Петков тези претенции бяха маловажни и поради неговата вече явно изразена
антибългарска позиция, незнание за българската история и тъпия му егоцентризъм, предостави на президента Макрон да измени направените предложения от
двустранната комисия в угода на Северна Македония. Възмущението на голяма част от българите беше голямо, не точно за премахване ветото за СМ, а защото
32 години България не излезе на Европейската политическа сцена със свое предложение, нито веднъж. Нито веднъж с позиция не доказа, че съществува. Дори изпратените в Брюксел професори Павлов, Кочева и Овчаров да защитават българската позиция, под влияние на десните българофоби, се отказаха от своите научни тези.
Защо ли всичко това се случва? Защото 32 години ни управляват партии, които са лъжливи, спекулативни и манипулативни. Бяха многобройни падения, ние се
изправяхме, но днес завърши. Призивите, че сме център на Европа, че сме първи срещу Русия, че имаме глас в Европа, всичко беше манипулация, цирк или
метафора за Мястото на България в Европа. Днес всичко се оказа фарс, скоро България може и да я няма на картата на Европа. Както се представяме пред Европа, така и Европа ни приема. „Най-големият срам, който съм изпитала през 20-те години в Белгия, пише наша сънародничка. Така беше представена България
на тазгодишния карнавал в Сеинт Жос Тен Нуд... Срам за вековните ни традиции, за уникалните ни носии, за българската шевица, за гласовете ни, определяни като Чудо! ... Срам за песента ни в Космоса, срам за нестинарите ни, бяхме представени с кючеци! Плачи, майко Българийо!“ А на снимката, която публикува, всички девойки бяха с шалвари. „Разрушаваща духовния имунитет на нацията срещу задграничните методологии за заличаване на културната ни идентичност”, пише известния ни писател Димитър Недков.
Парламентът, той е функция на народа, това са фалшивите милионери, които окрадоха България, това са младите еничари от Европа и САЩ, и това са несретниците бедни, които вярват на партиите. Това е един народ, който живее в паралелни пространства, едните са властници, други са техни роби, но скоро ще свършат робите, не знам какво ще правят богаташите милионери и милиардери,
кой ще им работи. Едните съсипаха държавата, другите са на изчезване, първите ще се изнесат с парите си в офшорките, другите ще си отидат. България умира,
заради тези, които 32 години съсипаха държавата от лакомия за власт и пари. “С широко отворени очи, изпълнени с безразличие, ние виждаме как България изтича. Изтича времето на България, историческото време.. Изтича с всяко читаво дете, което заминава през Терминал 2 и никога не се връща...Изтича с поредното
затворено, пустеещо село...С широко затворени очи виждаме как нашите отношения са се превърнали в отношения на врагове...“ (Христов Ив., 2020 г., 1 юни) “Време на безвремие и време на безнравственост…” (Янков Бр., 2022 г., 24 май).
Колективната историческа памет е подложена на деформация, на унищожeние от разноликата идеологическа платформа на разнородни групи и индивиди в обществото. Едни се прекланят пред паметник „Жертвите на комунизма“ /???/, други пред бюста на бивш американски президент Роналд Рейгън, незнайно защо
и какъв му е приносът към България. Трети обявяват Ботев за терорист, а някакъвнеизвестен фашизоид Павел Гърков е написал книга „Левски между светостта и
светкоста”
Какво да кажем за реституцията след 1989 г. и безразличието, пасивността и нихилизма на местните органи на държавната власт и законодателството,
които не приемат, че домовете на известни културни дейци са извор на памет и духовност. Знаем какво се случва с къщите-музеи на Николай Хрелков и Георги
Караславов. Едва ли има истински българи, които да не се възмущават от реституцията на дома на Яворов в София и обречения на саморазрушение негов музей в Поморие. Същият случай е и с дома на проф. Иван Шишманов, на Дора Габе, с музеите на Христо Смирненски и Никола Вапцаров. Всичко това е част от културно-историческата памет, оставена на доизживяване.
Докато държавната политика, медиите и идеологическата ориентация на политически субекти и отделни личности рушат и изопачават историческата памет, важна роля за нейното съхраняване имат традициите в семейството и рода в по-малките градчета и най-вече в селската среда. Там има паметници, скулптури, манастири, свети места с конкретни годишнини, чествания и др., които са
„местата на паметта“ и имат ценностна натовареност или сакралност, от останалата част на средата. Във всяко населено място се провеждат годишни чествания на известни в миналото борци за свободата на България, отдава се почит към саможертвата на местни патриоти и революционери, действия, които запазват спомена жив и при младото поколение за история, събития и личности, за да не се забравят. Много хора от различни части на България споделят в социалните мрежи за такива паметни годишни чествания, с което ни правят съпричастни с историческата памет за светли имена и артефакти от историята по българските земи.
Христо Георгиев, * Черно на бяло
