Изказване на адв.Владимир Шейтанов на Научно-практическата конференция "Либерал-екстремизъм: заплаха за демокрацията и основните човешки права“
Част II
Неолибералната характеристика на ЗСУ
ЗСУ бе представян от своите автори като средство за модернизиране и укрепване на социалната сфера. Под предлог освобождаване от „задушаващата“ роля на държавата, социалната сфера беше още повече разстроена по типичния неолиберален код.
ЗСУ легитимира прехвърлянето на функциите на държавата по оказване на социална подкрепа към НПО като доставчици на социални услуги. Така в социалната политика бе внесен принудителен търговски елемент. По един „пост-съвременен“ начин, заплащането на тези услуги бе възложено на държавата и общините, което облекчи доставчиците на услуги да събират своите такси. Така социалните услуги станаха едни от най-привилигированите услуги, чието заплащане е гарантирано от държавата и общините, за разлика от всички останали услуги, които се заплащат от ползвателите. Това „нововъведение“ с нищо не подобри социалната сфера, само направи социалната подкрепа двойно по-скъпа.
С това бе нанесен поредния неолиберален удар по обществото, този път в социалната сфера.
НПО по дефиниция не са орган за провеждане политики, но с новите правомощия и източници за финансиране от държавния и общинските бюджети. Но ЗСУ им предостави сериозни инструменти за нейното насочване. Те обаче нямат нито капацитета, нито кадрите, нито финансирането, нито експертизата на държавата. Отдръпването на държавата и общините от присъщите им функции оголи социалната сфера и остави населението на цели региони реално без адекватна подкрепа.
Неолиберални характеристики на законодателството в областта на образованието и здравеопазването.
Действащото българско законодателство отдавна прие неолибералните постулати. В резултат частният бизнес измести държавата в областта на здравеопазването и образованието. Болниците бяха превърнати в търговски дружества, а детските градини и училища - в любима доходоносна сфера на частния бизнес. В резултат на това, системата на всеобщо, достъпно и сравнително равно за всички здравеопазване, бе унищожена и заменена с кастова здравна система. В образователната сфера качественото образование се превърна от всеобщо право в неолиберална привилегия за лица с по-висок материален статус. Частните детски градини, училища и Университети, като НБУ, остават недостъпни за голямата част от деца, ученици и студенти.
Неолиберални характеристики на международните договори, ратифицирани от парламента
Неолибералният парламентаризъм широко отвори вратата за навлизане на неолибералните постулати в националното законодателство през международните договори. От 1997г. насам, с избора на 38-то Народно събрание, в българския парламент се сформира устойчиво неолиберално мнозинство. Това позволи през този период от 25 години НС да ратифицира стотици международни договори с подобно съдържание.
С най-дълбоки последици в това отношение бяха договорите за присъединяване на България към ЕС и СТО. В хода на преговорите за присъединяване към ЕС България беше заставена да приема задължения, които коренно промениха нейната икономическа и обществена сфера. Показателни в това отношение бяха главите, по които бяха водени преговорите – Свободно движение на капитали, Свободно движение на хора, Социална политика и заетост, Политика на конкуренция, Данъчна политика, Земеделие, Индустриална политика, Икономически и валутен съюз, Митнически съюз, Финансов контрол и др. Аналогични бяха и 27-те споразумения за СТО – особено Споразумението за търговия с услуги, Споразумение за селското стопанство, Споразумението на субсидиите, Споразумението за мирно решаване на търговски спорове и всички останали.
Тези договори и споразумения имат общ неолиберален контекст, който се изразява в сваляне на държавните ограничения пред свободата на търговията. Подобна икономическа стратегия е пагубна за всяка неконкурентна икономика като българската.
Втори голям международен източник на неолиберално съдържание са международните договори в областта на правата на човека и основните свободи. В тази сфера в последните 2-3 десетилетия се наблюдава истински неолиберален десант, както чрез изменение на съществуващи международни договори, така и чрез приемане на откровено неолиберални правни инструменти като Споразумението на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), Международния компакт за миграция,проекта за Споразумение за взаимно признаване на родителството на ЕС.
Неолиберално съдържание се налага и чрез международните търговски споразумения в трите им разновидности: споразумения на свободна търговия, споразумения за икономическо партньорство, споразумения за асоциирано членство, Споразумението Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции ТПТИ между ЕС и САЩ – клаузата за частния арбитраж при търговски спорове, Договорите за защита на инвестициите, и др. Пакта „Мобилност“ на ЕС – наречен Пакта „Макрон“ и др. Обща черта на тези международни договори е стремежът за отслабване ролята на националната държава и подчиняването й на международни обединения, управлявани от частния интерес на глобалния бизнес.
Носители на неолибералния парламентаризъм в НС са сформираните след 1989г. парламентарни партии и коалиции. Показателно за тях е участието им в парламентарните фракции в ЕП. Членове на неолиберални фракции са ДПС и ГЕРБ. Те осъществяват постулатите на неолиберализма както в българското НС, така и в ЕП. Ето как формулира тези постулати лидерът на една от тях на 09.01.2013г. на VIII Национална конференция на своята партия. Цитирам „Националната държава отмира… Вместо монолитното единство на модернизма ще имаме модерността на постмодернизма. Вместо перфектната сигурност на държавата, ще имаме свобода и отговорността на институциите“. Зад псевдонаучността на израза „модерност на постмодернизма“ наднича неолибералната стратегия за маргинализиране на държавата и усилване ролята на частния капитал.
ФАСАДНА СЪЩНОСТ
Неолибералният парламентаризъм е фасада на политическата и икономическата власт на управляващото малцинство. Той е опит да се придаде приемлив вид на една политика, която реално ограничава правата и свободите на гражданите. Реалният парламентаризъм е заменен с политически театър. Независимо от разпределението на депутатските места, независимо включването на едни и други партии в парламентарното мнозинство, законодателната дейност като цяло винаги е в противоречие с интересите на по-голямата част от обществото.
Парламентарният неолиберализм обезправява индивида, групата, нацията, защото защитава чужди интереси. Достатъчни са дори само два примера: решението на НС за сваляне на ембаргото върху внос и транзит на украинско зърно през територията на България и стачката на българските зърнопроизводители, както и разбиването на националната енергетика чрез затварянето на първите 4 блока на АЕЦ Козлодуй и провала на изграждането на втора АЕЦ в Белене.
Един от безспорните примери за фасадност на българския парламентаризъм е Законът за референдумите. Приет 2009г. по искане на ЕК, този закон досега е бил използван 39 пъти, но по него нито веднъж не е проведен референдум. През 2023г., в България бяха предприети 4 инициативи за референдуми и нито една от тях не беше успешна. Дори в случая с Референдума за влизането в еврозоната на ПП „Възраждане“, който успя да изпълни законовите изисквания за събрани минимум подписи, НС не допусна провеждането на референдум. Фасадността на този закон е повече от красноречива.
ФРАГМЕНТАРНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ
Неолибералният парламент по дефиниция е инструмент за защита интересите на малцинството срещу интересите на мнозинството. В него инженерно създадени с чужда помощ парламентарни мнозинства „окупират“ законодателната власт и провежда законодателна дейност в интерес на инженерите-създатели, вместо в интерес на обществото. В този смисъл той е пряко отрицание на представителната демокрация.
Фрагментарността на представителството в парламента е пряка последица от два основни фактора: ниската избирателна активност и скъпата избирателна кампания. В България избирателната активност почти никога не надвишава 50% от избирателите, т.е. над половината избиратели не са представени в българския парламент. Така например, на парламетарните избори тази година избирателната активност беше 40.69%, а на местните избори 39.41%. Това са официалните данни, а ако се анализират реалните данни, то статистиката ще бъде още по-разочароваща.
Освен това, за успешно провеждане на избирателната кампания са необходими средства, които не са по възможностите на отделна група граждани или малки партии. Партиите с успешни избирателни кампании вече изразходват по няколко милиона лева.
Важна причина за фрагментарността на парламента е Законът за политическите партии. Той дава възможност за сравнително лесно създаване и регистриране на политическа партия, което раздробява избирателната маса на малки части с ниска политическа тежест. С гласовете на 15-16 % от гласовете на електората, се печелят избори и се създава изпълнителна и законодателна власт. Съчетанието на висока фрагментарност с ниската избирателна активност осъжда неолибералния парламент на политическа дисфункционалност.
ЗАВИСИМОСТИ НА ДЕПУТАТСКИЯ КОРПУС ОТ ВЪНШНИ ФАКТОРИ – КОПОРАТИВНА И ЧУЖДА ЗАВИСИМОСТ
Неписано правило в неолибералния парламент е зависимостта на депутатите. Тя ежедневно насочва дейността на неолибералния парламент в интерес на отделни групи и прослойки. Основният инструмент на подчиняване на депутатите на чуждо влияние е лобизмът, политически и икономически. Лобизмът превръща властта на парите в най-мощният самостоятелен парламентарен фактор, който не е уреден нито в конституцията нито в закона.
Партиите в неолибералния парламент действат като икономически агенти на един или друг бизнес. Използвайки парламента те подкопават властта на държавните институции и ги подчиняват на властта на бизнеса. Примерите са повече, отколкото ни позволява времето да ги изброяваме.
Зависимостите на депутати по същество са отрицание на представителната демокрация, защото я превръщат в стока със своя цена. Така например, ЕП е обрасъл с лобистки групи и индивидуални лобисти. Благодарение на тях ЕП създаде общностно право в интерес на големия бизнес, а не на гражданите на 27-те страни от ЕС.
У нас, въпреки липсата на закон за лобизма, явлението стана известно под наименованието „обръч от фирми“ около парламентарно представените партии. Депутатите и цели групи са подложени на политически и икономически натиск, придружен с комисионни за приемането на едни или други законови актове. Най-влиятелните лобисти са икономическите групировки и чуждите посолства. В тази роля е и ЕС, която поставя законодателни условия за отпускане на една или друга финансова помощ, както в случая с Плана за развитие и устойчивост. По този начин бяха приети редица законодателни актове в НС през последните 34 години – законите за приватизацията, закона за енергетиката, законите за бюджета, законите за държавните поръчки, законът за социалните услуги и стотици други. В голяма степен, така се приемат и законите за съдебната власт, 5-те закона за изменение и допълнение на Конституцията.
Прикрит лобизъм в неолибералния парламент осъществява и мрежата от НПО с чуждестранно финансиране. Познатият инструмент за пресичане на тяхното развращаващо влияние върху парламента е т.нар. закон за чуждестранните агенти. Такъв закон у нас обаче не може да бъде приет, защото той би ограничил източниците на финансиране и политическо влияние от чужбина, а за повечето партии, те са условие за тяхното съществуване. Поради това, НС бламира законопроектите на „Възраждане“ за чуждестранния агент.
ВСЕ ПО-НИСКО ПРОФЕСИОНАЛНО НИВО НА ЗАКОНОТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ
Неолибералният парламент като правило се запълва с хора без политически опит. Това се прави десетилетия наред съвършено съзнателно. Целта е да се осигури партийна дисциплина и безпрекословно изпълнение на волята на ръководството на партийните групи.
Това обаче определено проваля законодателната дейност, обрича я на импровизации и лоши резултати. Вече никого не учудва току що приет закон още на следващия ден да бъде внасян отново за изменение и допълнение заради очевидни недомислици. Последният подобен пример беше Закона за защита от домашно насилие с комичното определение на понятието „домашно насилие“.
Поради ниската професионална пригодност на депутатите, неолибералният парламент често нарушава Конституцията и законите, което все по-често създава работа на Конституционния съд. Основна жертва на това явление е законодателството.
НЕРАВЕНСТВОТО ПРЕД ЗАКОНА ПРИ ПРИЛАГАНЕ ПРАВАТА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ
Дотолкова доколкото правата на човека са икономически детерминирани, при нисък стандарт на живота те остават на хартия, пожелателни, нереализуеми. Категоричен пример са правата и свободи на гражданите, закрепени в Конституцията. Според Основния закон, българите трябва да живеят в социална и правова държава, която единствено би могла да осигури равенство на гражданите пред закона и спазването на всички конституционни права. Но за да бъде една държава социална и да може да гарантира социалните права на своите граждани тя трябва да разполага с развита икономика, каквото България няма.
Безпрецедентното обедняване на огромната част от обществото за сметка на безпрецедентното забогатяване на отделни лица при неолибералния модел на управление е основна пречка у нас за гарантиране равенството пред закона. Социалното неравенство ражда неравенство в правата. Упражняването на правото все повече се превръща в привилегия по имотен признак.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Неолибералният парламентаризъм е един от най-ефективните тоталитарни инструменти на управляващото статукво срещу представителната демокрация, правата и основните свободи на гражданите, инструмент за разграждане на държавата, нацията и обществото и като такова представлява първостепенна опасност за обществото.
Адв. Владимир Шейтанов
