В събота бяхме една много хубава мъжка компания на кръчма. Ветеранът на масата ни попита какво е "подкаст" и какъв е смисълът от него. Понеже обожавам подкастовете, аз се наех да му обясня. 

Ето, че сега имам нагледен пример за това какъв е смисълът от подкастовете и защо те ще изядат телевизиите. Карбовски и Иво Сиромахов 90 минути говорят за книги - по най-интересния, запалващ, забавен и атрактивен начин. Дори аз, дето рядко чета, ме хвана "крастата" за четене като ги слушах и почнах да си записвам. По възможно най-интригуващия, стимулиращ, пиперлив и непосредствен начин минаха през целия български и международен литературен конспект на вечните класики и на по-неизвестните, но струващи си да се прочетат текствове.

Такъв разговор не може да се проведе в телевизия, още повече в някоя голяма корпоративна структура. 

Там, където имаш времево ограничение, прекъсвания за реклами, цял екип директори и сценаристи, които определят съдържанието; там, където ще се появи някой корпоративен маркетингов стратег и ще каже експертно, че разговор за книги "няма да се продава добре пред аудиторията" и ще предложи вместо това да поканят Николета Лозанова да говори за предстоящото си телевизионно раждане или Благой Георгиев да говори за поредната си любовна авантюра с дъщерята на някой негов набор. 

Телевизиите те дистанцират, карат да те се чувстваш, че ти не принадлежиш в студиото, в предаването; че си чужд елемент, понякога дори вражески. При добрите подкастове като този, усещането е точно обратното: не просто, че принадлежиш, а все едно си вътре, все едно участваш в разговора. Докато с телевизиите не можеш да се идентифицираш, подкастовете те карат да се чувстваш все едно си с група добри приятели на чаша вино в някоя топла и уютна стая в мразовита зимна вечер и докато отпивате напитките, дискутирате в свободна форма за всичко от живота, което ви вълнува.